Решение № 1689 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Ангелова против решение 3876/26.04.2024 г., постановено по адм. Дело 2112/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Свети Мина Пловдив ЕООД, представляван от адв. М. Янакиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 3876/26.04.2024 г., постановено по адм. Дело 2112/2022 г., Административен съд Пловдив е отменил мълчалив отказ на директора на РЗОК - Пловдив по искане /заявление/ от МБАЛ Свети Мина ЕООД за сключване на допълнително споразумение към Договор 161325/25.02.2020 г., обективирано в писмо с вх. 29-02-3-87/06.06.2022 г., и е върнал заявлението на директора на РЗОК - Пловдив за изрично произнасяне по същото, при съблюдаване на указанията по прилагане на закона, дадени в решението. Присъдени са и разноски. Съдът е приел, че административният орган е издал мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Аргумент от това се извлича от разпоредбата на чл. 59б, ал. 2 и 3 от ЗЗО. Директорът на РЗОК Пловдив дължи произнасяне по подаденото заявление със съгласието си да бъде сключени допълнително споразумение към ИД или мотивирано да постанови отказ. Липсата на двете правни възможности е довела до постановяването на незаконосъобразен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между МБАЛ Свети Мина Пловдив ЕООД и Директора на РЗОК Пловдив е бил сключен индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) и извършване на Амбулаторни процедури (АПр) от 25.02.2020 г., с който като предмет е било уговорено оказване на БМП по КП, включително и КП 089.01, КП 090.1 и КП 091, която дейност съгласно договора следва да се осъществява в отделение по Кардиология. Било е уговорено лечебното заведение да изпълнява съвместно по договор с друго лечебно заведение АПр 42. С писмо изх. 35-16-741/20.05.2022 г. до договорните партньори на РЗОК било извършено уведомяване на лечебното заведение относно сключени индивидуални договори за оказване на БМП по КП. Било е необходимо да се представят документи за сключване на допълнителни споразумения през 2022 г. на основание чл.23з и чл.23е от Национален рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г. На 06.06.2022 г. лечебното заведение е подало заявление за включване на нова дейност към ИД по образец, в което посочил, че кандидатства, а именно по АПр 42. Заявлението било входирано. На същата дата от името на управителя болницата е било представено в РЗОК и писмо, с което на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и чл.23з от НРД за МД 2020-2022 г. и във връзка с уведомлението на РЗОК от 20.05.2022 г. за възможността за представяне документи за сключване на допълнително споразумение към ИД, било направено искане за сключване на допълнително споразумение към ИД, с което да се промени броя на договорените легла по ИД по вид и специалности, без нарушаване на общия договорен брой, като се посочвало, че по договора от 25.02.2020 г. общият брой договорени легла е 174, като се иска договорените дейности по КП 89.1, 90.1 и 91 да бъдат осъществявани в отделение по Ревматология с 12 легла, в която връзка да се намали броят легла, разпределени съгласно договореното по ИД от отделенията по Педиатрия с 8 легла и от АГ отделението с 4 легла. Въпросното писмо постъпило в РЗОК на 06.06.2022 г., като му бил поставен вх. 29-02-3-87. С оглед започналата по заявлението кореспонденция между страните по повод на сключването на допълнително споразумение към ИД, с писмо изх. 29-02-03-86 от 20.06.2022 г. от директора на РЗОК до управителя на МБАЛ Свети Мина Пловдив ЕООД е бил уведомен и по направеното искане договорените за изпълнение в отделението по кардиология дейности по КП 89.1, 90.1 и 91 да бъдат осъществявани в отделение по Ревматология и исканата трансформация в броя легла, за това, че е необходимо лечебното заведение да представи Правилник за устройството на дейността и вътрешния ред на МБАЛ Свети Мина - Пловдив ЕООД с входящ номер от деловодство на РЗОК за промени в броя на леглата и като основание за това била посочена нормата на чл.274б от НРД за МД 2020-2022 г. Същото изискване за представяне на Правилник за устройството на дейността и вътрешния ред на лечебното заведение със заявена промяна в леглата било посочено в писмото и като условие за преценка на кандидатурата на болницата за сключване на допълнително споразумение за осъществяване на дейности по АПр 42 с оглед необходимостта същата да се работи в отделение по Ревматология. С писмото се предоставил 14-дневен срок от получаването му за отстраняване на отразените в него непълноти и пропуски на основание чл.23, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. МБАЛ Свети Мина Пловдив ЕООД подал писмо. Твърдението е, че лечебното заведение отговаря на всички нормативно установени изисквания да оказва БМП по трите коментирани КП 89.01, 90.1 и 91 в отделение по Ревматология, като не се иска увеличаване на броя на леглата, които са били предварително договорени, а само промяна на броя договорени легла по отделения в рамките на вече общо договорения им брой. В допълнителното споразумение не се съдържало изменение спрямо ИД чрез включване на АПр 42 за самостоятелно изпълнение от жалбоподателя, като в Приложение 2, Част А липсвало и изменение и по отношение на броя легла, договорен по ИД в седемте отделения по Вътрешни болести, Кардиология АГ, АГ неонатология, Педиатрия, Анестезиология и интензивно лечение, Хирургия, като те оставали разпределени по същия начин и липсвало изменение в насока включване на брой легла в клиника по Ревматология. В случая става дума за договор за оказване на специализирана болнична медицинска помощ. По него възложител е Националната здравноосигурителна каса представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив. Последният е носител на административни правомощия, овластен е въз основа на закон - чл. 59, ал. 1 ЗЗО, поради което е "административен орган" по силата на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на АПК. В текстът на чл. 59а и чл. 59б ЗЗО е предвидена процедура за сключване на договори между лечебните заведения и районните здравноосигурителни каси, която включва подаване до РЗОК на заявления, придружени с документи, определени от Националния рамков договор, преценка на последните и съответно алтернативно волеизявление на директора на РЗОК - сключване на договор с изпълнителя на медицинска помощ или отказ, който трябва да се съдържа в мотивирана заповед. Посочен е 30-дневен срок от подаване на заявлението за произнасяне на административния орган. Съгласно чл. 59б, ал. 3 ЗЗО, заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на АПК. От казаното се налага извода, че сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ по своята същност представлява административно производство, в което посоченият административен орган е този, който преценява дали лечебното заведение отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО - чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, както и на изискванията на съответния Национален рамков договор. От казаното се налага извода, че сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ се осъществява в рамките на нормативно регламентирано административно производство, в което директорът на РЗОК има водеща роля и осъществява контролни функции - проверка за съответствие на лечебното заведение с дадени критерии и изисквания, които също са нормативно определени. Страните в процеса на договаряне не са равнопоставени и клаузите на договорите трябва да отговарят на действащата нормативна уредба на тази правна материя, която по отношение на съществените елементи на договора за медицинска помощ е императивна. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че за административния орган няма задължение да се произнесе по направено искане промяна в условията на сключения договор за оказване на медицинска помощ по КП и АПр. Следва да постанови отговор на искането, именно поради това, че неговото изявление засяга законни права и интереси на лечебното заведение. А оттам и обема на оказване на медицинската помощ в МБАЛ Свети Мина - Пловдив ЕООД. Директорът на РЗОК - Пловдив има нормативно заложено задължение да разгледа и установи наличието на условията за оказване на медицинска помощ от лечебното заведение в рамките на направеното искане на промяна на договорените легла, в техния общ обем от 174 броя. Становището на касатора не следва да се споделя по отношение на това, че чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО изцяло изчерпва възможността да се договорят условията на индивидуален договор за оказване на медицинска помощ по КП и АПр, само и единствено при представяне на заявление. Административният договор като съглашение между две страни може да търпи промяна и когато волята на една от същите не е обективирана в конкретното заявление. Още повече, че същото не би могло да съдържа хипотези от различен характер, които биха могли да настъпят в хода на развитие на административния договор. Тази логика е ограничаваща и е в полза само на органа. Директорът на РЗОК - Пловдив е трябвало да се произнесе защо не сключва договор, т. е. отказва да сключи такъв и това да стане с изричен административен акт, съгласно чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, което той не сторил. Според цитираните текстове мълчалив отказ е неправомерен, поради което законосъобразно е отменен от първоинстанционния съд, а преписката - върната на административния орган за произнасяне. Въз основа на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, приема, че в решението на Административен съд Пловдив не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и липсата на процесуални пречки, поради което е процесуално допустимо. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски съгласно чл.143 АПК вр. чл.144 ГПК вр. чл.78 от ГПК за адвокатско възнаграждение, което се установи да е в размер на 800,00 лева с оглед своевременно направената претенция за присъждане на такива и представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,