Решение № 4817 от 18.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Стоянов, против Решение 4228/28.06.2021 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 4096/2021 г., с което е отменена издадената от него Заповед ФК С998 - 0456056/02.04.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ).

В открито съдебно заседание касаторът чрез пълномощника си юрк. Бонева поддържа доводите си за неправилност на обжалваният съдебен акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същият не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от административния съд.

Ответникът по касационна жалба ВИМ и Д ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Чолакова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски за касационното производство в размер на 360 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била Заповед ФК С998 - 0456056/02.04.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на ВИМ и Д ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект баничарница, находящ се в гр. София, [жк] пазара, павилион 31, стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 6 във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.) във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на два броя кренвиршки на обща стойност 3.60 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0456056 от 17.03.2021 г. и приложенията към него.

Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма.

За да отмени административния акт като незаконосъобразен, съдът е изложил съображения за това, че:

1. Според мотивите, изложени в него, на 17.03.2021 г. в 11:28 ч. е извършена проверка в търговски обект баничарница Хубавата баница, находящ се в гр. София на [улица] (кв. Горубляне), стопанисван от ВИМ и Д ЕООД. Проверката именно на този обект се потвърждава и от Протокол за проверка 0456056/17.03.2021 г. Наложена е обаче ПАМ запечатване на търговски обект баничарница, находящ се в гр. София, [жк] пазара, павилион 31, на който проверка не е извършвана и липсват мотиви и доказателства за констатирани нарушения. От заповедта не става ясно и за кой от двата обекта са изследвани данните за местоположение и пътникооборот, обусловили продължителността на мярката;

1. Доказано е материалноправното основание по чл. 186, ал. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ неиздаване на фискален бон за извършената продажба на стойност 3.60 лв., но не е мотивиран срокът на мярката от 14 дни. Това е така, защото коментираната в заповедта сума от 134.37 лв. не се дължи на неотчетени продажби чрез фискалното устройство, а според Акт за установяване на административно нарушение F606504 от 21.03.2021 г. се дължи на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. неотчитане чрез фискалното устройство на служебно изведени суми.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно е констатираното от административния съд противоречие между мотивите на оспорената заповед (фактическите основания за налагане на ПАМ) и нейната разпоредителна част, съставляващо очевидна фактическа грешка. Тази очевидна фактическа грешка обаче не е поправена от издателя на заповедта по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и това обстоятелство правилно е преценено от съда като липса на мотиви, относими към разпоредителната част, което от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

Втората група основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, които са свързани с определянето на срока на ПАМ, очевидно са изложени от съда при условията на евентуалност, т.е. ако се приеме, че наличието на непоправена очевидна грешка не е достатъчно за отмяната му, поради което не се налага да бъдат обсъждани при касационната проверка.

По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил заповедта за налагане на ПАМ АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора, на ответника по касация не се присъждат разноски за касационното производство в размер на 360 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като от негова страна не са представени доказателства за извършването им ( виж т. 1 от ТР 6 от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г.).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение