Решение № 3015 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15892/2013 г.

Решение № 3015 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15892/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Георгиев Георгиев, жив. в гр. Копривщица, срещу решение № 965/17.10.2013 г. по адм. дело № 799/2013 г. на Административен съд - София - област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 514/19.06.2013 г. на директора на ОД на МВР - София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - София, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССО, е приел, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 224, ал. 1 и 2, точки 1 и 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на старши инспектор Стоян Георгиев Георгиев - началник на група "Криминална полиция" в РУ "Полиция" - Пирдоп при ОДМВР - София, категория В, считано от датата на връчване на заповедта, е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като всички необходими реквизити се съдържат в справката, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС. Съдът е приел за установени фактите, посочени в оспорената заповед, а именно че на 26.04.2013 г. в заведение "Бащината къща" в гр. Копривщица Стоян Георгиев е участвал в скандал с взаимно отправени обидни реплики с посетител на заведението - Валентин Стоянов Орозки. С това си деяние жалбоподателят е нарушил т. 7, т. 8 и т. 9 от глава втора, раздел първи от Етичния кодекс за поведение на държавните служители и е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Действително в заповедта са посочени и други правни основания, които са неотносими към настоящето деяние, но доколкото в нея фигурира и правилната правна квалификация, липсват основания за отменянето й. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанция съд, че при посочване на относимото правно основание за издаване на заповедта, фигуриращите в нея неотносими към деянието правни норми, не представляват отменително основание. Настоящата инстанция намира за основателно оплакването на касатора за неправилна преценката на АССО, че оспорената заповед съответства на изискванията на императивната норма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР относно задължителните реквизити на оспорената заповед. В същата не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение. Заповедта не съдържа позоваване или препращане към справката, за да може да се счита съдържанието на справката за неразделна част от съдържанието на заповедта. Освен това справката не е изготвена от издателя на оспорения акт, за да може да се приеме, че в нея е изложил част от мотивите си, която хипотеза е разгледана в ТР № 16/1975 на ВС и ППВС № 4/1976 г., а от комисия, в която той не участва. Следователно при липса на изрично позоваване на справката в оспорения индивидуален административен акт, същата няма качеството на документ, съдържащ част от мотивите за издаване на акта, тъй като не е изготвена от издателя на акта. Останалите цитирани ТР са неотносими към спорния въпрос. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед като постановена при съществено съдопроизводствено нарушение - а именно в противоречие с императивната норма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 115 / сто и петнадесет/ лева, платими от ОДМВР - София на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение