Решение № 384 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 51/13.02.2023 г. на Административен съд- Пазарджик, постановено по адм. дело 360/2022 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 01- 6500/245 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на М. М. Л. е прекратен поет ангажимент по направление Биологично растениевъдство и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на чл. 17, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 като посочва, че присъединените от земеделския производител през кампания 2016 г. площи не могат да се разглеждат извън поетия през кампания 2015 г. ангажимент. Излага съображения, че от новите площи, тези от кампания 2016, с които бенефициерът разширява ангажимента си, парцели с 86074-700-3-1 и 86074-700-5-1 нямат произведена биологична продукция, поради което са налице предпоставките за прекратяване на биологичния ангажимент. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация М. М. Л., чрез адв. Палева представя по делото писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът приема следното от фактическа страна: Със заявление за подпомагане УИН 13/140715/83986 от 25.05.2015 г. М. М. Л. заявява парцели за подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие. От земеделския стопанин е поет 5 - годишен ангажимент за извършване на биологични дейности върху многогодишни култури орехови дръвчета, засети през 2014 и 2015 г. На заявлението са извършени автоматични проверки, резултатите от които са подробно изложени в първоинстанционното решение. През 2016 година М. Л. подава заявление с УИН 1324/0616/86645 от 05.05.2016г., в което заявява, че ще обработва още два парцела (065023 и 065029) по Мярка 11 Биологично земеделие. Двата парцела са засадени с орехови дръвчета през 2016 год. По искане на ДФЗ на 30.10.2019 г. е издадено Удостоверение за съответствие с изх. 3010190015, представляващо писмено доказателство по смисъла на § 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба 4, от контролиращото лице Космосерт АД, в което е отразено изпълнение на ангажимента от страна на жалбоподателката да произведе биологичен продукт. С писмо, изх. 01-6500/2438 от 13.05.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, М. Л. е уведомена, че ДФЗ открива производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2019, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и чл. 46, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба 4 от 24.02.2015г.). Неразделна част от писмото е Приложение 1, съдържащо констатациите на административния орган от административните проверки за изпълнение на поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от земеделския производител. На 19.01.2022 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения пред първоинстанционния съд акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 01-6500/245, с който на М. М. Л. е прекратен биологичен ангажимент по направление Биологично растениевъдство. По делото е изслушана съдебно-агрономическа експертиза (САЕ), в която е посочено, че за периода 2012-2019 г. статутът на парцелите, в които са засадени орехови дървета е биологичен, под контрол на контролиращо лице Космосерт услуги за сертифициране. Вещото лице сочи, че добитата продукция от всички парцели ежегодно се сертифицира. За периода 2012-2022 г. контролиращите лица не са открили нито едно несъответствие. За периода 2012-2019 г. са извършвани ежегодни планови инспекции от контролиращото лице Кю Сертификейшън АД, като през 2015 г. има извършени допълнителни проверки във връзка с надзорни проверки в МЗХГ и акредитиращия орган проверка на всички парцели, водената документация, годишна програма, произход, посадъчен материал, употреба на ПРЗ и торове осигуряване на буферни зони с цел предотвратяване замърсяването на конвенционални източници. Извършени са разплащания в полза на земеделския производител за периода 2016-2019 г. включително. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда са, че административният орган не излага конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които е издаден административния акт. Приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4 за прекратяване на поет ангажимент, тъй като земеделският производител е изпълнил задълженията си по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/2015 г. да произведе биологичен продукт и за кампания 2016 г., което е в противоречие с установеното от ДФЗ. Обосновава извод, че не са налице основанията, сочени от административния орган за прекратяване на поетия от М. Л. ангажимент по направление Биологично растениевъдство, поради което отменя акта като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд установява вярно фактическите обстоятелства и правилно прилага релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът обсъжда събраните по делото доказателства и задълбочено анализира относимите за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Неоснователни са и твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 съдът приема, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в него липсват посочени фактическите основания за неговото издаване, както и конкретните, приложими за случая правни основания. Правилно е и приетото от съда, че установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства не съответстват и противоречат на посочените в административния акт правни основания. Така установеното представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въвеждащ общи изисквания към формата на административните актове, приложим в случая, доколкото в специалните норми не са предвидени други специфични изисквания. От изложените в акта и в уведомителното писмо изх. 01 - 6500/2438 от 13.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ съображения, не се разбира поради каква причина е прекратен биологичният ангажимент, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че от страна на земеделския производител са представени удостоверения за съответствие за обработваните от земеделския производител парцели. Действително в Приложение 1 на уведомителното писмо за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 са изложени констатации от административни проверки относно заявени за подпомагане парцели от Л., за които според административния орган не са представени сертификати за съответствие. В тази връзка обаче в акта за прекратяване на биологичния ангажимент не са изложени конкретни съображения, подкрепени с доказателства, от които стане ясно по отношение на кои имоти и на кои изисквания от Наредбата не отговаря представеното писмено доказателство за съответствие от дружеството, както и в какво се изразява неизпълнението на поетия биологичен ангажимент. Няма препращане към други писмени доказателства, изходящи от органа, които да се приемат за мотиви. Ето защо съдържанието на писмото не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за излагане на фактически и правни основания, относими към конкретно разпореденото с акта волеизявление. В писмото са цитирани норми от Наредба 4/2015 г., от Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, както и от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008, но как същите са съотнесени към разпореденото от органа прекратяване на биологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" не става ясно. По тези съображения, като не събира и не обсъжда представените доказателства за изясняване на фактическата обстановка, свързана със спазване на изискванията за поетия биологичен ангажимент, и не взема предвид данните, които отразява контролиращото лице в сертификата за съответствие и периода му на валидност за изпълнение на ангажимента в контекста на приложимите норми от националното и европейското право, административният орган допуска нарушенията по чл. 146, т. 2, и т. 4 АПК, поради което правилно решаващият съд отменя акта като незаконосъобразен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид правния резултат на ответника по касация следва да се присъдат разноски по делото, за които са представени доказателства. Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на М. М. Л. от гр. Пазарджик, [улица]разноски по делото в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на пето отделение,