Решение № 1071 от 31.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област София срещу Решение 260001 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 673/2000 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, ГО. Развити са съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е възприел, че е налице втората материалноправна предпоставка за възникване на правото на обезщетение за отчуждени имоти по ЗОСОИ. Касационният жалбоподател - Областен управител на област София, в съдебно заседание, чрез юрк. Иванов моли да се уважи касационната жалба и да се отмени първоинстанционното решение. Ответникът - Ю. Якимова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Е. Трънкаров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - С. Митов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - М. Попова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Е. Павлова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Й. Минчева, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Доспевска. Ответникът - Р. Христова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Доспевска. Ответникът - М. Петрова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Доспевска. Ответникът - И. Гайдарова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Доспевска. Ответникът - М. Борисова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Доспевска. Ответникът - М. Митова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - К. Митов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - К. Хавезова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - А. Панов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - В. Панов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - С. Христова-Пенчева, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Б. Якимов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - В. Трънкарова-Петкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Бончева. В представен писмен отговор по касационната жалба, подаден от С. Христова-Пенчева чрез адв. Дянков, оспорва същата и моли решението да бъде оставено в сила. В представен писмен отговор по касационната жалба, подаден от М. Попова, М. Митова, К. Митов чрез адв. Гоцева, оспорват същата и молят решението да бъде оставено в сила. В представен писмен отговор по касационната жалба, подаден от М. Борисова, И. Гайдарова, Й. Минчева, Р. Христова, М. Петрова чрез адв. Доспевска, оспорват същата и молят решението да бъде оставено в сила. В представен писмен отговор по касационната жалба, подаден от С. Митов чрез адв. Гелева, оспорва същата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт - Решение 260001 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 673/2000 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, ГО е отменен мълчаливия отказ на областния управител по административната преписка РД 97-00-4915/12.11.1998 г. по отношение на: Й. Минчева с [ЕГН], Р. Христова с [ЕГН], М. Петрова с [ЕГН], И. Гайдарова с [ЕГН] и М. Борисова с [ЕГН], конституирани на мястото на починалия жалбоподател И. Калчев; М. Митова с [ЕГН] и К. Митов с [ЕГН], конституирани на мястото на починалия жалбоподател А. Митов; С. Митов с [ЕГН], живущ в град София, [улица] М. Митова-Попова с [ЕГН], живуща в град София, [улица] (в лично качество), като вместо това е уважил искането им като наследници на С. Митов и А. Митов за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи за следните недвижими имоти: 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град София, [улица], квартал 391, парцел XV по плана от 1930 г., представляващ пет стаен апартамент с площ 190 кв. метра, и 1/6 идеална част от съответното дворно място с площ 663 кв. метра, от които застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188 кв. метра. Със същото решение е отхвърлена жалбата изцяло по отношение на: Ю. Якимова с [ЕГН], живуща в град София, [улица], [адрес]; Е. Панова-Павлова с [ЕГН], живуща в град София, [улица] (в лично качество и в качеството на наследница на починалите жалбоподателки А. Димова и С. Митова); К. Хавезова с [ЕГН], А. Панов с [ЕГН] и В. Панов с [ЕГН], конституирани на мястото на починалите жалбоподатели Е. Панов, А. Димова и С. Митова и М. Митова-Попова с [ЕГН], живуща в град София, [улица], в качеството ѝ на наследница на починалите жалбоподателки А. Димова и С. Митова. За да достигне до този резултат решаващият съд посочва, че при своевременно постъпило искане за обезщетяване за процесиите имоти областният управител е трябвало да се произнесе с решение в двумесечен срок от постъпването му, тоест до 12.01.1999 г. Тъй като по административната преписка нямало данни за изрично произнасяне на административния орган, е приел, че считано от края на 19.01.1999 г. е налице мълчалив отказ на областния управител по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП), отм. 2007 г., във връзка с чл. 6, ал. 3, изр. трето ЗОСОИ. Първостепенният съд е приел също, че наследодателят К. Митов е придобил процесиите имоти с крепостен акт от 30.01.1908 г., съответно по силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулационен ред, от 14.02.1926 г., като след смъртта му в периода 1949 г. 1951 г. процесиите имоти са били отчуждени на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС), съответно на основание чл. 2 от Закона за държавните имоти (ЗДИ), което се установява от приетите като доказателства по делото актове за завземане на недвижим имот за държавен. Отчуждените идеални части от правото на собственост върху процесиите имоти по реда на ЗОЕГПНС, са общо 12/24, тоест 1/2. Следователно за тях е налице и втората материалноправна предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ - одържавени са по закон, предвиден в чл. 1 ЗВСОНИ. Те са били отчуждени от следните жалбоподатели, съответно от техни наследодатели: А. Митов, С. Митов, М. Митова-Попова и И. Калчев. Що се отнася до другата 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесиите имоти, тя е била одържавена от наследници на Константин Николов Митов въз основа на ЗДИ поради безстопанственост, видно от акта за завземане. В заключение СГС е приел, че жалбата на А. Митов, С. Митов, М. Митова-Попова и И. Калчев е основателна. Мълчаливият отказ на областния управител следва да бъде отменен по отношение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху първия етаж, съответно 1/6 идеална част от правото на собственост върху застроеното дворно място с площ 663 кв. метра от които застроена площ 475 кв. метра, а незастроена 188 кв. метра, като вместо това искането на съответните заявители следва да бъде уважено и те да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи. Що се отнася до жалбата на Ю. Якимова, Е. Панова-Павлова, Е. Панов, С. Митова и А. Митова, тя следва да бъде изцяло отхвърлена като недоказана. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че Обжалваният мълчалив отказ е постановен от компетентен административен орган (чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 3, изр. първо ЗОСОИ). Законосъобразно съдът е приел, че материалноправните предпоставки за възникването на правото на обезщетение за отчуждени имоти по ЗОСОИ са: 1) лицата да са собственици или наследници на собственици на имоти; 2) въпросните имоти да са били одържавени по законите и начините, описани в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ); 3) пречка въпросните имоти да бъдат върнати реално: защото са станали публична собственост на държавата или на общините, били са придобити добросъвестно от трети лица или върху тях са били извършени законосъобразно строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане (чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ). В тежест на жалбоподателите е да установят при условията на пълно и главно доказване, че изброените материалноправни предпоставки за издаването на административния акт от областния управител са били налице. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице и трите материалноправни предпоставки за възникването на правото на обезщетение по ЗОСОИ. Приел е също, че е доказана първата материалноправна предпоставка за обезщетяването, а именно, че А. Митов, С. Митов, М. Митова-Попова и И. Калчев са наследници на собствениците на процесните имоти. В хода на първоинстанционното производство е установено, че процесните имоти са били одържавени по законите и начините, описани в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, тъй като в периода 1949 г. - 1951 г. същите са били отчуждени на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/, съответно на основание чл. 2 от Закона за държавните имоти /ЗДИ/. Отчуждените идеални части от правото на собственост върху процесиите имоти по реда на ЗОЕГПНС са 1/2. Наред с горното е доказана и третата материалноправна предпоставка по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ - пречка въпросните имоти да бъдат върнати реално, защото са били придобити добросъвестно от трето лице, което не позволява реалното им връщане. По делото е приложен договор за продажба на държавен жилищен имот, предоставен на трето добросъвестно лице, което придобива 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния първия етаж и 1/6 идеална част от правото на собственост върху дворното място. Предвид преценката си на приетите за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОСОИ, правилно първоинстанционният съд е определил и допустимия по закона начин на обезщетяване като е приел, че правоимащите лица следва да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно направено искане за разноски от страна на ответниците М. Борисова, И. Гайдарова, Й. Минчева, Р. Христова и М. Петрова следва да се присъди сумата в размер на 750 лева, представляваща адвокатски хонорар /лист 35 от делото/. По отношение на ответниците М. Попова, М. Митова и К. Митов следва да се присъди сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатски хонорар /лист 31 от делото/. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение