Решение № 12756 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2020 г.

Решение № 12756 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу Решение № 1311/25.02.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 6555/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 7082/15.05.2019 г. издадена от директора на АМ и Агенцията е осъдена да заплати на Е. Димитров деловодни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е възприел фактическата обстановка. Не е взел предвид факта, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно мотивирана. Излага подробни съображения, в подкрепа на становището си за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва изводите на съда относно отговорностите и правомощията на уволнения служител. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № 7082/15.02.2019 г. на директора на АМ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация – Е. Димитров оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Терзиев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № 7082/15.05.2019 г. на директора на АМ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за нарушение на чл. 20, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл, чл. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (отм.); и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ), дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл на Е. Димитров, на длъжност държавен инспектор в Териториална дирекция на Агенция "Митници", Териториална дирекция (ТД) Югозападна е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. В оспорената заповед относно конкретно вмененото нарушение и нарушените разпоредби, съставляващи основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност е посочено, че Е. Димитров, в качеството си на отговорник на смяна в МБ София-запад в периода от 29.08.2018 г. до 20.01.2019 г., като не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение", в нарушение на чл. 244 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение 2015/2447) и чл. 105, параграф 3, чл. 194, параграф 1, ал. 2 и чл. 195, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.), на приети в неговата смяна и поставени в състояние "Под проверка" 128 бр. митнически декларации, и на издадени по тях 40 бр. решения за определяне на митническа стойност, и към настоящия момент по 113 бр. от тези митнически декларации, се дължи лихва за забава, в размер на 1 539. 61 лева, е нарушил разпоредбите на т. т. II. 1, II. 6 и II. 9 от Заповед № 3 М-5800-28/32-20050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична и служебните си задължения, регламентирани в т. т. V. 1, V. 3, V. 8, V. 16, V. 19, V. 21, VII. 2, VII. 3, VII. 10 и VII. 11 от подписаните от него длъжностни характеристики, съответно на 17.05.2018 г. за длъжността: "главен митнически инспектор" и на 18.12.2018 г. за длъжността: "държавен митнически инспектор". Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установил следното: Към датата на издаване на Заповед № 7082/15.05.2019 г. Е. Димитров е заемал длъжност държавен инспектор в ТД Югозападна на Агенция Митници. Със Заповеди № 3 М5800-28/32-20050 от 26.01.2016 г. на началника на Митница София, изменена със заповеди от 04.09.2017 г. и 27.04.2018 г. Е. Димитров е бил определен да изпълнява функциите и задачите на отговорник на смяна на Митническо бюро (МБ) – Запад. В заповедта са посочени функциите и задачите на отговорника на смяна, които той изпълнява в рамките на длъжностната си характеристика. Със Заповед № 3 АМ – 496/32-86485 от 21.03.2019 г. на директора на АМ е наредено на Дисциплинарния съвет (ДС) в АМ, назначен със Заповед № 3 АМ-489/32-84532 от 20.03.2019 г., да образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателя и още 12 митнически служители, за извършени от тях дисциплинарни нарушения, описани в Докладна записка с рег. № 32-86013/21.03.2019 г., изготвена за резултатите от извършена проверка от Инспектората при АМ във връзка с проверката за обработването на 189 митнически декларации (МД) от служителите в МБ - Запад. Образувано е дисциплинарно дело № 1/2019 г. ДС е изслушал служителя, за което е съставен Протокол № 32-108-846/10.04.2019 г. На служителя е предоставен и срок за писмени обяснения, като такива са представени и са обсъдени от ДС. За работата си ДС, който е заседавал в законен състав, е изготвил протоколи от 26.03.2019 г. и от 22.04.2019 г. В протокола от 22.04.2019 г. по отношение на Димитров, ДС е изразил становище, че може да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Протоколът ведно с дисциплинарната преписка е предоставен на дисциплинарно наказващият орган (ДНО) с писмо от 22.04.2019 г. ДНО е възприел становището на ДС. Служителят е изслушан от ДНО, видно от Протокол № П-24132-128787/02.05.2019 г. На 03.05.2019 г. е депозирал и писмени обяснения. Във връзка с данните за декларациите, по които задълженията са взети под отчет със закъснение, по делото са приети справки от системата БИМИС и данни за обработването на всяка една от МД. Установено е, че за МД, от дати през месеците от 09.12.2018 г., датата на валидирането им е 22 и 23.01.2019 г., датата на изпълнение на финансовите условия е 23.01.2019 г., а датата на разрешение на режима – 24. 01–29.01.2019 г. По всички МД, взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание на Димитров, се касае за значително по-рано постъпване на становище/резолюция за тарифното класиране или решение за определяне на допълнителни задължения. През периода до валидирането на митническите декларации същите са били поставени под режим "Под проверка", като след датите на становището и решението, няма данни за извършвани процедури с други органи или допълнителни проверки. Като доказателства са приети и длъжностите характеристики връчени на Е. Димитров за длъжностите "държавен митнически инспектор" и "главен митнически инспектор". От формуляри за оценка на изпълнението за 2016-2018 г. е установено, че досегашното поведение на жалбоподателя е оценявано като изключително и отлично във връзка с изпълнението на служебните задължения, в резултат на което от главен митнически инспектор е повишен на длъжност държавен митнически инспектор. Не е наказван. Във връзка с данните за начислени лихви съдът е установил, че те са заплатени от 10-те митнически служители, които фактически са приели и обработили МД, директора на АМ е посочил, че сумите не представлявали щета. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна: Приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен административен орган, при спазване на производството по налагане на дисциплинарно наказание. Посочил е, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в производството по налагане на дисциплинарното наказание. Спазено е изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Приел е, че заповедта е материално незаконосъобразна. В тази връзка е изложил съображения, че жалбоподателят е нямал пряко задължение да създава самостоятелно организацията на работата в неговата смяна. Имал е функционална компетентност, свързана с преценката на определени въпроси посочени в заповедта, с която е определен за отговорник на смяна. Жалбоподателят няма възложени такива функции и в длъжностната характеристика за длъжностите главен и държавен митнически инспектор. По делото няма данни, а такива не са събрани и в хода на дисциплинарното производство, от които да следва, че на жалбоподателя са възложени разширени права на достъп до преписките, възложени на други митнически служители. Посочил е, че от цитираните като нарушени разпоредби, не може да се установят задължения на жалбоподателя да контролира определянето и контролирането на "прогнозна митническа стойност" при приемането на митническите декларации и по повод възлагането им за оформяне от други служители. По делото няма данни за това, че при постъпването на актовете на митническите органи за резултатите от проверките са били достъпни за жалбоподателя, като той не е разпоредил своевременното отразяване като краен резултат на задълженията по митническите декларации в модула "Митнически задължения" в БИМИС, в това число, валидирането на митническите декларации. Изложил е съображения, че само при доказани обстоятелства за знание от страна на жалбоподателя за постановяване на съответните актове от компетентните органи за резултатите от контрола по митническите декларации, като въпреки това той не е разпоредил своевременното им процедиране по установения ред, може да се направи извод за вината му. Посочил е, че при преценка тежестта на нарушението органът не е съобразил, че начислените лихви за просрочие са заплатени от митническите служители, отговорни за обработването на митническите декларации и не е произтекла щета. Не е съобразен обемът на работата като цяло, не са взети предвид данните за поставяните оценки за безупречното изпълнение на задачите от индивидуалния работен план, поставени въз основа на конкретни и измерими показатели за работата му. Изложил е съображения, че процесната заповед несъответства и на чл. 6 АПК. За необосновани е приел изводите за поведение, което не създава доверие у органа, чиято дейност подпомага. Посочил е, че не е ясно защо не е ангажирана дисциплинарната отговорност на фактическите изпълнители – митническите служители отговорни за оформянето на МД, както и че не е установено дали установените нарушения при обработването на процесните МД се дължат изцяло на личното поведение на жалбоподателя. Не е отчел и анализирал наличието на изключващи вината обстоятелства - бездействия на други служители и конкретно на тези, на които са разпределени за обработване МД. Решението е правилно по следните съображения. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Конкретно кои доказателства не са обсъдени от съда, касаторът не сочи. Не сочи и в какво се изразява неправилността на установените факти. Съдът правилно и обосновано е обсъдил заедно и поотделно приетите по делото доказателства, вкл. материалите от дисциплинарната преписка и е възприел описаните в обжалваната заповед фактически обстоятелства. Установено е, че по 189 броя МД са осъществени контролни действия, но до месец януари 2019 г., същите са оставени в състояние "Под проверка" в модул "Митническо оформяне" в БИМИС и по тях е нямало заплатени мита и ДДС. Към 25.01.2019 г. всички дължими суми по МД са "Взети под отчет" в модул "Митническо задължение" в БИМИС и са заплатени. Установено е, че по всички МД се касае за значително по-рано постъпване на становище/резолюция за тарифното класиране или решение за определяне на допълнителни задължения. През периода до валидирането на МД същите са били поставени под режим "Под проверка", като след датите на становището и решението, няма данни за извършвани процедури с други органи или допълнителни проверки. При правилно установените от съда факти, спорният въпрос по делото е свързан с това дали с оглед така установеното законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на отговорника на смяна, в случая Е. Димитров, доколкото чл. 89, ал. 1 ЗДСл предвижда като основание за ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител виновно нарушение на служебните задължения. В тази връзка следва да се прецени дали е налице виновно поведение от страна на служителя, дали е налице нарушение на служебни задължения и кои, дали извършеното представлява някое от дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2 ЗДСл и дали тежестта на нарушението обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилни са изводите на решаващия съд за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 – неизпълнение на служебни задължения, забава изпълнението на служебни задължения, неспазване правилата на КПСДА, а в случая и на КПМС. В заповедта подробно е описано какво не са направили или забавено са направили митническите служители, което е установено в хода на проверка извършена от Инспектората на АМ, но при индивидуализацията на нарушенията извършени от Димитров липсва разграничение с кое изпълнително деяние не са изпълнени служебни служебни задължения и кои, изпълнението кои служебни задължения са забавени, както и с кои действия е нарушен Етичния кодекс. Формулировката в оспорваната заповед на извършеното от служителя – в качеството си на отговорник на смяна в МБ София-запад в периода от 29.08.2018 г. до 20.01.2019 г., не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение" на приети в неговата смяна и поставени в състояние "Под проверка" 128 бр. митнически декларации, с което е нарушил конкретно посочени разпоредби от Заповед № 3 М-5800-28/32-20050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична и служебни задължения, регламентирани в подписаните от него длъжностни характеристики, е много обща. Изброени са задължения по конкретно цитирани правни разпоредби от ЗДСл, КПСДА и КПМС, които са приети за нарушени. Тези разпоредби посочват принципни задължения на държавните служители. Правилно решаващия съд е посочил, че Димитров е нямал пряко задължение да създава самостоятелно организацията на работата в неговата смяна. ДНО не е доказал, че Димитров е имал задължения да създаде организацията на работа на смяната и че той е установил утвърдената в МБ практика по обработване на МД. Неизпълнението на служебните задължения, забавата при изпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява/забавено служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. След като дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 ДНО е бил длъжен да посочи кое виновно поведение на служителя осъществява състава на съответното дисциплинарно нарушение. Няма пречка нарушението на служебните задължения, да осъществява състава на няколко дисциплинарни нарушения, но ДНО е длъжен ясно и конкретно да ги посочи. А в случая, нарушението вменено за извършено от Е. Николов е много общо описано. Правилно решаващият съд е приел, че само при доказани обстоятелства за знание от страна на жалбоподателя за постановяване на съответните актове от компетентните органи за резултатите от контрола по митническите декларации, като въпреки това той не е разпоредил своевременното им процедиране по установения ред, може да се направи извод за вината му. В оспорената заповед не се съдържат мотиви относно определеното най-тежко дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В случая ДНО не е извършил преценка на тези обстоятелства, като съображенията в тази връзка на решаващия съд са правилни. Не са преценени писмените обяснения на служителя и посочените от него причини за несвоевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение" на приети в неговата смяна и поставени в състояние "Под проверка" 128 бр. митнически декларации – прекомерната натовареност, липсата на кадрова обезпеченост, от кога започват да текат сроковете регламентирани в митническото законодателство. Няма изложени и мотиви за вината на служителя и за нейната форма. Дори и да се приеме, че Димитров е извършил дисциплинарното нарушение описано в оспорваната заповед, то тежестта на същото не обосновава извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" с оглед критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл и принципът за съразмерност на дисциплинарната санкция с тежестта на дисциплинарната простъпка, като изложените в тази връзка съображения от решаващия съд са правилни. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта. Противно на изложеното в касационната жалба, не е прието, че актът е немотивиран. Съображенията на съда за отмяна на заповедта са свързани с преценката за материалната й законосъобразност, а не че същата не отговаря на изискванията за форма. При провеждане на дисциплинарното производство, приключило с издаване на уволнителната заповед, ДС и ДНО са спазили изискванията за законосъобразност на дисциплинарната процедура – охранени са правата на дисциплинарно привлеченото лице по чл. 93, ал. 1 ЗДСл и дисциплинарното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, както правилно е приел и решаващият съд. Конкретно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът не дължи служебна проверка. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 1600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Терзиев процесуални действия възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение