Решение № 8590 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11739/2013 г.

Решение № 8590 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11739/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Али Мохамед Али, гражданин на Сомалия, е подал касационна жалба срещу решението от 18.07.2013 г. по адм. дело № 3496/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 109/9.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискана отмяната на решението. Председателят на Държавната агенция за бежанците нe е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С решение № 4052 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 7312/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 1855 от 4.04.2012 г. по адм. дело № 1910/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е било отменено решение № 109/9.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Али Мохамед Али. Делото е било върнато на съда за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане е установено, че Али Мохамед Али, роден на 1.01.1984 г. в град Кхамисмушет, Саудитска Арабия, е сомалийски гражданин, с етническа принадлежност - шанхай, мюсюлманин - сунит, със семейно положение - женен. Подал е молба № ЛМ-756 от 17.05.2011 г. до Държавната агенция за бежанците, с която поискал да му бъде предоставен статут, защото животът му в Сомалия е в опасност. Желанието му за закрила е потвърдено и с молба вх. № 976 от 27.07.2011 г. С чужденеца били проведени няколко интервюта с цел изясняване на бежанската му история. Със становище № УП-5002 от 20.10.2011 г. интервюиращият орган направил предложение до председателя на Държавната агенция за бежанците да се постанови отказ за предоставянето на закрила, тъй като не са установени предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. С решение № 109/9.02.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. От правна страна съдът е приел, че отказът е законосъобразен поради отсъствието на условията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Заявените от чужденеца мотиви не съответствали на обстоятелствата, изискващи се по нормативните състави. При провеждането на интервютата оспорващият отрекъл да е бил преследван от официалните власти в родината му или да му е оказван натиск по причини на етническата му принадлежност, раса, религия или принадлежност към определена социална група. Чужденецът заявил, че от 2006 г. имал проблеми с членове на бунтовническата групировка "Ал Шабаб", които поискали от него да им дава сведения за доставките, извършвани от работодателите му. Твърдял, че е отказал да им помага да крадат от помощите и храните, предназначени за бежанските лагери и поради това няколкократно му бил нанасян побой. В интервю от 28.07.2011 г. кандидатът за статут посочил, че е напуснал Сомалия нелегално с кораб за Йемен, където останал до април 2011 г. и работел в нефтена компания, тъй като имал разрешително за пребиваване за шест месеца. Оттам заминал за Дамаск с паспорт, издаден от посолството в Йемен, но му го взели в Сирия, защото решили, че е фалшив. След това избягал в Турция, където останал десет дни. В Република България влязъл на 10.05.2011 г. нелегално, пеша, през зелена граница. В проведеното интервю на 16.09.2011 г., чужденецът отново разказал подробно за причините да напусне Сомалия. Заявил, че я е напуснал заради изнасилването на сестра му през 2002 г. Разказал е, че от 2006 г. е имал проблеми с групировката "Ал Шабаб", хора от която искали да им дава сведения. След като убили приятеля му Маг пред очите му и получил заплаха по телефона от същата организация, решил, че същото ще се случи и с него и затова заминал. Въз основа на тези данни административният съд приел, че за предоставянето на статут на бежанец не е достатъчно търсещият закрила да се позове на общата ситуация в страната, както и на съществуването на множество враждуващи групировки, ако не се установяват факти за преследване, които да пораждат у него основателен страх. Съдът споделил преценката на административния орган, че в бежанската история има противоречия, поради което е недостоверна. По време на интервюто, проведено на 19.08.2011 г., чужденецът разказал, че от групировката "Ал Шабаб" го задържали в продължение на три месеца, защото не е присъствал на молитва. После заявил, че задържането му от "Ал Шабаб" се случило преди убийството на сестра му, след като се върнал от Кения, като причината била, че бил облечен с дънки, което не е позволено според тях. В друго интервю посочил, че бил задържан от тази групировка само за един ден през 2007 г., когато бил в Босасо. В интервюто от 19.08.2011 г. твърдял, че сестра му била изнасилена и убита от представители на групировката пред очите на всички от семейството, а в интервюто на 17.09.2011 г. - че не знае кой е изнасилил сестра му, тъй като по това време бил в Кения, и че тя починала няколко дни след инцидента. Във връзка с искането за предоставяне на хуманитарен статут, административният съд приел, че липсват предпоставките по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Али Мохамед Али не е бил принуден да напусне страната по произход или да остане извън нея поради тежки посегателства срещу личността му. Позовавайки се на тълкувателното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07, съдът подчертал, че посегателствата, формулирани в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО та, респективно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, състоящи се от "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя", следва да се разглеждат с оглед по-общ риск от посегателства, а не с оглед индивидуални актове на насилие, тъй като заплахата е заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт, а такъв конфликт в Сомалия няма. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата на Али Мохамед Али срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон при преценката на законосъобразността на оспорения административен акт в частта за отказ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като фактите в бежанската история на чужденеца не сочат наличието на основания по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Изводът на административния съд за отсъствието на законоустановените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец е обоснован при липсата на извършени спрямо чужденеца действия, съставляващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците. Бежанската история не съдържа факти за преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, което да породи основателен страх у кандидата за статут. Чужденецът не се позовава и на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Самият той е заявил, че не е бил преследван от официалните власти в Сомалия, а причината, поради която напуснал страната била, че имал проблеми с членове на бунтовническата групировка "Ал Шабаб", защото отказал да им сътрудничи. Съдът правилно е оценил бежанската му история като недостоверна поради установените съществени разминавания в нея. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата на Али Мохамед Али по отношение на постановения от председателя на Държавната агенция за бежанците отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Всички информационни източници сочат, че Сомалия се намира в състояние на гражданска война и положението там още е екстремно. Множеството нападения и целенасочените убийства на цивилни граждани дават основание за определянето на ситуацията като вътрешен въоръжен конфликт с висока степен на безогледно насилие. Въпреки че през последната година има наченки на управление и подобряване на сигурността в страната, не може да се твърди, че въоръженият конфликт е преустановен. В представената пред касационната инстанция справка на "Нuman raghts watch" за 2013 г. се посочва, че "проточилият се въоръжен конфликт в Сомалия продължава да оставя цивилни граждани мъртви, ранени или изселени в големи количества". Наблюдават се тежки нарушения като убийства, изнасилвания, плячкосване, както в зоните, контролирани от правителството, така и в районите, контролирани от "Ал Шабаб". От това следва, че завръщайки се в страната, поради присъствието си там, кандидатът може да е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу личността му. При отсъствието на същинска държавна власт в Сомалия, не би могло да се очаква, че в близък план ще бъдат предприети ефективни мерки срещу продължаващото в страната насилие. Като е направил неподкрепен от фактите извод и не е констатирал незаконосъобразността на административния акт в тази част, първоинстанционният съд е приложил неточно материалния закон. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Али Мохамед Али срещу решение № 109/9.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е неправилно поради противоречието му с материалния закон и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което частично да се отмени административния акт и преписката да се изпрати за ново разглеждане. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд