Решение № 12936 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2018 г.

Решение № 12936 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12574/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аморетос" ЕООД със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя М. Станева и чрез процесуален представител адв. Д. Колева, подадена против решение № 1584 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 1519/2018 г. на Административен съд - Варна. В жалбата не са посочени конкретни касационно-отменителни основания по см. на чл. 209 АПК, твърди се незаконосъобразност, но съществото на доводите обосновава такива оплаквания като за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, обуславящи неправилност по см. на т. 3 на чл. 209 АПК, с което е мотивирано "отменително искане". Ответникът – Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител и в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба с доводи, че решението е неправилно. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество и в хипотезите на чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Аморетос" ЕООД, гр. Варна, против Заповед № 1619/30.04.2018 г. на Кмета на Община Варна, в частта, в която дружеството не е включено в списъка на независимите оценители. За да достигне до този резултат Административен съд – Варна след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК, за което се е мотивирал. Основния спор пред първоинстанционния съд е бил относно основанията, поради което дружеството е било отстранен от конкурса процедура. Съдът е установил, че в т. 3. 1. от издадената Заповед № 0727/20.02.2017 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 80 от НРПУРОИ и в изпълнение на Решение № 1059-2/26/31.01.2018 г. на Общински съвет - Варна е наредено да се проведе конкурс по документи за избор на независими оценители за изготвяне на пазарни оценки на имоти и вещи - общинска собственост, се съдържа изискване участниците в конкурса да са физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ, а в т. 3. 3. е посочено, следва да са членове на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ). Установено е също, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Устава на КНОБ ( и след служебна справка на публично достъпен интернет адрес http: //www. ciab-bg. com/src/Ustav-%20 final. pdf) "Камарата е професионална организация на физическите лица, които осъществяват оценителска дейност на територията на Република България". Необосновани са доводите на касатора, че в Заповед № 0727/20.02.2017 г. на Кмета на Община Варна не се съдържа т. 3. 3., поради което изводите в жалбата в тази връзка са неоснователни. В случая в обявения конкурс е участвало юридическо лице, което като такова не е и няма как да е било член на Камарата на независимите оценители в България. Установено е също, че и управителя на дружеството като физическо лице също не е член на КНОБ. Поради което дружеството като ЮЛ и управителя като ФЛ не са отговаряли на императивно изискване и правилно не са били допуснати до участие. Обстоятелството, че "Аморетос" ЕООД е регистрирано като оценител по см. на чл. 17 Закона за независимите оценители (ЗНО) е ирилевантно понастоящем поради въведените от кмета на общината изрични и неизпълнени от участника изисквания за допускане до участие. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Условията за провеждане на конкурса са императивни за участниците в него и в правомощията на комисията за провеждането му не е предвидена възможност да ги тълкува разширително, включително и по отношение на наличието на членство в КНОБ. В случая комисията, констатирайки отрицателните предпоставки за участие, е процедирала в условията на обвързана компетентност и законосъобразно е отстранила този участник. При така установеното се налага извода, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за класиране и отстраняване на участници в конкурса. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда са основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съобразно чл. 143, ал. 4 АПК е основателна претенцията на ответната страна Община Варна за присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които следва да му бъдат заплатени от касатора. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,