Решение № 1602 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Пловдив против решение 6681 от 25.07.2024 г., постановено по адм. д. 2508/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществини нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците М. Н. И. и Г. Й. С., в писмени становища, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решение 176, взето с протокол 11 от 29.06.2023г., и решение 225, взето с протокол 13 от 26.07.2023г., на Общинския съвет - Пловдив, с които е одобрен ПУП-ПР за Централна градска част, гр. Пловдив, и план-схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронно-снабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Комуникационно-транспортна, и Правила и нормативи за прилагане на плана, в частите им относно ПИ с идентификатор 56784.521.796 по КК и КР на гр. Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, кв. 156Д по плана на Централна градска част- Пловдив, проектен УПИ XI-521.796 - жил. стр., кв. 90. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорените решения са издадени от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяване на административните актове не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че за имота на жалбоподателите, заедно с още 4 броя ПИ, съответно с пл.877 (ПИ с идентификатор 56784.521.801), с пл.876 (ПИ с идентификатор 56784.521.800), с пл. 875 (ПИ с идентификатор 56784.521.799), с пл.871 (процесният ПИ с идентификатор 56784.521.796) и с пл.870 (ПИ с идентификатор 56784.521.795), по предходен ПУП, одобрен със Заповед ОА-321 от 28.02.1994г. на кмета на община Пловдив, чиято улична регулация към ул. Гладстон е изменена с ПУП-ПУР, одобрен с решение 309, взето с протокол 12 от 14.07.2016г. на ОбС- Пловдив, е отреден УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване. Позовава се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че имотът на жалбоподателите - ПИ с идентификатор 56784.521.796 (проектен УПИ XI-521.796 жил. стр.) попада в устройствена зона Жм - жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина по ОУП-Пловдив от 2022г. Констатира, че имотът на жалбоподателите не отговаря на изискването за площ съобразно нормите на чл. 19, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на обжалваните решения в частта им, касаеща имота на жалбоподателите. По тези съображения съдът отменя оспорените административни актове. Обжалваното решение е постановено в нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването им не са допуснати съществени нарушения на административнотопроизводствените правила. В тази насока в обжалваното решение са изложени обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за противоречие на оспорените административни актове с материалния закон. Изводът за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗУТ е направен единствено въз основа на площта на имота, без да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Съдът не обсъжда обяснителната записка към плана за застрояване, в която изрично е посочено, че територията, предмет на разработката третира основна част на историческия градски център на гр. Пловдив, изцяло разположена в обхвата на Групов паметник на културата Историческа зона Филипопол- Тримонциум.Пловдив, с определени граници съгласно протокол 5/22.05.2000 г. на НСОПК към министерството на културата. В тази връзка по делото не е установено имотът на жалбоподателите, попада ли в посочения обхват. Със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че източната част от кв. 90-нов (кв. 156д), попада в защитена територия за опазване на културно историческото наследство и в частност в територия на охранителни зони към групови паметници на културата, за която няма Специфични правила и норми към предходния действащ план. Но такива правила и норми са приети с оспорения ПУП и са неразделна част от същия. В съдебно заседание по делото вещото лице заявява, че не е специалист в областта на паметниците на културата, като не е изяснено къде точно попада имота на жалбоподателите. От приложените по делото Специфични правила и норми към ПУП се установява, че в чл. 8 изрично е посочено, че образуването на урегулираните поземлени имоти е по имотни граници, независимо от техните размери. Тези факти не са обсъдени от съда. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с оспорените административни актове имотът на жалбоподателите е регулиран по имотни граници, а уличната регулация е одобрена с решение от 14.07.2016 г. по реда на чл. 133, ал. 1 вр. ал. 3 ЗУТ. По делото не е изяснено ПИ с идентификатор 56784.521.796 (проектен УПИ XI-521.796 жил. стр) попада ли в защитена територия за опазване на културното наследство, респективно в охранителна зона, за да се направи преценка относно приложимостта на нормите на чл. 13, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 6 ЗУТ. Не са събрани доказателства Специфични правила и норми, които са неразделна част от ПУП, приети ли са по установения ред и съответно липсват изводи същите относими ли са за имота, собственост на М. И. и Г. С.. Липсват фактически установявания и правни изводи относно приложимостта на чл. 19, ал. 7 ЗУТ, допускащ възможност размера на УПИ да се установи със самия ПУП. Липсата на фактически установявания и неизясняване на релевантни за спора факти, препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства, описани по-горе в т.ч. при необходимост и чрез използване на специални знания и в зависимост от направените фактически установявания да направи извод за материалната законосъобразност на административните актове в оспорената част. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция, като следва да се има предвид, че претенцията за разноски от касатора в настоящото производство е направена своевременно на 27.01.2025 г., преди датата на съдебното заседание по делото, но предвид срива на компютърана система на съда са входирани по-късно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,