Решение № 4041 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2008 г.

ВАСV отделение27.03.2009 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

Оставя в сила решение от 25.07.2008 година, постановено по адм. дело № 2334/2008 година на Административен съд София-град. Осъжда Лиляна Георгиева Веселинова от град София да заплати на Държавната агенция по туризъм направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника й. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4041 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Лиляна Георгиева Веселинова от град София против решение от 25.07.2008 година, постановено по адм. дело № 2334/2008 година на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ), чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Лиляна Георгиева Веселинова срещу заповед № ЧР-03-38/31.03.2008 година на председателя на ДАТ, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от длъжността "главен експерт" в отдел "Статистика и анализи", в дирекция "Туристическа политика" в Държавната агенция по туризъм, считано от 01.04.2008 година. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателката Веселинова е преназначена на длъжност "главен експерт" в отдел "Статистика и анализи", на дирекция "Туристическа политика" в ДАТ със заповед № ЧР-03-12/31.01.2008 година на председателя на ДАТ, считано от 25.01.2008 година. С ПМС № 57/21.03.2008 г., числеността на администрацията на ДАТ е намалена със седем щатни бройки - от 65 на 58. Числеността на дирекция "Туристическа политика" е намалена с 4 щатни бройки (от 18 на 14 броя), като е съкратена 1 щатна бройка в отдел "Статистика и анализи", 1 щатна бройка в отдел "Нормативна основа на туристическите дейности" и 2 щатни бройки в отдел "Международни отношения". Съгласно утвърденото длъжностното разписание, в сила от 25.01.2008 г. в отдел "Статистика и анализи" са съществували 2 щатни бройки за длъжността "главен експерт", едната от която е заемана от жалбоподателката, а по силата на утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.04.2008 година в същия отдел е останала една щатна бройка за длъжността "главен експерт", заемана от Гергана Ангелова Куманова. Предвид на така настъпилите структурни и длъжностни промени със заповед № Чр-03-38/31.03.2008 година на председателя на ДАТ, служебното правоотношение на жалбоподателката Веселинова е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти в решението, предмет на касационна проверка са обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2 , ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. Тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ДАТ, в сила от 01.04.2008 г., по силата на което едната от двете длъжности "главен експерт" в отдел "Статистика и анализи" е съкратена. Следователно нейната длъжност е реално съкратена и не съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание. При липса на изискване за подбор кой от държавните служители, заемащи еднакви длъжности да бъде съкратен, административният орган решава по целесъобразност и преценката му не подлежи на съдебен контрол. Следва да се има предвид и обстоятелството, че също въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Поради това касационната инстанция намира, че постановеното от АССГ решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник пред настоящата инстанция претендира разноски, поради което касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2