Решение № 6089 от 8.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ю. Банков от гр. София, чрез адв. Чечова срещу решение 8076 от 30.12.2022 г., постановено по адм. д. 3961/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се аргументи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се направените разноски по представен списък за всички съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован се представлява от адв. Чечова. Ответникът - Българската народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Иска потвърждаване на решението и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът, редовно призован се представлява от юрк. Градинаров, който прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Ю. Банков е основателна. Настоящото производство е при условията на втора касация, след като с решение 3792 от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. 8562/2016 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 335 от 18.01.2016 г., постановено по адм. д. 2720/2015 г. по описа на Административен съд София-град, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, в частта относно предявения от Ю. Банков срещу БНБ иск за присъждане на обезщетение в размер на 8627, 97 лв. за имуществени вреди, представляващи изтеклата за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. законна лихва върху сумата 196 000 лв. При повторното разглеждане на делото съдът е допуснал изменение на иска, като предмет на делото е била претенцията от 5 624,60 лв. за периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Ю. Банков срещу БНБ иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на исканото обезщетение, представляващо законната лихва за неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в Корпоративна търговска банка АД за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Съдът приел, че ищецът не е доказал претърпяна вреда поради невъзможността да получи доходи от гарантирания размер на депозитите си през исковия период. Наред с това съдът е осъдил Банков за заплати на Административен съд София-град сумата от 240 лв. разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищецът е бил титуляр на банкови сметки към 30.06.2014 г. както следва: безсрочен депозит плюс в лева, открит на 27.12.2012 г. и спестовен влог в евро, открит на 02.01.2014 г. Видно от представеното писмо от КТБ АД (в несъстоятелност) и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза към 30.06.2014 г. сумата по сметките на ищеца е възлизала на 249 956,51 лв. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата е изплатен. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата), БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ АД орган, е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ АД под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ АД е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лв., е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ АД към 06.11.2014 г., когато е подадена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наличните по сметката на Ю. Банков парични средства представляват съвкупност от главница и капитализирани до 06.11.2014 г. лихви. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Както беше посочено периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5624,60 лв., предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и тя е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ АД са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума й е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ АД, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен, а втората санкционен характер, поради което е и по-висока. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени и да се уважи заявената искова претенция в размер от 5624,60 лв. В производството пред Административен съд София-град възнаграждението на вещото лице, по приетата съдебно-счетоводна експертиза, е заплатено от бюджета на съда. При този изход на делото на ответника следва да се възложат направените разноски за експертиза, в размер на 240 лв. Предвид изхода на спора, претенцията на БНБ за разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а тази на ищеца е основателна и следва да бъде уважена в размер на 5420 лв. за всички инстанции. По представения списък на л. 25 процесуалният представител на Банков е претендирал разноски в общ размер от 5420 лв. Поисканото и реално изплатено адвокатско възнаграждение за производствата по адм. д. 3961/2022 г. по описа на Административен съд София-град и пред настоящата инстанция не следва да бъде намалено. Направено е навременно, но неоснователно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, от страна на БНБ. Държавните такси платени от ищеца са в общ размер от 20 лв. за три инстанции. БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Банков разноски в размер на 5420 лв. за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,