Решение № 2332 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2010 г.

Решение № 2332 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1960/15.06.2010 г., постановено по адм. дело № 9067/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е обявен за нищожен РА № 2250900099/9.07.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, София-град, потвърден с решение № 1311/24.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София в частта за определени на "Оранжерии Гимел" АД - гр. София данъчни задължения - ДДС за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2005 г. и месеците януари и февруари 2006 г., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Нар" ООД и "Еуротек" ООД. Със същото решение е осъдена дирекцията да заплати на "Оранжерии Гимел" АД - гр. София 1 270 лв. разноски по делото. Сочат се отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като изложеното в касационната жалба е за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неотчитане от съда на изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Станчева, която е направила искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Оранжерии Гимел" АД - гр. София чрез адв. Нина Иванова я оспорва, като в представените от нея писмени бележки са изложени подробни съображения. Направено е и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1 020 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като при наличие на влезли в сила АПВ правно ирелевантен е фактът, кога е възложена ревизията. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол е бил РА № 2250900099/09.07.2009 г. в частта за определени на "Оранжерии Гимел" АД - гр. София данъчни задължения - ДДС за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2005 г. и месеците януари и февруари 2006 г., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Нар" ООД и "Еуротек" ООД. Съдът за да го обяви за нищожен се позовал на представените по делото ДАПВ № 1435/30.12.2005 г., АПВ № 304/10.02.2006 г., АПВ № 1125/07.03.2006 г. и АПВ № 2509/11.04.2006 г. Съдът е обсъдил, че с посочените ДАПВ и АПВ на "Оранжерии Гимел" АД е възстановен ДДС за същите данъчни периоди, за които е издаден обжалваният пред съда РА № 2250900099/9.07.2009 г. Съдът се е позовал на съществуващата съдебна практика на ВАС по приложението на чл. 129, ал. 3 ДОПК и е приел, че при наличие на ДАПВ и АПВ, с които е възстановен ДДС, не може за същите данъчни периоди с ревизионен акт да с определят същите задължения. Според съда ДАПВ/АПВ представляват стабилни административни актове и с оглед стабилността на тези актове, на основание чл. 133 и сл. от ДОПК може да се извърши ревизия, при наличие на посочените основания. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел че с посочените по-горе ДАПВ и АПВ на дружеството е възстановен ДДС за същите данъчни периоди, за които е издаден РА № 2250900099/9.07.2009 г., с който на "Оранжерии Гимел" АД са определени данъчни задължения - ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за същите данъчни периоди. Няма спор по делото, че и ДАПВ и АПВ са влезли в сила и с тях ефективно е възстановен ДДС за процесните периоди. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ и АПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 900099/1.04.2009 г. е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с ДАПВ и АПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който съгласно чл. 26 ДПК (отм.) се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна на ВАС, на която се е позовал ответника по касационната жалба. Следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Иванова за разноски, на ответника за касационното производство следва да се присъдят 850 лв. разноски която видно от представения банков документ това е сумата на разноските без ДДС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,