Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г.

Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК С. З. чрез пълномощник старши юрисконсулт против решение № 45 от 2.03.2018 г. на Административен съд С. З. по адм. дело № 30/2018 г. С него се отменя по жалба на "Индивидуална практика за първична дентална помощ д-р В. К." [населено място] заповед за налагане на санкции – РД-19-658/22.12.2017 г. на директора на РЗОК С. З. като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, В. К. като представител на "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р В. К." [населено място] взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. К. като представител на "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р В. К." [населено място] срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 153, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2017 г. във връзка с извършена проверка на основание заповед № РД-18-1096/7.11.2017 г. на директора на РЗОК на лечебното заведение се налага санкция частично прекратяване на договора и предвид обстоятелството, че д-р В. К. е единствения лекар, извършващ дейността същият се прекратява изцяло. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е, че във връзка с изпълнението на сключения договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ е извършена проверка във връзка с жалба на осигурено лице, която е извършена и съставен протокол, в който е отразено, че е отчетена неизвършена дейност по амбулаторен лист № 124/28-04. 2017 г. Прието е, че договорът е прекратен изцяло на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, пр. 1, б "а" във връзка с чл. 59, ал. 13 пр. 1 ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2017 г. Констатираното нарушение е в хипотезата на частично прекратяване на договора, поради което е недопустимо да има за последица прекратяване на договора изцяло, поради което е изведен правен извод за неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 59, ал. 11 ЗЗО разграничава различни хипотези на нарушения и санкции при изпълнение на индивидуалните договори. В чл. 59, ал. 11, т. 2 е посочено, че договорът се прекратява изцяло само при повторно нарушение. Или, нарушенията по чл. 59, ал. 11, л. 1, б. "а" ЗЗО не могат да имат за последица изцяло прекратяване на договора. Неснователни са доводите, че такава последица е резултат не по волята на органа, а е настъпила като ефект от частичното прекратяване на договора само с един изпълнител за един пакет дейности. Тези доводи са неоснователни. Административнонаказателната дейност е уредена в закона и следва процедурите и наказанията предвидени в него. Административно наказателните производства имат общите характеристики със санкционните производства и се подчиняват на общи принципи. Не може да има административно нарушение, което не е предвидено в закона и наказание което не е било предвидено за съответното нарушение, като при налагането му следва да има индивидуализация на наказанието. При неизпълнението на тези задължения за органа се превишават целите на административното наказание и се нарушава чл. 6 АПК за съразмерност. Предвид изложеното е недопустимо при правомерно установен фактически състав на нарушението да се постигне неправомерна санкция, приложима към друг фактически състав. Това е нарушение на материалния закон съставляващо основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт, както правилно е преценил съдът в обжалваното решение. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева, доказани и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение