Решение № 10448 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение 1051/01.02.2024 г., постановено по адм. д. 2481/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-312-0152107/01.09.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на спортен клуб Самодива , е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект спортен клуб Самодива , находящ се в гр. Пловдив, [адрес] стопанисван от спортен клуб Самодива и забрана за достъп до него за срок от 17 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна спортен клуб Самодива не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-312-0152107/03.04.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, на спортен клуб Самодива е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект спортен клуб, находящ се в гр. Пловдив, [адрес], стопанисван от спортен клуб Самодива и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, спортен клуб Самодива , юридическо лице с нестопанска цел, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства а продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение, като извършва продажба на услуги, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в Националната агенция за приходите фискално устройство от започване на дейността на обекта 21.01.2022 г. Нарушението е било доказано от направената на 01.08.2023 г. в 18.00 ч. контролна покупка на еднократна тренировка по модерни танци за възрастни на стойност 10 лв., платеи в брой на Р. В. хореограф от Е. Л. Ф. проверяващ. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него наказателно постановление. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е съобразил мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21. Първоинстанционният съд е приел, че сдружението не е изпълнило задължението си за въвеждане в експлоатация на фискалното устройство. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, установени от събраните по делото доказателства, че сдружението е извършило нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съобразно посочения текст, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Едновременно с това първоинстанционният съд, съобразявайки обстоятелството на наложената принудителна административна мярка, с която е наложено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, е съобразил и обстоятелството, че за нарушението е било издадено и наказателно постановление от 28.08.2023 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. При съобразяването на това обстоятелство първоинстанционният съд е приложил и разрешението, дадено с решението на Съда на Европейския съюз от 04.05.2023 г. по дело С-97/21. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. Съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Неправилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че решението на Съда на Европейския съюз дава отговор на въпроси, свързани с конкретно нарушение. Преюдициалното запитване, направено от българския съд е във връзка с конкретно нарушение, но даденият от Съда на Европейския съюз отговор не може да бъде съотнесен само към определеното нарушение, съдържащо се във фактите, описани от българския съд при отправяне на преюдициалното запитване. Съобразно това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Неправилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че в решението си Съдът на Европейския съюз не е мотивирал извод за неналагане на принудителна мярка при извършено административно нарушение, или обратното. Това разбиране на първоинстанционния съд дори не изглежда да е вярно. В диспозитива на решението на Съда на Европейския съюз се посочва напълно ясно, че не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не позволява координиране на производствата. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение