Решение № 3841 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2020 г.
ВАСIII отделение25.03.2021 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374 от 17.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2413 по описа на Административен съд София – град за 2019 г. ОСЪЖДА Р. Л., гражданка на Република Литва, [дата на раждане], с личен номер на чужденец [номер] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100, 00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3841 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Л., чрез упълномощения адвокат Т. Т., срещу Решение № 374 от 17.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2413 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Л. срещу Решение № Ж-44 от 31.01.2019 г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по нейна Жалба с вх. № Е-11 Р-00-2 от 15.03.2018 г. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. Наред с това, Л. е осъдена да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение за производството в размер на 100, 00 лв. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се становище, че съдът отказал да разгледа действителния спор по делото като го ограничил единствено в тесните граници на условието по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Твърди се, че действителният административно – правен спор пред съда е не за условия за управление на етажна собственост по ЗУЕС, а за правните възможности на оператора да получи изпълнение на договор за присъединяване. По подробно изложени съображения по същество на така очертания спор се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отмяната на решението на КЕВР с указания да даде насоки на лицензианта да приведе доставката и измерването на потребяваното в сградата електричество с правилата за електроснабдяване на жилищна сграда в режим на етажна собственост. Претендират се и сторените в касационното производство разноски. Представя се списък на разноските и доказателства за извършването им, приложени към представена преди съдебното заседание молба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Акцентира, че в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че причината, поради която не е присъединен обектът на Л. се дължи на неизпълнение на договорно взаимоотношение на фирмата – инвеститор. Ответникът – "Електроразпределение Юг" ЕАД не се представлява и не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът приел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, в предписаната от закона форма (съдържа фактическите и правни основания за издаването му) и при спазване на административнопроизводствените правила. Като съобразил установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза, което кредитирал, съдът направил извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Приел, че притежаваният от Л. апартамент в процесната сграда е част от нея, като към момента на подаване на жалбата същата не е присъединена към електроразпределителната мрежа. Съобразил, че Договорът за присъединяване от 19.06.2008 г., сключен между "Фин инвест" ЕООД (инвеститор, с правоприемници "Фин трейд 2014" ЕООД и "Дин-Ин-64" ЕООД) и "Електроразпределение Юг" ЕАД, към същия момент не е изпълнен, като не са прехвърлени присъединителните съоръжения и не е заплатена цената за присъединяване. По отношение на представения протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата от 19.11.2016 г. с взето решение за упълномощаване на управителя за предприемане на всички необходими мерки за откриване на индивидуални партиди за електричество за самостоятелните обекти в етажната собственост, съдът отбелязал, че е прието с 14, 36 % от собствениците на идеални части от общите части, а не съобразно предписанието на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС. Според възприетото от съда становище, КЕВР не разполага с правомощия да следи дали и доколко инвеститорът съблюдава интересите си във връзка с присъединяване на обекта му към електроразпределителната мрежа и дали изпълнява сключените от него договори с трети лица. Тъй като лицензиант е "Електроразпределение Юг" ЕАД, КЕВР е компетентна да извършва проверка на неговите действия, респективно бездействия, но не и на други дружества ("Фин трейд 2014" ЕООД и "Дин-Ин-64" ЕООД), които изпълняват собствени инвестиционни планове и не са лицензиант. Доколкото безспорно е установено в производството пред КЕВР, че към момента на разглеждане на жалбата е стартирана присъединителна процедура съгласно договора за присъединяване, но тя не е завършена, съдът приел, че правилно КЕВР е направила констатация, че "Електроразпределение Юг" ЕАД не е отказало присъединяване на обектите и не е извършило нарушение на действащата нормативна уредба. Приел, че тези констатации на КЕВР се подкрепят и от заключението на приетата съдебно – техническа експертиза – измерването на консумираната енергия се извършва в една точка от монтирания електромер на страна 20 кВ в ТП "Адмирал", а останалите електромери имат само контролни функции и не съставляват средства за търговско измерване. Съдът съобразил също така, че при издаване на спорното решение на КЕВР не е било възможно да се вземе предвид новонастъпил факт, а именно, че "Фин Инвест" ООД е изпълнило задълженията си по Договор за присъединяване ДП № 64281 от 19.06.2008 г. и е прехвърлило на "Електроразпределение Юг" ЕАД изградените електроприсъединителни съоръжения (кабели 20 kV) с Договор за продажба на енергиен обект № 14729 от 28.09.2018 г. При това посочил, че тези фактически обстоятелства могат да бъдат основание от страна на собствениците на обекти в Апартхотел "Авалон" да се инициира нова процедура по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи за обособяване на отделни обекти със самостоятелно измерване на електрическа енергия, чрез отделяне на съществуващ обект, но не оказва влияние на законосъобразността на изводите на КЕВР, направени в спорния акт. По тези правни съображения съдът постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд отказал да разгледа действителния спор по делото. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно - техническата експертиза. Доказателствата са обсъдени от съда поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че КЕВР извършва проверка относно законосъобразността на действията, респективно бездействията на лицензианта, но не и на трети лица. В тази връзка обосновано на установеното по делото е отчел, че към момента на разглеждане на жалбата от Комисията стартиралата процедура по договора за присъединяване не е била завършена и в този смисъл КЕВР правилно е приела, че "Електроразпределение Юг" ЕАД не е отказало присъединяване на обекта. Съвсем обосновано е отчетен от съда същественият за крайния му извод факт, че съгласно Писмо с изх. № 8134035-1/25.02.2019 г. от "Електроразпределение Юг" ЕАД, "Фин Инвест" ООД е изпълнило задълженията си по Договор за присъединяване ДП № 64281 от 19.06.2008 г., като е прехвърлило на "Електроразпределение Юг" ЕАД изградените електроприсъединителни съоръжения (кабели 20 kV) с Договор за продажба на енергиен обект 14729 от 28.09.2018 г. Доколкото писмото следва приемането на спорното решение на КЕВР и изложеното в него не е могло да бъде взето предвид при приемането му, правилно съдът е посочил, че въз основа на установените в него фактически обстоятелства следва да се инициира нова процедура по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Обосновано е съобразено от съда също така, че при съобразяване на новонастъпилите факти е възможно обособяване на отделни обекти със самостоятелно измерване на електрическа енергия чрез отделяне от съществуващ обект, но само по себе си установеното не може да повлияе на законосъобразността на спорното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази насока. Предвид гореизложеното и поради липсата на релевираните касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на КЕВР се следва присъждането на претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, като за целта. Л. следва да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение