Решение № 9371 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2015 г.

Решение № 9371 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") В. при ЦУ на НАП срещу решение № 653 от 20 март 2015 г., постановено по адм. д. № 2170/2014 г. по описа на Административен съд В., с което е отменен ревизионен акт № 181200949/23 май 2012 г. на ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 631/03 юни 2014 г. на директора на Д "ОДОП". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "В. В" ЕООД със седалище гр. Р., чрез пълномощника си адв. Г. М., намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "В. В" ЕООД срещу ревизионен акт № 181200949/23 май 2012 г. на ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 631/03 юни 2014 г. на директора на Д"ОДОП", с който на дружеството са определени данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, и м. юни 2010 г. в размер на 230872.77 лева главница и 18899.91 лева лихви за забава. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Прието е също, че са налице и всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки, изискуеми по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС, както и това, че товарителниците съдържат необходимите реквизити и са годни доказателствени средства. Поради това е отменил оспорения пред него ревизионен акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД. Такава е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. да е налице доставка на стоки; 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Р. Б. на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик или получател) или за сметка на коя да е от тях; 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Р. Б. и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. От данните по делото е установено, че доставчикът "В. В" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице в Р. Б., а също и получателят SC RALTREDE GRUP SLR, Румъния, притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД за процесния период са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. К. фактурите са приложени писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване гр. Г., Румъния, като различията между посочените в писмените обяснения факти и тези по представените документи по отношение мястото на доставяне на стоките се преодоляват от представените допълнително декларации от фирмата-получател. Установен и начинът на транспортиране на стоките от представените от ревизираното лице допълнителни доказателства, установяващи товарните автомобили с посочени регистрационни номера, отразени и в съответните ЧМР. Не е спорно също, че транспортът е уговорен и осъществен от доставчика за негова сметка, като в тази връзка са представени редица доказателства, които са анализирани от съда в тяхната съвкупност и по спорния въпрос относно транспортиране на стоките от територията на Р. Б. до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на Румъния. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международни товарителници, съдържат - както обосновано е приел и административния съд, всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от Р. Б., както и получаването им на територията на Румъния, гр. Г., като местоназначение. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора относно това, че товарителниците не съдържат всички необходими реквизити и че транспортът не е извършван изобщо, тъй като не е установено, че ревизираното лице е установило правото си на собственост или наемането на транспортните средства, нито това, че те са преминали границата. Тези обстоятелства са подробно обсъдени от административния съд, чиито доводи касационната инстанция възприема напълно. Правилно съдът е приел, че товарителниците съдържат всички необходими реквизити, въз основа на което е направил обоснован извод, че е доказано фактическото напускане на стоките на територията на Р. Б. и преминаването им на територията на Румъния, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и 2 от ДР ЗДДС. П. товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Г., Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, с адрес в гр. Г., с идентификационния му номер по ДДС. С. са и доказателства относно това кое е лицето, извършило превоза. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача и на получателя. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR или Конвенцията) е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното (което в случая не е доказано от органа по приходите) условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, съгласно чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците. В случая мястото на получаване на стоката съвпада с вписания адрес на получателя в Румъния, което е видно и от представените писмени потвърждения от получателите. Поради това не може да се приеме, че в случая е налице твърдяното от касатора нередовно оформяне на международните товарителници. При наличие на годни транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките до територията на Румъния, и при наличие на останалите предпоставки за това, изводът е, че по процесните доставки е налице ВОД. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски - възнаграждение за един адвокат, в размер на 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,