Решение № 340 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 923/2011 г.

Решение № 340 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 923/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Т. Г. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 87 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на молителката против [фирма] [населено място] за сумата 716,23 лв. обезщетение за имуществени вреди причинени от професионално заболяване "вибрационна болест" първи-втори стадии, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства за времето от 01.10.2008 г. до 30.06.2010 г. с искане за присъждане на законна лихва. В молбата се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени, като противоречащо на решение № 207 от 28.04.2010 г. по гр. дело № 1521/2009 г. на Върховния касационен съд, трето г. о., с което е разрешен спор за същото искане, между същите страни, на същото основание, но за предходен период. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва молбата за отмяна на предявеното основание. Поддържа, че липсва идентичност в основанието на исковете по двете дела, тъй като се претендират различни периоди. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, които със сила на присъдено нещо са разрешели по несъвместим начин, идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между съобразителната част (мотивите) на двете решения. Настоящият случай не покрива посочения състав на отмяна. С решението по гр. дело № 1521/2009 г. Върховният касационен съд осъдил [фирма] [населено място] да заплати на Т. Г. П. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 919,43 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, "вибрационна болест първа-втора степен", изразяващи се в изразходване на средства за закупуване на лекарства за периода 01.04.2007 г. - 30.09.2008 г. със законна лихва считано от 01.04.2007 г. до изплащане на сумата. С решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 200, ал. 1 КТ между същите страни, за същото искане, но за друг следващ период - 01.10.2008 г. до 30.06.2010 г. Разликата в периодите на платежа изключва обективното тъждество между двете решения. Касае се до различни петитуми и разликата в петитума изключва тъждеството. Констатацията на съда относно спорното право се съдържа в решението, което е източник на силата на присъдено нещо и очертава нейния предмет, а съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на исковата молба. Мотивите към решението не се ползват със сила на присъдено нещо, затова не се смятат нито признати, нито отречени със сила на присъдена нещо доказателствените и правно-релевантните факти. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено нещо. В този смисъл приетото в мотивите на решението на Върховния касационен съд не се ползва със задължителна сила, с която съдът постановил решението, чиято отмяна се иска, не е бил длъжен да се съобрази. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителката ще следва да запрати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.