Решение № 1830 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2013 г.

Решение № 1830 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Константинов Цанков от гр. София против решение № 5198 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5931 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Твърди, че нито един от посочените от комисията документи в оспорената част от решението не удостоверява и не доказва извършването на дейност от него страна. Счита, че изискването за наличие на "данни за лицето" - чл. 25, ал. 1, т. 3, предл. 6, следва да бъде тълкувано във връзка с изискването тези данни да установяват "дейност" като активна форма на поведение. Освен това неправилно е прието, че попада в кръга на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 29 от закона, тъй като е бил чл. на Научната комисия по медицина и стоматология и председател на Научната комисия по медицински науки - терапевтични специалности, които длъжности не попадат в кръга на лицата по ЗДРДОПБГДСРСБНА. Нарушена е и формата, определена от закона, тъй като решението е издадено без изложени фактически и правни основания. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), чрез юрисконсулт Петкова оспорва касационната жалба. В писмено становище по делото излага, че решението е правилно и то се основава на правилно приложение на материалния закон. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е влязъл в сила на 23.12.2006 г. и задължителното установяване на принадлежността към органите по чл. 1 от закона е към тази дата. Към този момент следва да е изпълнено изискването за заемане на публична длъжност. Счита, че изложените доводи за тълкуване на чл. 29, ал. 1, т. 2 от закона са неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдебният акт е постановен при правилна преценка на чл. 25, ал. 3 и чл. 3, ал. 1, т. 29 от закона. Обосновано е прието, че в случая се касае до лице, заемало длъжност преди влизането в сила на закона. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 е изрична и поставя законовата времева рамка за преценка дали са налице обстоятелствата за обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона и не може да бъде тълкувана разширително. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Николай Константинов Цанков против решение № 230 от 16.06.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че жалбоподателят е заемал публична длъжност към деня на влизането в сила на закона - 22.12.2006 г., която попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 29 от закона във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗНСНЗ (отм.), тъй като членовете на научните комисии към Висшата атестационна комисия (ВАК) са назначавани от председателя на Министерския съвет. С оглед на това съдът е направил извод, че жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. От друга страна, във връзка с възраженията му за липса на осъществена дейност съдът е счел, че не е необходимо установяването на реално извършвана дейност, нито е необходимо лично писмено съгласие за извършване на такава дейност, като се е мотивирал с изложеното в решение № 4 от 26 март 2012 г. по конст. дело № 14 от 2011 г. Прието е, че в конкретния случай са налице достатъчно данни, че жалбоподателят е регистриран като секретен сътрудник - агент на ДС - картони образец 4 и 6 и личното му дело, предложение за изключването му, които обосновано са дали основание на административния орган да обяви принадлежността му към органите. Решението е правилно. Фактическите констатации и правните квалификации в обжалваното решение сочат на обективна и задълбочена преценка на относимите доказателства по главните по спора факти. Не са налице сочените касационни основания, визирани в жалбата. При постановяването на оспореното решение първоинстанционният съд се е съобразил и с решението на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 14 от 2011 г. Неоснователни се явяват доводите на касатора за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 12 и 29 от закона. В чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в редакцията му към ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 03.04.2009 г., законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително. Първата хипотеза се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 2, се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон (т. е. 22.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност, е необходимо лицето да е заемало публична длъжност в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не, следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т. е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 3, касае задължително установяването на принадлежност относно лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизането в сила на този закон - 22.12.2006 г. Тоест има се предвид онзи кръг от лица, които преди и към момента на влизането в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност в смисъла, който е даден от законодателя. Четвъртата хипотеза е уредена в т. 4 на текста. С оглед на това обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят попада сред лицата по чл. 3, ал. 1, т. 29 от закона, след като със заповед № КВ-907 от 2.10.1997 г. на министър-председателя на Република България той е бил назначен за чл. на Научната комисия на ВАК по медицина и стоматология. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е извършвал дейност в полза на посочените в ЗДРДОПБГДСРСБНА служби. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби - чл. 1, ал. 1 и 2. Законът използва понятието "принадлежност", което означава качество на някого да бъде част от състава на нещо. Този факт може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на закона "документ" е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и база данни. В конкретния случай обстоятелството по чл. 24 от закона (отм., ДВ. бр. 103 от 2012 г.) - наличие на дейност, се установява въз основа на документите, изброени изчерпателно в чл. 25 от закона. Следователно оспореният административен акт е в съответствие с приложимия материален закон, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното съдебно решение. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд правилно е преценил, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответно на целта, заложена в специалния закон. Касационният състав намира за законосъобразен и извода на решаващия съд за липса на порок във формата на административния акт. Противно на твърденията на оспорващия, решението на комисията съдържа изискуемите по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА реквизити. Ето защо, като е приел, че административният орган законосъобразно е установил и обявил принадлежността на Николай Константинов Цанков към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,