Решение № 2351 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителят на Националния орган (РНО) по Програмата за транснационално сътрудничество (ПТС) Балкани - Средиземно море 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Н. Иванова, против Решение 13179/29.07.2024 год., постановено по адм. дело 12275/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение РД-02-14-1269/28.11.2023 год. за определяне на бенефициера Сдружение Български икономически форум финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Договор i3-08/21.09.2018 год., сключен с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД на стойност 29 250лв. без ДДС.

Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи с доказателствения материал по делото. Счита за неоснователен довода на съда за изтекла погасителна давност по смисъла на Регламент 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 год., относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Потвърждава извода, че към датата на стартиране на производството по установяване на нередност и налагане на финансова корекция давностният срок не е изтекъл, като е проведено законосъобразно производство при спазване на приложимото действащо законодателство. Сочи, че давностния срок за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма се счита за изтекъл към датата, на която програмата е изрично прекратена, като към настоящият момент Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. не е приключила официално. Според касатора, при постановяването на решението съдът неправилно е приложил императивното правило на чл. 3, пар. 1, ал. 3 от Регламент 2988/95 год., уреждащо случаите на прекъсване на давностните срокове при многогодишните програми, каквато безспорно е Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. Сочи, че е доказал наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълняващи състава на посочените правни норми, като в решението за финансова корекция са изложени подробни мотиви във връзка с констатираните нарушения относно незаконосъобразен критерий за подбор и относно незаконосъобразно избран изпълнител, който не отговаря на изискванията в проведения избор, като нарушенията правилно били квалифицирани. Относно второто извършено нарушение излага доводи, че от страна на бенефициера е допусната нередност, която е основание за налагане на финансова корекция. В заключение сочи, че първоинстанционният съд изобщо не е достигнал до етап, в който да направи анализ и да разгледа извършените нарушения, за да направи обективна преценка относно доводите му и да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение, а по същество и решаване на спора с отхвърляне на жалбата на Сдружение Български икономически форум. Заявено е искане за присъждане на разноски за две инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса за образуване на касационното производство. Заявено е възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатското възнаграждение над минималните размери. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Сдружение Български икономически форум, със седалище в гр. София, представлявано от Председателя на Управителния съвет Г. Табаков, чрез представител по пълномощие адв. П. Христова от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си представител - адв. П. Христова, поддържа касационната жалба по изложените доводи. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение дава мотивирано становище за основателност на оспорването, като счита че са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения предлага решението да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд София-град е отменил Решение РД-02-14-1269/28.11.2023 год., издадено от ръководителя на Националния орган на Програмата за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год., с което е определена финансова корекция на бенефициера Сдружение Български икономически форум в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор i3-08/21.09.2018 год., сключен с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД на стойност 29 250лв. без ДДС, за изпълнението на Услуги за дизайн, изработка и доставка на книжа със СD, по проект ВМР1/1.3/2532/2017 i3-Education for ideas, inventions and innovations for enterpreneurship (Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество) по Програмата за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. и в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 295,70 лева.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е установил, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството му на Договарящ орган и Сдружение Български икономически форум, в качеството му на партньор е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 год. с РД-02-29-319/01.11.2017 год. Целта на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от органа за изпълнение на проект озаглавен i3-Education for ideas, inventions and innovations for enterpreneurship (Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество). Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 904 835,50 евро, с общ размер на допустимите разходи на партньора 172 547,30 евро, от които от ЕФРР 146 665,21 евро, а от национално съфинансиране 25 882,10 евро.

В изпълнение на сключения договор и за целите по реализиране на проекта, бенефициерът е открил процедура за определяне на изпълнител чрез избор с публична покана за възлагане на обществена поръчка с предмет: Услуги за дизайн, изработка и доставка на книжа със СD.

В резултат на проведената процедура е сключен Договор i3-08/21.09.2018 год. с избрания за изпълнител Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД сключен на стойност 29 250 лв. без ДДС.

Във връзка с постъпил в НО сигнал за нередност УТС-1912/05.09.2023 год., бенефициерът е уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на националния орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът Сдружение Български икономически форум, е депозирал възражение с вх. 99-00-3-102-(12)/24.11.2023 год., в което са оспорени констатациите на НО, като е заявено, че не са налице извършени нарушения, поради което липсват основания за налагане на финансова корекция.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор i3-08/21.09.2018 год. с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД на стойност 29 250лв. без ДДС.

В мотивите на административния акт е посочено, че са констатирани две нарушения с финансово изражение, както следва:

1. Незаконосъобразни критерии за подбор - нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 год. описано в раздел І Фактическа обстановка, т. 1.1. Описание на нарушението от обжалваното решение. Посочено е, че съгласно Раздел III.2.4) от поканата (по чл. З, ал. 13 от ПМС 160/01.07.2016 год.), бенефициерът е поставил следните изисквания: Кандидатът следва да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или започнал дейността си, поне две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката. Посочено е, че под еднакви или сходни с предмета на поръчката се разбират услуги с предмет печат/изработка на рекламни/промоционални/информационни/учебни материали и/или включително дизайн и предпечат.

Второто минимално изискване е: Кандидатът следва да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум 2-ма (двама) възложителя.

Според органа така формулираното от възложителя изискване към кандидатите да са изпълнили поне две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум двама възложителя е незаконосъобразно, тъй като изпълнението на същото предполага, че трябва да бъдат изпълнени два различни договора, а не две различни услуги сходни с предмета на поръчката. Обосновал е, че съгласно ПМС 160 изискването за опит следва да е свързано с изпълнението на определени дейности, а не договори. В рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности. В тази връзка е обосновал, че изискването, което насочва към брой изпълнени договори, а не дейности, е незаконосъобразно доколкото не е пропорционално на предмета на поръчката. Посочено е, че изискването се явява и ограничително по отношение на онези кандидати, които могат да докажат изпълнението на три услуги, сходни с предмета на поръчката, но са възложени от един стопански субект /възложител/. Сочи се, че освен с референция/препоръка от възложителя на съответната услуга, в поканата не е налице изричен текст съгласно, който кандидатът освен с референция може да представи друг алтернативен документ, чрез който да докаже добро изпълнение. Описаните констатации обусловили извод за наличие на нарушение, което следва да се квалифицира като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредба за посочване на нередности), за която следва да се определи финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи.

2. Незаконосъобразен избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията в проведения подбор (нарушение на принципа на добро финансово управление) - нарушение на чл. 33, § 1, от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Посочено е, че в офертата на единствения участник Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД е представена справка с цитирани три услуги, като са приложени само две референции, съответно от Амет ЕООД и Екобулпад АД, за които е установено, че са твърди общи и не доказват изпълнение на сходни услуги през последните три години. В тях не било направено детайлно описание на услугите и съответния времеви период на извършване. Посоченото сочело на липса на данни за съответствие на избрания изпълнител с условията на проведения избор, като бил избран участник, който не отговаря на изискванията, посочени в документацията за възлагане на поръчката. В този смисъл е прието, че бенефициерът не е спазил принципите за добро финансово управление, посредством разходването на обществен ресурс, въпреки липсващите доказателства за изпълнение на изискванията на възложителя и не е разходил средствата предоставени от ЕС в съответствие с принципа на прозрачност и икономичност. Така констатираното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 4 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи.

На основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, органът е определил обща финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор i3-08/21.09.2018 год. с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД, сключен на стойност 29 250 лв. без ДДС.

С решението е отхвърлено възражението за изтекла давност, като е посочено, че към датата на стартиране на производството по установяване на нередност и налагане на финансова корекция, давностният срок по чл. 3 на Регламент 2988/95 не е изтекъл. Посочено е, че Балкани Средиземно море 2014-2020г. е част от многогодишна програма, като срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Програмата не е приключила официално и давността не е изтекла.

При така установените фактически обстоятелства и след анализ на приложените по делото доказателства и преценка на допустимостта и основателността на жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че на сдружението е определена финансова корекция за сключен с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД Договор i3-08/21.09.2018 год., като по делото са представени приемно-предавателен протокол за услуги от 23.11.2018 год., приемно-предавателен протокол за услуги от 03.12.2018 год., както и фактура за извършено плащане от 26.11.2018 год., фактура за извършено плащане от 03.12.2018 год., както и потвърждения за извършени плащания от Сдружение Български икономически форум към Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД, съответно от 28.11.2018 год. и от 17.12.2018 год. Обосновал е, че от цитираните доказателства се установява, че сключеният Договор i3-08/21.09.2018 год. с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД е приключен на 17.12.2018 год., а производството по определяне на финансова корекция за процесните нередности е започнало на 09.11.2023 год. с изпращане на уведомление до бенефициента по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, т. е. след изтичането на визирания в чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 четиригодишен давностен срок, който е изтекъл на 17.12.2022 год. Приел е за недоказани твърденията на ответника, че са били извършени действия, които са прекъснали давността, поради което същата не е изтекла към момента на започване на процедурата по налагане на финансова корекция. По делото не били представени доказателства за наличие на предходни действия, свързани с установяване на нередности, по проведената процедура за избор на изпълнител и сключения Договор i3-08/21.09.2018 год. с Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД, като действията, посочени в чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95 можело да бъдат само тези, с които е уведомявано лицето за регистриране на нередността и образуване на производството по приключване на сигнал за нередност. В заключение, съдът е приел, че доказателства за извършване на такива действия и образуване на производство с уведомяване на оспорващия в рамките на четиригодишния срок от изпълнението на договора, не са представени. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е приел сезиращата го жалба за основателна, поради което е отменил оспорения административен акт и е присъдил в полза на оспорващия разноските по делото.

Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

Независимо от горното, настоящата касационна инстанция приема, че оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения относно това дали възложителят е допуснал констатираните от ръководителя на НО нарушения и дали същите правилно са квалифицирани като нередности от страна на административния орган. Мотивът на съда за отмяна на оспорения индивидуален административен акт е свързан с прилагането на института на погасителната давност в хода на процедура за администриране на нередност и определяне на финансова корекция за допуснато нарушение от получател на безвъзмездна финансова помощ от ЕФСУ. Затова и правилното установяване на фактите, свързани с приетата за настъпила давност, е от решаващо значение за разглеждания правен спор.

Цитираният от първоинстанционния съд Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където нередност е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход съгласно чл. 1, § 1 и § 2 от същия. В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, в т.ч. и тази за администриране на нередности. Както е отбелязано и от СЕС в негово Решение от 21.12.2011 год. по дело С-465/10, смисълът от уеднаквяването на уредбата в този аспект е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми, придобити незаконно от бюджета на Съюза след изтичането на определения времеви период.

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95, срокът за давност за процедурите за прилагане на мерките по смисъла на член 4, т.е. финансовите корекции, е четири години от момента, в който нередността е извършена. С оглед на визираното в разпоредбата, началото на срока не е датата на обявяване на решението за откриване на процедурата за обществената поръчка, а датата на приключване на сключения въз основа на процесната обществена поръчка договор. Тази дата е изрично посочена в практиката на Съда на Европейския съюз решение от 21 декември 2011 год., С-465/10, l'Indre, EU:C:2011:867, т. 62, когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки съгласно Директива 92/50 при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност: разглежданата нередност трябва да се счита за продължаваща нередност по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на този получател помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка.

Съгласно член 3, параграф 1, алинея 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. В случая, когато нередността засяга възлагателния процес, същата се счита за продължаваща по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 1-во от Регламента и се явява преустановена едва с приключването на изпълнението по неправомерно сключения договор с избрания изпълнител Сравн.: Решение на СЕС от 21.12.2011 год. по дело С-465/10, т. 3, първо тире от диспозитива.

В Решение на Съда (трети състав) от 15 юни 2017 год. по Дело C-436/15 е прието, че след като не е дефиниран в Регламент 2988/95, обхватът на понятието многогодишна програма следва да се определи, като се вземе предвид значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася (вж. по аналогия решения от 6 октомври 2015 г., Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, C-59/14, EU:C:2015:660, т. 22 и от 21 декември 2016 г., Interservice, C-547/15, EU:C:2016:983, т. 20). В т. 46 е посочено, че най-напред по отношение на използваните термини следва да се отбележи, че терминът програма е с широко значение, а термините програма и проект могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент. В т. 47 е прието, че многогодишна програма по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства. В този смисъл и доколкото видно от съдържанието на решението, РНО по Програма Балкани Средиземно море 2014 - 2020 год. е аргументирал точно тази хипотеза, посочвайки, че Програмата и към момента на проверката не е финализирана официално, поради което и давностният срок не е изтекъл.

В случая първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. Съдът е приел, че давността по чл. 3, § 1 от Регламента е изтекла, без да съобрази тълкуването на понятието многогодишна програма, което е дадено в решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по Дело C-436/15, относно взаимозаменяемостта на понятията проект и програма, като не е изложил съображения дали процесният проект (Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество), по който бенефициерът е получил безвъзмездна финансова помощ по ПТС Балкани-Средиземно море 2014-2020 год., представлява многогодишна програма по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95. Съдът неправилно е приел, че така предвиденият срок е удължен по реда на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламента. По отношение на констатираните нарушения не е изложил съображения относно това дали същите са извършени от възложителя, както и дали тези нарушения правилно са квалифицирани като нередности от страна на административния орган.

С оглед така констатираното нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция е поставена в невъзможност да осъществи дължимия по чл. 220 от АПК съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното решение. В първоинстанционния съдебен акт липсва описание както на установени от съда фактически обстоятелства, така и собствени правни изводи. Първоинстанционният съд не е не е изложил никакви съображения относно това дали възложителят е допуснал констатираните от ръководителя на НО нарушения и дали същите правилно са квалифицирани като нередности от страна на административния орган. В хода на проведеното съдебно дирене не е извършена проверка дали действително установените от органа нарушения са налице и ако са налице, съставлява ли същото нередност по смисъла на чл. 70 от ЗУСЕСИФ. По същество липсва и анализ на определената от административния орган правна квалификация на твърдяната нередност. Съдът не е изложил и собствени мотиви по отношение определения от административния орган размер на финансовата корекция и основата, върху която е наложена.

В съответствие с горното, настоящата касационна инстанция намира за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Цитираната разпоредбата на чл. 172а от АПК регламентира задължителното съдържание на решението на първоинстанционния съд, на което съдържание, процесното съдебно решение не отговаря. С оглед на това, настоящата инстанция е в невъзможност да извърши проверка на приетия от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на административния акт.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. При новото разглеждане, първоинстанционният съд следва да установи релевантните факти, свързани с давността, и по-специално да извърши проверка на твърденията на РНО, че се касае за многогодишна програма, обосновани с нефинализираната Програма Балкани Средиземно море 2014 - 2020 год. и неприключилото изпълнение по договора за субсидия, като прецени дали ако действително става въпрос за многогодишна програма по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2-ро Регламент 2988/95, същата е приключена към момента на отпочване на производството по администриране на нередност. За целта е необходимо да се укаже на страната, носеща доказателствената тежест за тези обстоятелства, да ги установи, след което да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора.

По отношение формулираните от двете страни искания за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, въпросът следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,