Решение № 4810 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2019 г.

Решение № 4810 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска Народна Банка, чрез процесуалeн представител срещу Решение № 1794/15.03.2019 г., постановено по адм. д. № 6820/2017 от Административен съд – София-град, с което Българска Народна Банка (БНБ) е осъдена да заплати на К. Байкушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627, 96 лв. претърпени в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на съдебен контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че не е налице противоправно поведение на БНБ и че не са налице претърпени вреди, както и че първоинстанционният съд не е тълкувал правилно решението на съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено от него във връзка с делото. Изтъква, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не допуснал поисканата съдебно-икономическа експертиза относно размера на лихвата. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди. Претендират се направените в производството и пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът К. Байкушев чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд – София-град е осъдил Българска народна банка да заплати на К. Байкушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627, 97 лв. за нарушение на правото на Европейския съюз, а именно на чл. 1, т. 3 б. i от Директива 94/19 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., представляващи лихвата на забавеното плащане на сумата от гарантирания депозит на ищеца в Корпоративна търговска банка, равностоен на 100 000 евро или 196 000 лв. за времето от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба. Съдът е приел, че спор относно фактите няма и ги е възприел така, както са изложени в исковата молба. Приел, че К. Байкушев има качеството на вложител в Корпоративна търговска банка, като размерът на гарантирания депозит му е изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете след 04.12.2014 г. Съдът се е позовал на решение от 04.10.2018 г. по дело № С- 571/2016 г. на СЕС, за да приеме, че Българска народна банка е следвало на 30.06.2014 г. да се произнесе с изричен акт, с който да констатира неналичните депозити в КТБ, за да започне изплащането им от ФГВ. Съдът е изложил мотиви, че дори действията и бездействията на БНБ да се третират единствено като правни, вложителите нямат път за защита срещу мълчалив отказ. Приел е, че се касае за очевидно нарушение на правото на ЕС - няма решение за неналичните депозити от страна на БНБ като компетентен орган по чл. 2, ал. 5 от ЗБНБ, поради което касаторът е нарушил чл. 1, т. 3 вр. с чл. 19 от Директива 94/19/16 г. С това е причинил преки и непосредствени вреди на ищеца в размера на законната лихва върху гарантирания, но неизплатен депозит на 30.06.2014 г. до изплащането му на 04.12.2014 г. от ФГВ. По тези съображения искът е счетен за изцяло основателен. Решението е неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви, които водят до невъзможност за преценка правилното приложение на материалния закон. По делото липсва установяване на фактическата обстановка или коментар на събраните по делото доказателства. Не става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че ищецът има качеството на вложител и какви са правата и задълженията му във връзка с конкретен договор. В решението не е посочено какви задължения, въз основа на какви юридически факти са възникнали за касатора и от какви правни норми във връзка с конкретното фактическо и правно положение на К. Байкушев. За да приеме, че е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз, съдът се позовава изцяло на решение от 04.10.2018 г. по дело № С- 571/2016 г. на СЕС. Това решение обаче предоставя изцяло на националния съд да прецени и съответно да развие съображения възниква ли за държавата отговорност за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на ЕС. В т. 94 и т. 95 от решението Съдът не ЕС напомня, че, що се отнася до условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, които се считат за извършени от държавата, Съдът многократно е приемал, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда, а съществуването на тези условия или предпоставки е предоставена на преценката на националния съд. Съгласно т. 101 от решението, органът, който е нарушил правото на Съюза, се определя от националните съдилища при спазване на правото на съответната държава членка. На националния съд е изрично указано да съобрази обстоятелствата, посочени в т. 105-111 от решението, включително дали БНБ е допуснала достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, като в мотивите си СЕС сочи посоката на разсъждения, която трябва да бъде следвана при мотивиране на решението на националния съд. Изцяло на него е предоставено да прецени дали съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 и претърпяната вреда. По всички тези насоки и указания липсват мотиви в обжалваното решение. Не става ясно въз основа на какви съображения съдът приема, че по конкретния поставен за решаване казус е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато от Българска народна банка, защо именно тя е пасивно материално-правно легитимирана по иска, умишлено ли е извършено нарушението, налице ли е пряка причинно-следствена връзка между него и твърдяната вреда. Подробните възражения на касатора – ответник по делото, сред които, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, че директивата е надлежно транспонирана в българското право, а дори и да не е, БНБ не е отговорна за това, че БНБ не е допуснала противоправно бездействие, тъй като Директивата не създава задължения за нея, че БНБ няма правомощия да изплаща депозити, че договорни лихви са начислявани и изплащани на ищеца и ред други съображения изложени в отговора на исковата молба не са обсъдени и поради това естествено са въведени като касационни оплаквания. Съдът не е изложил и мотиви как е определен размерът на обезщетението и какъв е неговият период, тъй като не е извършил преценка от кой момент ответникът по иска изпада в забава. Предвид изложеното и поради липса на мотиви в обжалваното решение, същото следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. При новото разглеждане всички събрани доказателства следва да бъдат обсъдени по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, доводите и възраженията на страните; следва да се изложат изрично приетите за установени факти, въз основа на това следва да се извърши подробен и задълбочен правен анализ на въпросите, поставени изрично за преценка на националния съд, съгласно решение от 04.10.2018 г. по дело № С- 571/2016 г. на СЕС; следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, а при осъдително решение, изрично следва да се формират мотиви за размера на обезщетението и периодът за който то се присъжда. Разноските подлежат на присъждане съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,