Решение № 474 от 12.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1569/2013 г.

Решение № 474 от 12.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1569/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 221/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 30.01.2013 г. за одобряване на постигнато споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане на Районна прокуратура /РП/ - Кърджали, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 07.11.2013 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият Е. Б., редовно уведомен не участва лично и чрез адвокат в инициираната от прокуратурата извънредна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 30.01.2013 г., по нохд № 221/2012 г., ОС - Кърджали, в производство по чл. 384, вр. чл. 381 - 383 от НПК, е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на Е. В. Б. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено през периода от м. февруари до 06.04.2012 г., в [населено място] престъпно деяние по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 2, вр. чл. 26 от НК, обективирано в действия по прокарване в обръщение чрез продажба на неистински държавни книжа /годишни винетки за платени такси за ползване на пътната инфраструктура/ и служене с тях, знаейки че са подправени, с произтичащите от това санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Атакуваното, с искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 221/2012 г. на Кърджалийски ОС, определение е постановено в нарушение на материалния закон. Установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал по настоящото дело сочат, че предмет на инкриминираното престъпно посегателство са стикери за платени винетни такси, които по своя характер и особености не са държавни ценни книжа, а представляват официални удостоверителни знаци. Те материализират права, предоставяйки възможност на притежателя им да ползва определена услуга и имат съответен стойностен израз. Очертаното обстоятелство предпоставя консумиране на престъпния състав на чл. 276, ал. 1 от НК, при инкриминираното в конкретния случай неправомерно пускане в обръщение на подправени винетки за платени такси за ползване на пътната инфраструктура и обосновава категорично заключение за наличие на основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, при доказаната в хода на досъдебното разследване фактология. 1.ТР № 116 от 25.11.1983 г. по н. д. № 100/82 г. на ОСНК на ВС; Р№ 409 от 04.07.2002 г. по н. д. № 304/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС Дерогирането на материалния закон при лимитиране правната квалификация на престъпното деяние от одобрилия споразумението съд, който не е упражнил възложените му от чл. 382, ал. 5 - ал. 8 от НПК правомощия, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото, отмяна на обявеното на 30.01.2013 г. определение и връщане на делото за ново разглеждане на РП - Кърджали, при съблюдаване правилата на чл. 35, ал. 1 и 2 от НПК. По изложените съображения и в обсега на компетентността по чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, с която е оторизиран, Върховният касационен съд,