Решение № 10724 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 119/2011 г.

Решение № 10724 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 119/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Колю Фичето" ЕООД, със седалище в гр. Дряново, против решение № 498 от 02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 336/2010 г. на Административния съд - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 070900489/08.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 168/12.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 49056,41 лв. и са начислени лихви в размер на 2339,40 лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2867 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу РА. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Досежно основателността й Върховният административен съд приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд-Велико Търново е бил ревизионен акт № 070900489/08.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 168/12.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2009 г. и м. 04 - 08.2009 г. общо в размер на 49056,41 лв. и са начислени лихви в размер на 2339,40 лв., по фактури, издадени от "Мекс Трейд Къмпани" АД. Органите по приходите са отказали да признаят на "Колю Фичето" ЕООД правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочения доставчик с мотива, че по тях липсват реално осъществени доставки. Приели са, че липсват доказателства за наличие на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС. Констатациите, мотивирали извода за липса на реални доставки по фактурите са, че за услугите по извършване на СМР от "Мекс Трейд Къмпани" АД не са представени доказателства за наличието на техническа, кадрова и технологична обезпеченост за изпълнение на доставките, документи за отчетени разходи за материали, вложени за изпълнение на услугите, приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за извършен превоз на стоки и материали. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА възприемайки изцяло констатациите и изводите в РА. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, на които е направил правилна преценка. Съдът е достигнал до обосновани изводи. Изложените от първоинстанционния съд съображения са последователни, задълбочени и съответни на приложимите правни норми, и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Фактическото извършване на облагаема доставка е в основата на механизма на ДДС. Без наличието на реално осъществена облагаема доставка, не съществува задължение за начисляване на ДДС, респективно не възниква право на данъчен кредит. Наличието само на данъчна фактура и нейното отразяване в счетоводството на получателя на услугата не са достатъчни, за да породят задължение за ДДС, за доставчика по фактурата, респективно-право на данъчен кредит за получателя по нея. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Мега трейд къпани" АД, обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките. Този извод съдът е направил след като на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК е било открито производство по оспорване на част от представените доказателства, между които и два броя протоколи за установяване завършването и заплащането на видовете СМР, съставени между касатора и доставчика, представляващи частни документи и ревизираното лице, което носи доказателствената тежест да установи истинността им, не е провело надлежно доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване на истинността му пада върху страната, която го е представила. В случая са оспорени частни писмени документи, които не носят подписа на данъчен орган, т. е на страната, която ги оспорва, поради което доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност пада върху жалбоподателя, който ги е представил и е заявил, че ще се ползва от тях. Наличието на сключени договори за извършване на СМР не е достатъчно основание да се приеме, че задълженията на страните по тях действително са изпълнени и с оглед предвиденото в договорите съставяне на протоколи за извършените СМР. Обосновани са съображенията в съдебното решение, че към два от сключените с "Мега трейд къпани" АД договори /тези от 28.04.2009 г. и 29.04.2009 г./ е подписан анекс от 19.08.2009 г., с който тези договори са прекратени, поради което е нелогично издаването на фактури за изпълнението на СМР по същите договори. На следващо място липсата на данни по делото за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика води до обосновано съмнение относно реалното изпълнение на фактурираните доставки, което се потвърждава и от обстоятелството, че ревизираното лице получател по доставките е имало необходимия ресурс за осъществяване на СМР по основния договор за СМР, сключен с община Дряново. Проверка в счетоводството на доставчика "Мега трейд къпани" АД изобщо не е направена, поради ненамирането му на данъчния му адрес, като ревизиращите органи са установили, че седем от издадените общо девет фактури не са били отразени в дневника за продажбите на доставчика. Предвид изложеното неоснователно се явява твърдението на касатора, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на представените документи. Неоснователно е възражението на касатора, че се вменява в тежест на получателя по облагаемата сделка неизправността на неговия доставчик. В конкретния случай, органите по приходите оспорват реалността на сделките по фактурите. С оглед характера на фактурираните сделки, изпълнението на последните следва да е резултат от поведението и на двете страни по договорите, а не само на едностранното поведение на доставчика. В този смисъл доказването на изпълнението на сделките не би следвало да е голяма тежест за жалбоподателя още повече, че той е разполагал с достатъчно доказателствени средства чрез използването на които е могъл да ангажира данни по делото за това релевантно обстоятелство. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касатора за това, че наличието на издаден РА на доставчика, с който по фактура № 200000004/27.02.2009 г., издадена към "Колю Фичето" ЕООД му е начислен данък от органа по приходите ДДС, дава основание да се приеме, че незаконосъобразно на получателя по фактурата е отказано ползване на данъчен кредит по същата фактура. Издаденият на доставчика ревизионен акт не променя констатациите, направени от органа по приходите и от първоинстанционния съд за липса на реално предоставена услуга по процесната фактура. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява решението на Варненския административен съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение