Решение № 17 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 241/2008 г.

Решение № 17 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 241/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 231 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 13 ГПК. Подадена е молба от В. Д. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1569/07 г. по гр. д. № 1412/06 г. на ВКС, IV г. о. Твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), тъй като било установено престъпно обстоятелство-съставяне и ползуване на неистински частен документ. Към молбата е приложено постановление от 22.11.2006 г. по преписка № 12 789/06 г. на Варненска районна прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство поради изтичане срока за реализиране на наказателната отговорност по отношение на лицето П. Ц. Ответниците в производството по молбата за отмяна И. Д. С., С. И. С. и В. И. Г. не са взели становище. Върховният касационен съд, петчленен състав, за да се произнесе по молбата за отмяна съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 971 от 4.08.2006 г. по в. гр. д. № 1263/05 г., поправено с решение № 1* от 12.10.2006 г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решението на Варненския районен съд, постановено на 9.05.2005 г. по гр. д. № 7534/03 г., е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между С. И. С., И. Д. С., В. И. Г. и В. Д. Г., че граничната линия между поземлен имот № 2* и поземлен имот № 2364а по плана на гр. В., м. Св. Н., минава по границата, посочена в кадастралния план на местността, изчертана с червена линия по скицата на л. 145 от делото, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението и В. И. Г. и В. Д. Г. са осъдени да предадат на С. И. С. и И. Д. С. владението върху реална част с площ 165 кв. м. от поземлен имот 2364а, при граници на частта, посочени в скицата на л. 145 със син щрих. Прието е, че двата имота са образувани чрез разделянето на един общ имот, за който В. Г. се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1994 г. В него имотът е посочен с площ от 1100 кв. м. През 1994 г. В. и В. Г. продали на З. Е. С. Ц. по време на брака й с П. Ц. 600 кв. м. в идеални части. По силата на договор за доброволна делба от 1995 г. В. и В. Г. получили дял I от имота с площ от 511 кв. м., съставляващ имот пл. № 2* а З. Е. Ц. и П. Ц. - дял II с площ от 600 кв. м., съставляващ имот пл. № 2* а, индивидуализирани съобразно скица - проект на вещото лице, която не е била представена по делото. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че площта на общия имот по КП от 1977 г. е 1000 кв. м., а не 1100 кв. м. Поради това е редуцирал площта на двата новообразувани имота и е заключил, че праводателите на С. са закупили 540/1000 ид. части, а за Г. са останали 510/1000 ид. части. На тези права на страните съответствува границата, нанесена в кадастралния план и червената линия по скицата на вещото лице на л. 145 от делото. Попълването на границата между двата имота е станало със заповед № Р-257/19.07.1996 г. В хода на делото с помощта на съдебно- графическа експертиза е било установено, че актът за установяване на непълноти и грешки от 18.06.1996 г. не е подписан от В. и В. Г. . Соченото в молбата основание за отмяна на решението е това по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)- когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаване на делото. Общото в тези случаи е, че неправилността на решението е породена от извършено престъпление. За да се допусне отмяна обаче, престъпното деяние следва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или чрез иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), ако са налице предпоставките за провеждането му. Заключението на съдебно - графическата експертиза и постановлението за отказ да се образува наказателно производство, при това срещу трето лице / П. Ц. /, не са надлежни доказателства и не установяват престъпно действие на страната, поради което не могат да обосноват отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът