Решение № 11866 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Образувано е по касационна жалба на П. Василева, чрез адвокат М.Симеонова, срещу Решение 274/21.05.2021 г., постановено по адм.д.368/2021 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлено оспорването й против Заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Червен бряг. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложената мярка за закрила на дете - временно настаняване по административен ред, установена в хипотезата на чл. 25, т. 4 ЗЗДет., във вр. чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. , вр.с чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., както и възражения за необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" Червен бряг, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 год., издадена от директора на Дирекция на Социално подпомагане" Червен бряг, с която, на основание на чл. 27, ал. 1, вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, т.4 от ЗЗДет. и във вр. чл. 33, ал.2, ал. 2 от ППЗЗД, е настанено по спешност детето П. Василева в професионалното приемно семейство на Р. Пътова и С. Пътов с адрес в гр. Роман до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Първоинстанционният съд е намерил за безспорно установена фактическата обстановка, описана в приложения по делото социален доклад от 07.05.2021 г., изготвен във връзка с постъпил сигнал на тел.112 от лице, станало свидетел на оказано насилие от П. Василева върху малолетната П.. В процеса на социално проучване е идентифициран риск за живота и здравето на детето, тъй като е преценено, че Василева не е в състояние да му подсигури стабилна семейна среда и е взето решение детето да бъде изведено от семейната му среда поради констатирани рискови фактори. Следвайки най - добрия интерес на детето е намерено професионално приемно семейство. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че като орган по провеждане на държавната политика в областта на закрила на детето, Дирекция "Социално подпомагане" Червен бряг е била длъжна да осигури сигурността на П. Василева, поради което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила, тази цел на закона е реализирана. Обоснован е извод, съобразно който констатираната опасност за здравето и живота на детето е обусловила налагане на мярка за закрила на детето, изразяваща се в спешно настаняване извън семейството. Развити са съображения, че оспореният административен акт има характер на временна административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на въпроса от съответния районен съд. Върховният административен съд, шесто отделение не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал освен писмени и гласни доказателства. Същият обаче е анализирал и тълкувал относимите за правилното решаване на спора доказателства превратно. Решаващият съд е следвало да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверявайки законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 АПК на всички основания по чл.146 от АПК. С установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, не са налице. В случая предприетата мярка за закрила на детето не е в съответствие с най-добрия интерес на детето. При разглеждането на делото не е бил изяснен същественият въпрос за наличието на основания за извеждането на момиченцето извън семейството, тъй като не са взети предвид множество фактори и доказателства, а са направени изводи, базиращи се единствено на твърденията и преценката на социалните работници. Първоинстанционният съд не е извършил проверка за спазване на нормативноустановения ред при предприемането на мерки за закрила по отношение на П. Василева и не е изложил правно издържани мотиви в тази насока. Гласните доказателства са тълкувани едностранчиво и без да се следват логичните житейски взаимовръзки, личното възприятие, убедителността им и липсата на противоречие. Пренебрегнати са и косвените доказателства, които установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Те, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, са индиция за действителните взаимоотношения между майката и детето и най- вече за спорния въпрос дали детето П. е жертва на насилие в семейството и съществува ли сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Действително, по делото са налице данни от съсед, че майката П. Василева системно тормози и бие детето, а на 24.04.2021 г. лицето Ю. Атанасова е подала сигнал на тел.112, ставайки свидетел на домашно насилие над дете, като, по нейните думи, майката е била в нетрезво състояние и е влачила детето с обидни думи. Тези данни обаче са непроверени и недоказани, извадени от общия контекст на обективната обстановка. Въпреки че в доклада за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в доклада за постъпил сигнал и множеството други протоколи и обяснения са налице обстоятелства, които опровергават извода на социалните работници и административния орган, издал процесната заповед, че е налице осъществяван системен тормоз над детето, нито органът, нито съдът са обсъдили и анализирали тези факти. Конкретният случай не е разгледан в цялост, а са взети предвид само отделни, спорадични състояния на майката, пречупени през призмата на косвени доказателствени средства, че същата редовно употребява алкохол и тормози детето, без да се отчетат останалите събрани по делото доказателствени средства. От приложената трудова характеристика на П. Василева, която работи като медицинска сестра в ДПБ Карлуково от 01.04.2015 г. /и която има и висше образование, специалност Финанси и банково дело/ става ясно, че тя е отговорен и компетентен служител, няма налагани дисциплинарни наказания и никога не се е явявала на работа в нетрезво състояние. От приложените декларации на Ц. Цанков и П. Петрова, със съпътстващата отговорност на деклараторите по чл.313 от НК за неверни данни, е видно, че лицата я познават повече от двадесет години и са непосредствени свидетели на живота й с П.. Те заявяват, че същата влага всичките си доходи в отглеждането и обезпечаването на детето, че го обгрижва и възпитава и никога не са присъствали на грубо или неглижиращо отношение на майката към детето, и най- вече, че между двете има силна любов и привързаност. За такива свидетелства и бабата на детето, която подпомага майката в отглеждането му. По делото са споменати, но необсъдени и отчетени като фактори за непривичното на моменти поведение на майката изключително съществени обстоятелства, а именно: смъртта на осиновителя Т. Петков, настъпила месеци след осиновяването на П. и шока от тази загуба, силното влошаване на офталмологичното здраве на майката и честото посещение на болници предвид това състояние, довело до депресия, липсата на подкрепа от страна на близки приятели и роднини, справянето с битовите и физически предизвикателства, включително постоянното пътуване до отдалеченото работно място и др. Следва да се подчертае, че признанието на майката за употреба на алкохол/няма доказателства, че това е постоянно и количествено сериозно/ след смъртта на мъжа й и отключилата се депресия поради чувство на непълноценност и силно притеснение, е довело до логичното и житейски оправдано решение същата да потърси адекватна лекарска помощ, която й е оказана от съответния специалист в болница Токуда. Този факт показва съзнание и отговорност за случващото се и най- вече желание и ангажимент за справяне с проблема и стабилизиране на състоянието й. По делото е игнорирано и споменатото от П. Василева обстоятелство за лоши взаимоотношения, датиращи от години със съседката, от която е постъпил първоначалния сигнал, както и нееднократните й оплаквания от възпитателките в детската градина, които имат различен подход към детето и които въпреки твърденията си за съмнение за физически тормоз над него, не са свидетелствали за наличието на реален такъв. След проведената среща на мултидисциплинарен екип и издаване на Заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 г., е изготвен план за действие, на 05.05.2021 г., в който не са планирани никакви дейности по консултиране и информиране на майката за нормативните и поднормативни актове за правата на детето, консултирането й за необходимостта от осигуряване на съвместна работа с нея и детето с цел ненарушаване на изградената между тях връзка, работа в посока изграждане на умения за ефективно общуване, подобряване на комуникацията между двете и осигуряване на подкрепа за подобряване на техните взаимоотношения; подкрепа при преодоляване на проблеми в общуването между детето и майката, проследяване на отношенията между детето и майката, периодични срещи и др. По този начин и със заповедта на директора на ДСП- Червен бряг детето е отделено напълно от майката, към която безспорно е привързано, и е настанено в професионално приемно семейство в друг град, което ще способства за разрушаване на връзката родител-дете, имайки предвид и крехката възраст на П.. С това ще бъдат нарушени и едни от основните принципи, прокламирани в чл.3 от Закона за закрила на детето, които са: зачитане и уважение на личността на детето, отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване най-добрия интерес на детето. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Това важи разделяне е възможно в случаите на малтретиране, но в настоящия казус категорични и безспорни данни за това няма. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, пар. 64). Настоящият касационен състав счита, че в интерес на детето е то да остане в семейството на неговата осиновителка до решаването на въпроса от районния съд, като за него не съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че са основателни касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната Заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Червен бряг, бъде отменена. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационната жалбоподателка и представените доказателства за реалното им извършване, Дирекция Социално подпомагане Червен бряг следва да бъде осъдена да заплати на П. Василева от гр. Червен бряг сума в размер на 240 лева, от които 200 лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции / по 100 лева за всяка/ и 40 лева за внесени държавни такси за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение: