Решение № 7286 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2013 г.

Решение № 7286 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "НСП-АТ" ЕООД, гр. Шумен срещу Решение № 1070 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 4213/2012 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, ХХVII състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1224781 от 25.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна в частта, в която е потвърден с Решение № 668 от 18.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега с наименование "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който не е било извършено прихващане на предявените за това суми - ДДС за възстановяване за м. 03.2012 г. в размер на 204,17 лева, за м. 04.2012 г. в размер на 4930,01 лева и м. 05.2012 г. в размер на 2128,26 лева, срещу изискуеми данъчни и осигурителни задължения на дружеството, както и в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,50 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът служебно не е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи видовете и размера на данъчните задължения и задълженията за ЗОВ на дружеството, които са възникнали до датата на искането за прихващане/възстановяване и са били изискуеми, като с това нарушение е накърнено съществено правото на защита на ревизираното лице. Изразява се становище и за неправилно прилагане на материалния закон от страна на първостепенния съд. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се обяви за нищожен или да се отмени процесният АПВ в съответната част и да се извърши прихващане, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "НСП-АТ" ЕООД срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1224781 от 25.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна в частта, в която е потвърден с Решение № 668 от 18.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега с наименование "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който не е било извършено прихващане на предявените за това суми - ДДС за възстановяване за м. 03.2012 г. в размер на 204,17 лева, за м. 04.2012 г. в размер на 4930,01 лева и м. 05.2012 г. в размер на 2128,26 лева, срещу изискуеми данъчни и осигурителни задължения на дружеството. Първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка. От страна на "НСП-АТ" ЕООД е подадено искане за прихващане или възстановяване изх. № 322 от 16.07.2012 г., в което лицето е посочило сума, подлежаща на възстановяване - ДДС в размер на 8743,69 лева, в това число ДДС за м. 03.2012 г. в размер на 204,17 лева, ДДС за м. 04.2012 г. в размер на 4930,01 лева, за м. 05.2012 г. в размер на 2128,26 лева, ДДС за м. 06.2012 г. в размер на 1481,25 лева за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП в размер на 8743,69 лева, в това число вноски за ЗО за м. 12.2011 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05, 06.2012 г. общо в размер на 5134,29 лева и вноски ДОО за м. 12.2011 г. и м. 01, м. 02.2012 г. общо в размер на 3609,40 лева. С резолюция № 1224781 от 19.07.2012 г. е възложено извършването на проверка на "НСП-АТ" ЕООД от Клара Стефанова Милева - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна във връзка с подаденото искане за прихващане или възстановяване. Указан е срок за извършване на проверката - 3.08.2012 г. С процесния АПВ органът по приходите е отказал прихващане на ДДС за м. 03.2012 г. в размер на 204,17 лева, за м. 04.2012 г. в размер на 4930,01 лева и ДДС за м. 05.2012 г. в размер на 2128,26 лева, а за данъчен период м. 06.2012 г. на основание чл. 129 от ДОПК и чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е извършено прихващане на част от изискуемите задължения в размер на 1481,25 лева с посочения в СД данък за възстановяване за м. 06.2012 г. За да откаже исканото прихващане, приходният орган е констатирал, че за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2012 г. не са налице основанията на чл. 129 от ДОПК поради наличието на образувано и висящо ревизионно производство, обхващащо същите периоди. Установява се, че със ЗВР № 1201482 от 23.04.2012 г. е възложена ревизия на "НСП-АТ" ЕООД с обхват корпоративен данък за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и ДДС - 1.08.2011 г. - 31.03.2012 г. Със ЗВР № 1202320 от 26.06.2012 г. обхватът на ревизията е разширен и са включени данъчни периоди м. 04 и м. 05.2012 г. Съдът е приел, че АПВ в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в рамките на установения срок, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. За да формира извод за материална законосъобразност на процесния АПВ в съответната му част, първостепенният съд е формирал съображения за приложимост на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, дерогираща нормата на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на процесуална служебна активност на съда да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да констатира видовете и размерите на данъчните задължения и задълженията за ЗОВ, събирани от НАП, възникнали до датата на искането и са били изискуеми. Такова искане не е направено от страна на дружеството в рамките на първоинстанционното производство, на което същото е било надлежно представлявано. Освен това уважаването на искането не би могло да повлияе върху правилността на обжалваното решение, доколкото няма да рефлектира върху крайния правен извод. Неоснователно е твърдението на касатора за нищожност на оспорения АПВ. Както правилно е прието от първостепенния съд, липсата на подпис от страна на издател на акта в графа "орган по приходите, издал акта" в екземпляра, връчен на дружество, дължаща се на погрешно полагане на подпис в графа "връчил" при надлежно уведомяване на адресата за съдържанието на АПВ, не може да служи като основание за обявяване на неговата нищожност. Правилен е обоснованият от АС Варна извод за приложимост на разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, съгласно която, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. От данните по делото е видно, че към датата на подаване на искането за прихващане или възстановяване спрямо "НСП-АТ" ЕООД е било образувано ревизионно производство, в чийто обхват са включени и данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2012 г. Започването на ревизия, обхващаща периодите, за които впоследствие е подадено ИПВ, не опорочава висящото ревизионно производство и не противоречи на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. В допълнение следва да се посочи, че с приложените към делото РД № 1203245 от 5.11.2012 г. и РА № 271203245 от 11.12.2012 г., издадени по отношение на дружеството, не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък, както и не са налице основания за корекция на ДО на получените доставки и на данъчни кредит, за посочените данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2012 г. Резултатът за тези периоди е сума за възстановяване - за м. 03.2012 г. 204,17 лева, за м. 04.2012 г. 4930,01 лева и за м. 05.2012 г. 2128,26 лева, като видно от отразеното на стр. 4 от РА с посочената сума общо в размер на 7262,44 лева е извършено прихващане и не са установени задължения с РА. Въз основа на гореизложеното, настоящата касационна инстанция споделя извода на АС Варна за законосъобразност на АПВ в съответната му част, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение