Решение № 10469 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 599/2016 г.
ВАСIV отделение10.10.2016 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1413/1.10.2015 г. постановено по адм. дело № 49/2015 г. на Административен съд-Б.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10469 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 599/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център Б., против решение № 1413/1.10.2015 г. постановено по адм. дело № 49/2015 г. на Административен съд-Б., с което е отхвърлено оспорването му със заповед № ОА-АК-37/24.01.2015 г. на решение № 779, взето по протокол № 42/19.12.2014 г. на Общински съвет /ОбС/-Х.. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответната страна - Общински съвет-Х., в писмен вид изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни К. Ю. К., М. Й. К., Н. Ю. К., Н. Ю. С., К. Й. А., П. З. К., Ш. З. К., М. З. К. и Н. З. И., редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по заповед на областния управител на област Б., против решение № 779, взето по протокол № 42/19.12.2014 г. на О. -Х.. С атакуваното пред първата инстанция решение, О.-Х. е предоставил на Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/-Г. Д., поземлен имот с кад. № 037061, в местност "Дерето", с площ 3 дка и начин на трайно ползване - нива, находящ се в землището на село Б., ЕКАТТЕ 03976, за възстановяване на собствеността на наследниците на М. М. К., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Наведени са оплаквания за незаконосъобразността на атакувания административен акт, като издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Въз основа данните от представената по делото преписка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, с вх. № 40-00-91/09.10.2014 г., от началника ОСЗ-Г. Д., общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на наследниците на М. М. К., правото на собственост върху конкретно посочени в него поземлени имоти, както и че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена. За да постанови решението си, О.-Х. е приел, че след като процесната земя е такава по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, вписана в актовите книги за общинска собственост, то в случая са налице предпоставките за предоставяне на поземления имот. Настоящият съдебен състав възприема схващането, застъпено и в обжалваното съдебно решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Правилни са и направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган не противоречи на приложимия материален закон, по-конкретно на § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или съдебно решение и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган /ОбС/ се е съобразил с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесния имот на наследниците на М. М. К., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението на касатора, че за имот № 037061 няма съставен акт за общинска собственост. Видно от акта за собственост имотът е общински и попада в землището на с. Б., с № 037040. В приложената по делото скица-проект е посочено, че имот с № 037061 е образуван от имот № 037040, който е от общинския поземлен фонд, следователно за него не е приложима забраната по чл. 7, ал. 4 ЗОбС за разпореждане и възстановяване на собствеността. Не намират основание и доводите в касационната жалба, че е следвало да се приложи искане от собствениците до ОСЗ, като и че липсата му и тази на данни, предложението на кмета на община Х. да е обсъждано в постоянната комисия по "Стопански дейности, общинска собственост и приватизация" сочат на допуснати при постановяване на атакувания пред първата инстанция акт, съществени нарушения. В чл. 45ж ППЗСПЗЗ е посочено, че следва да се представи мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината /каквото в случая е налице/, а не искането на собствениците до ОСЗ. Процедурата по обсъждане на предложенията в помощните комисии също е спазена, видно от представен по делото протокол № 30/11.12.2014 г., в т. 19 от дневния ред по който е отразено приемане от помощна комисия на докладната записка на кмета на община Х.. По изложените съображения, настоящият състав приема, че решението на Административен съд-Б. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение