Решение № 15181 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2020 г.

Решение № 15181 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Б. от [населено място], чрез процесуален представител против решение № 80/10.01.2020 г. по адм. д. № 3396/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Счита решението в оспорваната част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяна на съдебния акт в оспорваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Община Пловдив, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението в обжалваната му част като правилно и обосновано да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба от В. Б. от [населено място], с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Пловдив, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на обявена за нищожна принудителна административна мярка (ПАМ), както следва: 30 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищцата за отблокиране колелото на управлявания от нея автомобил, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяната до окончателното изплащане на сумата и 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Последните са се изразявали в "стрес, притеснение, уплаха, негодувание, възмущение, уронване на достойнството й в обществото", за това че Б. била принудена да потърси помощта на лицето В. Б. "за заплащане на стойността на наложената ПАМ", както и че от момента на налагане на ПАМ до датата на влизане в сила на решението, с което е била обявена за нищожна, изпитвала емоционално притеснение. Съдът е приел за доказан и основателен предявения иск за имуществени вреди, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на неимуществените вреди съдът е приел иска за неоснователен и недоказан. За да отхвърли иска в частта за неимуществените вреди, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че не се доказват конкретни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Счел е, че макар и да е налице обявен за нищожен, с влязло в сила съдебно решение административен акт, в случая - принудителна административна мярка (ПАМ) наложена с констативен протокол за принудително блокиране, от страна на ищцата не са ангажирани доказателства за това, че е налице състояние, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при издаването на административен акт. Направил е извод, че изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. По тези съображения съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди като неоснователен. Решението в оспорваната част е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищцата не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест. За да отхвърли иска в частта за неимуществени вреди, административният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. Доводите изложени от В. Б. в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно-необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Община Пловдив, а именно – реално настъпили неимуществени вреди от обявената по съдебен ред за нищожна ПАМ, както и пряка и непосредствена причинна връзка между последната и претендирания вредоносен резултат. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че негативните емоционални преживявания на ищцата са обичайните при наложената мярка. Обоснован е направения от съда извод, че соченото от Б. негативно психично състояние, не е с такъв интензитет и продължителност, че да бъде квалифицирано като неимуществена вреда, водеща до ангажиране на отговорност и присъждане на обезщетение. Предвид изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско и адвокатско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение