Решение № 12909 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2020 г.

ВАСI отделение20.10.2020 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 485 от 12.03.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 1109/2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М. Г. от [населено място], [община], [област], против акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.1883/2/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500/387 от 01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград. ОСЪЖДА М. Г. от [населено място], [община], [област] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 395, 58 /триста деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12909 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 485 от 12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 1109/19 г. Административен съд – Благоевград, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.1883/2/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500/387 от 01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград и е осъдил ДФ "Земеделие" – София да заплати на жалбоподателката М. Г. разноски по делото в размер на 810 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция Благоевград, ДФ"Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Габерски. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба М. Г. от [населено място], [община], [област], чрез пълномощника си адв. С. Бузгьова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде оставена уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – Благоевград е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.1883/2/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500/387 от 01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград. Административният съд е описал фактическата обстановка свързана с издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, както и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Направен е извод, че актът е издаден от компетентен орган /чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в съответната редакция/, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване. Решаващият съд е направил извод, че актът се явява неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, свързано с констатациите за неизпълнение на договорно и нормативно установено задължение на оспорващата за подаване в срок на заявката за второ плащане. Мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. В срока за подаване на заявката за второ плащане със заявление вх. № 02 – 010 – 6500/4862 от 31.05.2018 г. и заявление вх. № 02 – 010 – 6500/4865 от 13.06.2018 г. жалбоподателката е уведомила административния орган, че се отказва от участието си в подмярката и желае договора да бъде прекратен по здравословни причини, считано от 01.06.2018 г. и е посочила, че няма да подава заявка за второ плащане. 2. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че близки на жалбоподателката /баща и баба, назначена на трудов договор в стопанството, са били във влошено здравословно състояние в периода преди и след крайния срок за подаване на заявката за второ плащане, като жалбоподателката е следвало да полага грижи за тях, поради което същата е преценила, че е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора и е уведомила ответника, че желае прекратяването му. 3. Посочено е, че според чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, същият се прекратява при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта, като тази възможност е в полза и на двете страни по него. 4. Според съда в този случай не следва да се изследва въпроса за наличието на "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013, тъй като той е ирелевантен в настоящата хипотеза, доколкото е налице отказ от договора, респективно липса основание с оглед заявеното желание за прекратяването му. Според съда предвид заявеното желание за прекратяване на договора липсва основание за подаване на заявка за второ плащане. В тази връзка е посочено, че по искането за прекратяване административният орган се е произнесъл с уведомително писмо изх. № 02 – 010 – 6500/4865#2 от 04.07.2018 г., с което е уведомил жалбоподателката, че във връзка с искането й за прекратяване на договора следва да възстанови в 15 дневен срок полученото първо плащане в размер на 24 447, 50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на писмото до възстановяване на сумата. Последното е квалифицирано от административния съд като съгласие на административния орган, че договорът се прекратява и съответно за Г. не е налице задължение да подава заявка за второ плащане. 5. На основание изложеното е направен извод, че при издаването на акта неправилно е приложен материалния закон, доколкото основанието на което е издаден не е било налице в конкретния случай. 6. На отделен ред /стр. 10 от решението, л. 166 от делото гръб, са изложени мотиви, че в случая административният орган неправилно е приел, че в случая не е налице хипотезата по чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., според която при неизпълнение на задълженията в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2.

На основание гореизложеното е направен краен извод за не законосъобразност на оспорения АУПДВ и основателност на жалбата.

Решението на Административен съд – Благоевград е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон.

В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че в противоречие с фактите по делото и закона административният съд е приел, че предвид подадените две заявление от М. Г. на 31.05.2018 г. и на 13.06.2018 г. договорът между страните е прекратен, поради което не е налице задължение за подаване на заявка за второ плащане и актът е издаден на несъществуващо правно основание.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. От събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:

  1. Между ДФ"Земеделие" и М. Г. има сключен има сключен договор № 01/06/1/0.0.1883 от 27.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 21 и сл. от първоинстанционното дело/. По силата на този договор М. Г. е получила сумата 24 447, 50 лв. на 10.05.2016 г.
  1. От страна на М. Г. е депозирана молба до директора на ДФ "Земеделие" – Благоевград /л. 109 от първоинстанционното дело/, с вх. № 02 – 010 – 6500/4862 от 31.05.2018 г., с която заявява, че желае да бъде прекратена програмата "Млад фермер" поради здравословни причини, считано от 01.06.2018 г.
  1. От страна на М. Г. е депозирана молба до директора на ДФ "Земеделие" – Благоевград /л. 110 от първоинстанционното дело/, с вх. № 02 – 010 – 6500/4865 от 13.06.2018 г., с която заявява, че се отказва от участието си в подмярка 6. 1. "Стартова помощ" за млади земеделски стопани.
  1. От областна дирекция Благоевград на ДФ "Земеделие" е изпратено уведомително писмо до М. Г. изх. № 02 – 010 – 6500/4865#2 от 04.07.2018 г. /л. 111 от делото/, с което последната е уведомена, че във връзка с постъпило искане от нейна страна за прекратяване на договора е необходимо в петнадесет дневен срок от получаване на писмото да възстанови първото плащане в размер на 24 447, 50 лв. ведно със законната лихва от датата на получаване на писмото до датата на която бъде възстановена сумата.
  1. От областна дирекция Благоевград на ДФ "Земеделие" е изпратено уведомително писмо до М. Г. изх. № 01 – 013 – 6500/112 от 23.01.2019 г. /л. 112 от делото/, с което последната е уведомена, че при проверка е установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от договора и чл. 34, ал. 1 и 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като до 01.07.2018 г. не е подадена заявка за извършване на окончателно плакане, като е определен в 14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност за подаване на заявката за плащане в договорно и нормативно определения срок, като при непредставяне на такива доказателства, или ако представените такива не установяват обективна невъзможност за подаване на заявка, ДФ"Земеделие" Разплащателна агенция ще счита, че лицето виновно не е изпълнило задължението си за подаване на заявка за второ плащане и ще прекрати едностранно сключения договор и ще открие производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
  1. На 26.02.2019 г. от М. Г. до ОД на ДФ "Земеделие" е подадено възражение с вх. № 01-013-6500/112#, с което е заявила, че през месец юни 2018 г. е подала заявление за прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнение на ангажиментите, поради което не е подала заявка за второ плащане в срок до 01.07.2018 г. Към молбата са представени епикризи за заболяване на Й. Г. и М. С., както и удостоверение от кмета на [населено място].
  1. От страна на директора на ОД Благоевград на ДФ "Земеделие" е издаден оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.1883/2/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500/387 от 01.10.2019 г., с който е прекратен сключения договор № 01/06/1/0.0.1883 от 27.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и е определено М. Г. задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора и съставляващо публично държавно вземане.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон. Водещият мотив на съда е, че сключеният договор между страните е бил едностранно от жалбоподателката /сега ответник по касация/ съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, поради което за нея не е съществувало задължение да подаде заявление за второ плащане в срок до 01.07.2018 г.

Настоящата инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване на материалния закон.

В чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора страните са договори, че договорът се прекратява при невиновна невъзможност да бъдат изпълни условията и задълженията за предоставяне на предоставяне на помощта.

Договорките на отношенията между страните относно "невиновна невъзможност за изпълнение" са уредени в чл. 19 и чл. 20 от договора. Нормата на чл. 19, ал. 1 от договора посочва, че ползвателят не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В аления втора на същия чл. 19 "непреодолима сила или извънредни обстоятелства" са дефинирани по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент 1306/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти и такива са: а) смърт на бенефициера;

б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;

в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;

г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;

д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В чл. 20, ал. 1 от договора страните са договорили, че за настъпването на което и да е обстоятелство по чл. 19, ал. 2 от договора, ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен да уведоми писмено Фонда в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, като представи достатъчно доказателства за това с надлежни документи, включително когато е възможно – издадени от компетентен орган. В алинея втора на чл. 20 е договорено, че при неизпълнение на задължението по алинея първа ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила.

При така договорената правна рамка и при наличните доказателства по делото, изводът на първоинстанционният съд, че сключеният договор между страните е прекратен на основание чл. чл. 24, ал. 1, т. 3 е необоснован на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. Мотивите и аргументите на настоящата инстанция в тази насока са следните: 1. В подадената на 31.05.2018 г. молба за прекратяване договора няма изрично позоваване за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от същия, а е посочено само " прекратяване по здравословни причини". Към молбата няма уточнение кои са тези здравословни причини и по отношение на кого са, нито пък приложени някакви писмени доказателства, установяващи такива. 2. Всички представените с възражението от 26.02.2019 г. доказателства за здравословни причини са с дата след 31.05.2018 г. и не се отнасят за ползвателя М. Г. 3. Във втората молба подадена молба от М. Г. от 13.06.2018 г. няма посочено никакво основание за прекратяване на договора. 4. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 19, ал. 2 договора ползвателя или упълномощено от него лице следва в срок от 15 работни дни да уведоми Фонда и да представи достатъчно доказателства. Това договорено изискване не е изпълнено от ползвателката, която е ангажирала доказателства в тази насока едва с възражението си от 26.02.2019 г. Поради неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, същата не може да се позовава на "непреодолима сила" като основание за неизпълнение или прекратяване на договора. 5. При така изложените обстоятелства, не може да бъде прието, че задълженото лице М. Г. е изпълнила задължението си по чл. 20, ал. 1 от договора да уведоми за настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 19, ал. 2 от договора, поради което същата не може да се позовава на наличие на "непреодолима сила" като основание за прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 1, т. 3. и договорът не е прекратен на това основание. Следователно, същата е имала задължение да подаде заявление за извършване на второто плащане по договора до 01.07.2018 г. и като не е сторила това, е нарушила клаузи от договора – чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 и нормите на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 и 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., което е дало основание на административния орган да издаде оспорения АУПД, с който е прекратен договора и е определено възстановяване на сумата 24 447, 50 лв., съставляваща първо плащане

След като е стигнал до друг краен извод за не законосъобразност на оспорения АУПД и е отменил същия, Административен съд – Благоевград е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на М. Г. против акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0.0.1883/2/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500/387 от 01.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото в размер на 395, 58 лв., включващи 195, 58 лв. заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 100 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 38, ал. 4