Решение № 4406 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2011 г.

Решение № 4406 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Фанти Г" ООД гр. Видин, представлявано от Илия Йорданов, против Решение № 80/07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 725/2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което решение е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 050900304/17.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 350/20.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, евентуално претендира за връщане на делото за ново разглеждане и събиране на гласни доказателства от първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, в писмен отговор на жалбата, подаден от юрск. Русева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново, е отхвърлил жалбата на "Фанти Г" ООД гр. Видин, против РА № 050900304/17.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 350/20.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/- Велико Търново, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. В размер 4000 лв. за данъчен период м. май 2009 г. по фактура с предмет "частично плащане за обект "Хотел Фанти част ОВК", издадена от "Био-Хоум-инженеринг" ООД гр. Видин 2. В общ размер 30 699,36 лв. за данъчен период м. април 2009 г. по четири фактури с предмет доставка на дизелово гориво, издадени от "Вели комерс" ООД.

За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит.

Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална.

Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока.

1.По отношение на д. п. м. май 2009 г. оплакването на касатора е, че съдът неправилно е приел за спорен въпроса относно реалността на доставката, а не въпроса относно наличието на основание за начисляване на данък за авансово плащане. Оплакването е неоснователно. Не е спорно осчетоводяването на фактурата, както и включването на същата в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и съответните стойности на фактурата в подадената справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за периода, тъй като начисляването на данъка по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС от доставчика не е правопораждащ елемент за правото на приспадане на данъчен кредит, след като не е налице доставка на стока или услуга. Установена е липса на плащане по издадената фактура от "Био-Хоум-инженеринг" ООД гр., т. е. липсват предпоставки по чл. 25, ал. 7 ЗДДС за начисляване на ДДС. Във възражението срещу РА ревизираното лице се позовава на настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС - прехвърляне на собственост или извършване на услугата към 14.05.2009 г. При издаване на решението си решаващият орган приема, че и при тези твърдения данъкът се явява начислен неправомерно, тъй като не се установява наличие на данъчно събитие, такова каквото е описано като предмет на фактурата - "частично плащане за обект "Хотел Фанти част ОВК". За настъпване на събитието, вкл. и данни за придобиване надлежно на хотел или изграждане на такъв, в частност на ОВК част, не са посочени и събрани доказателства. В правомощията на решаващия орган, както и в тези на съда като инстанция по съществото на спора, е да промени правното основание за издаване на акта, при същите фактически установявания, с което не се нарушава правото и възможността за защита на ревизираното лице.

Ето защо правилен е изводът на съда, че след като не е налице плащане, или осъществяване на доставка на стока или услуга, няма данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 6/ ред. ДВ бр. 113/2007 г./ от ЗДДС, настъпило на посочените дати по чл. 25, ал., ал. 2, 3 и 4 от ЗДДС, поради което издадената фактура не отразява обективно извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. При липса на реална доставка на стока или услуга е налице основание за непризнаване на право на данъчен кредит на посоченото основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

2. По отношение на данъчен период м. април 2009 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като са налице достатъчно доказателства, въз основа на които се установява при условията на пълно доказване, че доставките на дизелово гориво са осъществени. Твърди се, че са налице данни за редовно издадени счетоводни документи, за плащания на доставките, за влагане на горивото в търговската дейност на дружеството, за наличие и произход на горивата при прекия доставчик, както и за транспорта на горивото.

Не е спорно и е прието от съда, въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното и съдебно производство, както и предвид заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че са налице плащания по четирите процесни фактури, които са редовно осчетоводени. Прието е за установено, че гориво в размерите, получени по същите фактури е вложено в търговската дейност на касатора - с него са извършени зареждания на товарни автомобили във връзка с извършваните от дружеството транспортни услуги, извършвани са и продажби на дребно.

Съдът е приел за недоказано, че дизеловото гориво, използвано за дейността на дружеството е доставено именно от посочения в четирите фактури доставчик "Вели комерс" ЕООД. Приел е, че доставчикът няма материална обезпеченост да извърши доставките - транспортни средства, собствени или наети, база за съхранение на горива, не са налице данни да са ползвани подизпълнители.

В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е вида на стоката- дизелово гориво. Касае се за родово определени вещи, правото на собственост върху които се счита прехвърлено при определянето им - по съгласие на страните или при предаване на вещите /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/. Правилно съдът е приел, че релевантно за спора е да се установи дали и как са индивидуализирани стоките, за което от значение е местонахождението им, обстоятелствата във връзка с превоза, получаването на доставките и др. Правилно е съобразено, че е налице нормативно изискване по чл. 12 от Наредбата за изискванията и качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, в документите, придружаващи течните горива да се вписва номер и дата на декларацията за съответствие на горивото, която също придружава всяка партида гориво при разпространението му. Това изискване не е спазено в случая, тъй като няма данни за наличие на такива декларации за съответствие, което обстоятелство, освен нарушение на наредбата, е индиция за липса на реалност на доставката.

По делото са налице данни - експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи за получаване при касатора, в обекта му - бензиностанция "Фанти Г", на количества дизелово гориво, съответстващи като количество и период на фактурираното. Не се установява обаче, че предаването на горивото е извършено от лица, които да са представители на доставчика "Вели комерс" ООД, било негови служители или служители на транспортна фирма, на която доставчикът да е възложил транспортът на горивото, предвид договореното задължение по договор от 20.10.2008 г. - транспортът да е за сметка на доставчика. От друга страна няма и данни доставчикът да разполага със собствени транспортни средства /цистерни/ и база за съхранение на гориво. С оглед спецификата на стоката съдът правилно е приел, че транспортните средства и базата за съхранение освен да са налични, следва да съответстват на изискванията - технически изисквания за инсталациите за съхранение на бензин, технически изисквания към инсталациите за товарене, разтоварване и превоз на тези стоки - по Наредба № 16/12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхраняване, товарене или разтоварване и превоз на бензини, съществуват. Фактическият извод е, че не се установява транспортирането на полученото при касатора гориво да е извършено от доставчика, нито че същото гориво е натоварено от доставчика и произхожда от него. Ето защо изводът на АСВТ за липса на доказателства, установяващи по категоричен начин наличието на процесните стоки при него и възможността да ги достави, е обоснован.

Обоснован е и изводът, че се не установява наличие на горивата при доставчика "Вели комерс" ООД като произход на стоката от прекия доставчик. Видно е от събраните доказателства, че на една и съща дата са фактурирани едни и същи количества дизелово гориво - 1.от доставчика "Никси РООД" ЕООД на "Тадекс петролиум" ЕООД, 2.от "Тадекс петролиум" ЕООД на "Вели комерс" ООД и 3. от "Вели комерс" ООД на касатора "Фанти Г" ООД. При липса на данни за извършено транспортиране и материална обезпеченост за това, за получаване и индивидуализация на горивото между доставчиците, се налага извода за извършено документално префактуриране на една и съща стока, без реално извършване на доставки между тях, вкл. и между касатора и прекия му доставчик.

Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация се дължи заплащане на поисканото юрисконсултско възнаграждение - съобразно оценяемия материален интерес по ревизионния акт, в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но коригиран по реда на чл. 9 от наредбата - приложим по аналогия и при липсата на данни за явяване на юрисконсулта в съдебно заседание в касационното производство. Дължимите разноски са в размер на 921 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,