Решение № 5836 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2016 г.

Решение № 5836 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите против решение № 77 от 05.01.2016 г., постановено по адм. д. № 4747/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - сдружение с нестопанска цел "Екологично сдружение за земята" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя мълчалив отказ на министерството на финансите да предостави достъп до обществена информация по заявление № У-ЗДОИ-17/16.04.2015 г. на сдружение с нестопанска цел "Екологично сдружение за земята" и връща преписката на началник отдел "Персонал и административни дейности" към Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на министерството на финансите за произнасяне по съществото на искането. Обжалваното решение е недопустимо. От събраните по делото доказателства е установено, че на 06.04.2015 г. сдружението подава заявление за достъп до обществена информация до министерството на финансите. На 30.04.2015 г. сдружението депозира жалба до Административен съд С. - град срещу мълчалив отказа на министерството на финансите. Жалбата е подадена чрез административния орган, който със съпроводително писмо от 19.05.2015 г. изпраща същата заедно с административната преписка до съда и списък на страните в производството. Видно от приложената административна преписка е, че с писмо изх. № У-ЗДОИ-17/17.04.2015 г. на началник на отдел "Персонал и административни дейности", Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на министерството на финансите сдружението е уведомено, че министерството на финансите не разполага с исканата информация. Писмото е получено от сдружението на 14.05.2015 г. т. е. след депозиране на жалбата. Приложена е и заповед на министъра на финансите, съобразно която на началник отдел "Персонал и административни дейности", Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на министерството на финансите са делегирани права да отговаря по заявления за достъп до обществена информация. Независимо от тези данни и в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК съдът не конституира като страна административният орган, на който са делегирани права да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, а конституира като ответник министерство на финансите, което е юридическо лице и не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Фактът, че заявлението е подадено до министерството на финансите не обосновава пасивната легитимация на ответната страна. След като органът, който издава административния акт не е конституиран в първоинстанционното производство, а като страна е конституирано юридическо лице, което не притежава пасивна процесуална легитимация, то съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна, което води до недопустимост на обжалваното решение. Освен това неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация. От приложените по делото доказателства е установено, че е налице уведомление по чл. 33 ЗДОИ, поради което не е налице и отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Следователно в случая съдът подменя предмета на спора и се произнася по отношение на административен акт, какъвто не е поставен, което също обуславя недопустимост на съдебното решение. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. - град е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При ново разглеждане на делото съдът следва да прецени и дали уведомлението по чл. 33 ЗДОИ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК. Предвид изхода на спора и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК разноски на касатора не следва да се присъждат, а първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение,