Решение № 3489 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2012 г.

Решение № 3489 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Грийн фийлдс" ЕООД против решение № 659/19.03.2012 г., постановено по адм. д. 477/11 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 161002869/17.11.2010 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 70/26.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска да бъде отменено атакуваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си и искането за отмяна са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба са подадени от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 659/19.03.2012 г., постановено по адм. д. 477/11 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Грийн фийлдс" ЕООД срещу РА № 161002869/17.11.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 70/26.01.2011 г. на ДД "ОУИ", с който е установена загуба за 2005 г. и дължима сума за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 13952,23 лв. и лихва в размер на 2527,71 лв., както и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 6687 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и правилно са извършени корекции на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. и 2008 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка. В съдебното решение очевидно липсват основни правни изводи по съществените спорни въпроси, а друга част от мотивите на решаващия съд са изложени двойно, но не кореспондират ясно с доказателствата по делото. Допуснатите от АС-Пловдив процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение