Решение № 5615 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Ю., чрез адвокат Георгиева срещу решение 380 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело 10595 по описа за 2024 г. на Административен съд София град / АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10570 от 08.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, с основен акцент върху преценката на съда относно за ситуацията в Сирия в светлината на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представя и актуални справки за политическата обстановка в Сирия и данни относно отбиване на редовната военна служба в тази държава. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на Ф. Ю. статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Анализирал е и ситуацията в държавата Сирия, предвид липсата на лични тежки заплахи спрямо лицето. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че неговото желание да живее свободно и далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него лични притеснения поради отбиване на редовна военна служба не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Следва да се отбележи и, че неговата бременна съпруга и петте му деца живеят в района, а той е напуснал заради трудния живот като е посочил, че не е присъствал на военни действия. Напуснал е нелегално страната и пак така е преминал в Република България. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение