Решение № 3 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г.

Решение № 3 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. К. на [община], област В. Б. Н., чрез процесуалния представител ст. юриск. Ж. С. обжалва и иска да бъде отменено Решение № 316 от 21.03.2011 г. по гр. възз. д. № 32/2011 г. на ОС-Варна. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържа с извод, че въпроси за допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност, за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес, че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик, са разрешени в смисъл противоречащ на този, съответно по Решение Nо 673/21.02.1983 г. на ВС-I отд., Решение Nо 2743/07.07.1983 г. на ВС-I отд., на Решение Nо 6 от 22.01.2009 г. по гр. д. Nо 4769/2007 г. на ВКС- IV отд., Решение Nо 1296/17.12.2008 г. по гр. д. Nо 5083/2007 го. на ВКС и Решения Nо 93/08.04.2008 г. по гр. д. Nо 308/2007 г. на ОС-Русе и Решение Nо 71/13.03.2009 г. по гр. д. Nо 32/2009 г. на ОС- Стара Загора. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К. -АК В. като пълномощник ищците, с който се оспорва основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3346/22.10.2010 г. по гр. д. Nо 11043/2009 г. на РС- Варна и е постановил ново, с което е прието, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установено по отношение на О., че ищците-Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М. са собственици на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * - за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв. м., която част е от 3 058 кв. м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице. Присъдени са разноски по делото. С предявения положителен установителен иск, наследниците на П. К. Ж., починала 1974 г., са поискали да им бъде признато правото на собственост на реална част от около 4 дка от УПИ * - за спорт от кв. 13 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 8 528 кв. м. на основание придобивна давност от 1960 г. до днес, при присъединено владение към това на наследодателката им П. Ж., която е владяла имота от 1940 г. до 1958 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да уважи искът, въззивният съд е приел, на базата на изслушани свидетелки показания, че бащата на П. Ж. - К. Ц. Д., /п. 70 г./, е притежавал имот от 12-13 дка. Прието е, че след като наследниците на сина П. К. Д. - К. П. К. и Й. П. К. са се снабдили с титул за собственост- съответно първият с констативен НА Nо */1974 г. за собственост по давност на 3 600 кв. м. и за двамата - констативен НА Nо */2003 г. и при данните, че е налице разделяне на имота, обосновано с данни по представена по делото тахиметрична снимка от 1960 г. и комбинирана скица /л. 104-105 /, останалите около 4 дка са признати за собственост на наследниците на дъщерята П. Ж., на основание давностно владение. Решението на въззивния съд е неправилно, постановено при неточна интерпретация на фактите и в нарушение на материалния закон- чл. 79, ал. 1 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗС, респ. § 1 от ЗД на ЗС / в редакции ДВ. бр. 46/2006 г., ДВ. бр. 105/2006 г., изм. ДВ. бр. 113/2007 г., ДВ. бр. 109/2008 г. и ДВ. бр. 105/2011 г. За времето от 1960 г. до датата на завеждане на иска- 20.10.2009 г., при условията на присъединено владение от майка им П. К. Ж., осъществено за периода 1940 г. до 1958 г., ищците Г. А., С. К., К. К., И. Ж. и В. М. не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност. До момента на предявяване на иска нито покойната П. Ж., нито нейните наследници- ищците не са се позовали на придобито парво на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност било чрез снабдяване с констативен нотариален акт, било чрез предявяване на иска за собственост или релевирано възражения срещу предявен срещу тях иск за собственост. Ако процесният имот е бил собственост на К. Ц. К. -баща, липсата на данни, които да потвърдят факта за извършено през 1940 г. в полза на П. Ж. /неформално/ дарение на имота от 12. 400 дка и преотстъпено владение на същия, не дава нито фактическо, нито правно основание да се приеме, че към 1940 г. именно дъщерята е получила, с или без надлежни документи, владението на имота, владяла го е за периода до 1968 г. / според твърдения в исковата молба /и го е придобила на оригинерно основание - по давност към този момент. Ако би се приело, че през 1974 г., към момента на смъртта си същата е владяла процесната реална част от имота, при данните по НА Nо */1974 г. за придобито право на собственост на 3 600 кв. м. от наследниците на нейният брат, то действително може да се приеме факта, че е налице присъединено владение към това, което са започнали да осъществяват ищците, като наследници след смъртта и. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС споделя като правилно, почиващо на точното тълкуване на закона застъпено категорично становище в мотивите на част от цитираните съдебни решения, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, че при действието на ЗТСУ (отм.), съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.), разпоредба в сила от 1.06.1973 г., не е допустимо придобиването както на реално определени, така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част. Възприетата по обжалваното решение теза в обратен смисъл е неправилна. Към 2009 г., когато за първи път, ищците като наследници на П. Ж. се позовават на придобито право на собственост въз основа на осъществено владение на чужд недвижим имот с намерения за своене в рамките установения от закона срок, такова право на собственост не може да бъде зачетено. При заявен положителен установителен иск за собственост, придобит по давност, основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти- чл. 79 ЗС. Когато се касае до владение по отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба, от която да следва, че владението върху един обект/ доколкото реалната част може да се счита за такъв/ може да се счита за трансформирано владение върху друг обект или, че последицата на владението на една вещ е придобиване правото на собственост на друга вещ. Доколкото може да има такава фикция, тя се установява от закона - чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.), което правило намира приложение само и доколкото продобивната давност е изтекла преди влизане в сила на закона т. е. на ЗТСУ - т. е. преди датата 1.06.1973 г. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика. В случая, приемайки, че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 20.10.2009 г., то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца, т. е. считано на-късно от дата от 20.10.1999 г. За посоченият период от време, въззивният съд не е съобразил кой е невлаедеещият собственик на имота, спрямо когото е осъществено владението с намерение за своене. Ответникът по делото - О. д. Ч. е оспорил иска, поддържайки терза, че имотът е общинска собственост, актуван с АОбПС № 306/13.03.2009 г., на основание § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС / ДВ. бр. 96/1999 г. Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства. АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание. Правилна и законосъобразна е изразената по представените съдебни решения теза, че А. или АОбС нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината, при заявен иск за собственост срещу д. или О., в тежест на ищецът, претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника Д. или О., отразено по А./АОбС. За процесната част от недвижими имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на О. - АОбПС № 306/2009 г. Данните по делото не опровергават отразеното по акта- а именно, че собствеността е на държавата. Преди 09.09.1944 г. имотът е държавна собственост по силата на нормата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. (отм.) - Държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази дата праводателите на ищците-майка и дядо, не притежават документ, легитимиращ ги като собственици на недвижим имот от 12-13 дка. Липсват каквито и да са доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост, в тази насока безспорно установения факт, че по разписен лист към одобрения през 1987 г. ЗРП на [населено място] за УПИ * от кв. 13-спорт липсва отразяване на предишни собственици. Само фактът на владението с намерение за своене на имота също не променя характера на собствеността. С разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965 г., респ. и към 1986 г., е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948 г.(отм.) и следва, че държавата придобива имотите, които нямат друг собственик. Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 ЗС (отм.) съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост /ЗОбС/ имотът е преминал в патримониума на общината, за което е съставен и съответния АОбС, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 г., " застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините". Съгласно чл. 86 ЗС, разпоредба, приета през 1951 г., в редакция до изм. бр. 33/1996 г. - е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост". По силата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ. бр. 105/2006 г., изм. с ДВ. бр. 113/2007 г., изм. с ДВ. бр. 109/2008 г. и съответно изм. с ДВ. бр. 105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г. - давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 г. Или, ако се отчете правилно моментът, от който и до който следва да е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия имот, така, както е посочено по-горе в изложението, и факта, че именно държавата респ. общината е собственик на имота и поради естеството на собствеността придобивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва, че в полза на ищците не може да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Този извод налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът на наследниците на П. К. Ж. за собственост следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия