Решение № 15203 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2009 г.

Решение № 15203 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от и. д. началника на Митница Кюстендил против Решение № 154/07.05.2009 г., постановено по адм. дело № 565/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е изменено Решение № 53/04.10.2007 г. на началника на Митница Кюстендил за определяне на митническа облагаема стойност. Решението се обжалва в частта, с която съдът е намалил размера на митническата облагаема стойност и следващите се задължения, както и в частта, с която са присъдени направените от жалбоподателя разноски в пълен размер. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадена жалба против митническото решение. Ответникът по жалбата - "Шарлот" ЕООД - гр. Сапарева баня, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил е изменено Решение № 53/04.10.2007 г., издадено от началника на Митница Кюстендил, потвърдено с Решение № РМ 4405-0125/27.12.2007 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София, с което на "Шарлот" ЕООД по приет и регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038860 за внос на мотоциклет и извършена допълнителна проверка с назначена автотехническа експертиза е определена митническа облагаема стойност на внесената стока в размер на 1960 лв., от които 1660 лв. съгласно оценката на вещото лице и 300 лв. транспортни разходи и фирмата е задължена да заплати мито в размер на 80, 15 лв. и 216,41 лв. ДДС, като е намалил определената митническа облагаема стойност на внесената стока по посочения ЕАД на 1260 лв., от които 960 лв. съгласно оценката на вещото лице по автотехническа експертиза вх. № 1690/03.06.2008 г. и 300 лв. транспортни разходи, намалил е размера на дължимите митни сборове, както следва: мито в размер на 24,15 лв. и ДДС в размер на 65,21 лв. С решението е осъдена Митница Кюстендил да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 135 лв. За да постанови това решение съдът е приел, в съответствие с указанията в отменителното Решение № 13833/15.12.2008 г. по адм. дело № 11188/2008 г. на Върховния административен съд, първо - А отделение, че при издаването на обжалвания административен акт не е допуснато нарушение на изискването по чл. 102 ППЗМ, което да обуславя незаконосъобразност на акта. По делото е установено, че на 29.08.2007 г. в Митница Кюстендил е оформен режим внос по ЕАД № 07BG5500Н0038860 с получател "Шарлот" ЕООД на употребяван мотоциклет марка "Сузуки", внос от САЩ, с покупна цена по фактура 600 щатски долара. Въз основа на ЕАД митническите органи са начислили мито в размер на 76,65 лв. и ДДС - 206,95 лв. Към ЕАД е представена фактура (инвойс) № 3321/20.06.2007 г., в която стоката фигурира с покупна стойност, идентична на декларираната, като е посочено, че стойността е заплатена по банков път. От митническите органи е извършена допълнителна проверка по ЕАД поради съмнения за деклариране на занижена митническа стойност от вносителя, при която е изискан документ за начина на плащане на процесната стока. Такива документи не са представени от вносителя, поради което от митническите органи е назначена автотехническа експертиза. При определяне на оценката вещото лице е извършило оглед и оценка на стоката, като е взело предвид ценоразписи на фирми вносители на МПС, Методика за определяне на действителната цена на употребявани МПС и такива, претърпели ПТП и Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Въз основа на тази експертиза е прието, че цената на мотоциклета е 1660 лв. и е определена митническа облагаема стойност в размер на 1960 лв., в която е включена и стойността на транспортни разходи в размер на 300 лв. Съдът е възприел заключението на вещото лице по изслушаната по делото автотехническа експертиза, въз основа на което е приел, че справедлива пазарна стойност на мотоциклета е в размер на 960 лв. При определяне на оценката вещото лице е взело предвид състоянието на мотоциклета, Наредба № 24/08.03.2006 г., италианския бюлетин "Due Ruote-vendita", с който се определят стойностите на мотоциклетите в развитите европейски страни, като е приложило пазарния метод. Съдът е посочил, че оценката е извършена по италианския каталог, а не по цените на пазара в САЩ, предвид ограничението на чл. 37, ал. 2, т. 3 ЗМ, според което определянето на митническата стойност на стоката не може да се основава на цената й на вътрешния пазар на страната на износа. Съдът е приел, че правилно митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност по реда на чл. 37 ЗМ, в съответствие с принципите на Споразумението на прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, тъй като САЩ са страна по него и стойността следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност по смисъла на § 2 от чл. VII от споразумението. Съдът е приел за такъв еквивалент италианския бюлетин "Due Ruote-vendita", определящ стойността на мотоциклета в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от цитирания бюлетин. Съдът е приел, че заключението, изготвено в административното производство е неточно, тъй като при определяне на оценката вещото лице е използвало коефициент за техническо състояние, без да отчете пазарното търсене. По съображения в посочения смисъл съдът е изменил обжалваното митническо решение. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на основание за определяне на нова митническа стойност, както и относно приложимост на метода за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 37 ЗМ, съответстващ на чл. 31 от Митническия кодекс на ЕО, приет с Регламент № 2913/92 г. Обоснован е извода на съда, че именно посочения в тези разпоредби метод е приложим за определяне на митническата облагаема стойност в случая, тъй като не са установени идентични или сходни стоки за прилагане на методите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМ, съответно чл. 30, § 2, б. "а" и "б" от Митническия кодекс, тъй като не са намерени такива аналози, а меодите по чл. 36, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗМ, съответно по чл. 30, пар. 2, б. "в" и "г" от Митническия кодекс са неприложими, защото вносителят не е оказал нужното съдействие на митническите органи за събиране на необходимата информация с оглед приложението на тези методи. Съгласно чл. 37 ЗМ, когато митническата облагаема стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 35 и чл. 36, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и на разпоредбите на тази глава. Според ограничението в чл. 37, ал. 2 ЗМ, при прилагане на този метод митническата стойност не може да се основава на цената на стоката на вътрешния пазар на страната на износа, т. е. в случая на цената на автомобила в САЩ. Съдът не е допуснал нарушение като е възприел изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, тъй като това заключение е обосновано и съответства на посочените изисквания по прилагането на пазарния метод, който е приложим по чл. 37 ЗМ. Правилно са взети предвид цените, посочени в италианския бюлетин "Due Ruote-vendita", определящ стойността на мотоциклета в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, като дават стойност по най-близкия определяем еквивалент по смисъла на § 2 от чл. VII от Споразумението. Същевременно при определяне на цената в административното производство не е взето предвид пазарното търсене. По изложените съображения, решението е правилно по същество и следва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора във връзка с определяне на присъдените разноски е правилно. Съдът е уважил частично жалбата, а е присъдил пълния размер на направените разноски от жалбоподателя "Шарлот" ЕООД. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя е следвало да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от жалбата. Общо направените по делото разноски са в размер на 135 лв., от които 75 лв. за държавни такси и 60 лв. за вещо лице, обжалваният материален интерес е в размер на 296,56 лв., равняващ се на размера на допълнително определените мито и ДДС въз основа на увеличената митническа облагаема стойност, а материалният интерес по уважената част от жалбата е 207,20 лв., поради което следващите се на жалбоподателя разноски са в размер на 94,32 лв. Решението в частта за разноските следва да бъде изменено в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение