Решение № 12719 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2016 г.

Решение № 12719 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. Т. банка" АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Г. И." № ..., представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици, назначени с Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. М.-Б., срещу Решение № 4198/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 10878/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) гр. С., срещу Решение № 574-ПД/13.07.2015 г. на члена на Комисията за финансов надзор В. С., изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", потвърдено с Решение № 706-ПД/20.08.2015 г. на Комисията за финансов надзор. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение на тричленния състав на ВАС като постановено в нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по делото, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. в съдебно заседание и в писмените си бележки от 29.09.2016 г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба по съображения развити в тях, поради което моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, правилно тричленния състав е приел, че оспореното решение № 574-ПД от 13.07.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционна дейност" е законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него. От доказателствата по делото е установено, че към момента на прилагане на ПАМ с решение № 574-ПД от 13.07.2015 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционна дейност", вече е налице решение на съд, с което от 22.04.2015 г. е открито производство по несъстоятелност на" КТБ" АД, банката е обявена в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието й. Оспорената ПАМ е преустановителна и е приложена на основание нарушение на задължение за представяне пред обществеността на годишен финансов отчет за дейността на предприятието по чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК (Закон за публично предлагане на ценни книжа), чл. 31, ал. 1, предл. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, което като действащо предприятие вече е дължимо. Банката е обявена в несъстоятелност в рамките на календарната 2015 г., а ПАМ е приложена за отчетен период за 2014 г., през 2014 г. банката не е с прекратена дейност, емитира акции до средата на годината и няма забрана за емитиране до края на 2014 г., поради което дължи информация на обществеността на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2, вр. с § 8 от ПЗР на ЗСч (отм.), действал до 01.01.2016 г. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 5 от ЗСч (отм.), действал към момента на издаване на административния акт, създава задължение за предприятията, прекратени с ликвидация или обявявани в несъстоятелност да изготвят и представят годишните си финансови отчет и на базата на национален счетоводен стандарт, приет от МС. Правилно според прокурора тричленният състав на ВАС е приел, че" КТБ" АД представлява задължен субект по смисъла на чл. 31, ал. 1, предл. 2, т. 1 от Наредба № 2, като липсата на лиценз има отношение към дейността на банката, но не и към емитирането на ценни книжа. Дължимата на обществеността информация не е предоставена в 90-дневния срок от завършването на финансовата година от субектите, които са имали съответните задължения - квесторите по чл. 107, ал. 1 и 2 от ЗКИ и синдиците по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗБН, вр. с чл. 248 от ТЗ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч. Обстоятелството, че общото събрание на акционерите, считано от 22.04.2015 г. е с прекратени правомощия по чл. 221, ал. 1, т. 6 от ТЗ не означава, че синдикът не може да изпълни законовото задължение на дружеството. Отчетността на синдика пред Фонда за гарантиране влоговете за дейността му по чл. 32 от Закона за банковата несъстоятелност свързани с управлението, запазването и осребряването на правата от масата на несъстоятелността и извършването на разпределение на набраните парични средства пред Фонда за гарантиране на влоговете, не изключва надзора на КФН по ЗППЦК, след като акционерното дружество е публично. По тези съображения дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставянето в сила на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По същество касационната жалба по изложените в нея съображения е неоснователна. С първоинстанционно обжалвания административен акт, издаден на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4, във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от ЗППЦК вр. с чл. 31, ал. 1 предл. 2, т. 1 вр. с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2) и чл. 22 от ЗАНН, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е наложил мярка за административна принуда на "КТБ" АД в 30-дневен срок да представи на обществеността годишен финансов отчет (ГФО) за дейността за 2014 г. със съдържание по чл. 32, ал. 1 и по реда на чл. 43а, ал. 1 от Наредба № 2. За да отхвърли първоинстанционно депозираната от банката жалба, тричленният състав на ВАС е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване административно-производствените правила и целта на закона, а по същество е материално законосъобразно. И доколкото настоящият спор е концентриран върху материалната законосъобразност на съдебният акт и неговата обоснованост, от съществено значение са именно тези решаващи изводи на тричленният състав на ВАС. С решението предмет на касационната жалба по отношение разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК съдът е приел, че тя е приложима спрямо дружеството разпоредба, тъй като същото представлява поднадзорно лице вписано с Решение № 736-ПД от 6.06.2007 г. на КФН под № РГ-05-1349 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Обстоятелството, че дружеството е обявено в несъстоятелност със съдебно решение на 22.04.2015 г. по т . д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, и че е с отнет лиценз въз основа на Решение № 138/6.11.2014 г. на УС на БНБ, няма за последица преустановяване на надзора от КФН, тъй като банката не е заличена от регистъра на публичните дружества, при съобразяване с изискванията и предпоставките по чл. 100щ, ал. 3 от ЗППЦК. Приел е още, че банката е обявена в несъстоятелност в рамките на календарната 2015 г., докато принудителната административна мярка е приложена за отчетен период за 2014 г., който отчетен период в съответствие с разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗСч (отм.) е 1 януари до 31 декември на съответната година, а за конкретния случай от 01.01.2014 г. до 31 декември 2014 г. През 2014 г. банката не е била с прекратена дейност, емитира акции до средата на годината и няма забрана за емитиране до края на 2014 г. Поради това и в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2, във връзка с § 8 от ПЗР на ЗСч (отм.), действал до 1.01.2016 г., дължи информация на обществеността. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 5 от Закона за счетоводството (отм.), действал към момента на издаване на административния акт, създава задължение за предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от МС, какъвто е НСС 13 - отчитане при ликвидация и несъстоятелност, който в т. 8 предвижда, че към и след датата, на която предприятието е обявено в несъстоятелност, се прилагат процедури, предвидени в този стандарт за предприятие в производство по ликвидация. Информацията за дейността на емитента по чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 32 от Наредба № 2 съдържа изискване освен за годишния финансов отчет по Закона за счетоводството и друга посочена в наредбата информация, докато чл. 37 от Наредба № 2 определя изрично по-ограничен обем съдържание на информацията, която емитентът в производство по несъстоятелност предоставя само на КФН и включва счетоводни баланси, които се изготвят съгласно съответния счетоводен стандарт, т. е. в съответствие с цитирания по-горе Национален счетоводен стандарт 13. В конкретния случай, дължимата на обществеността информация, не е предоставена в 90-дневния срок от завършването на финансовата година от субектите, които са имали съответните задължения за това, а именно квесторите по чл. 107, ал. 1 и 2 от ЗКИ и синдиците по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗБН, във връзка с чл. 248 от ТЗ и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч. Изложените пред настоящата инстанция възражения са идентични с тези повдигнати пред първоинстанционния съд, по които съдът се е произнесъл обстойно по всяко едно от тях. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, като в допълнение на това излага и следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, на независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятия, които са емитенти по смисъла на ЗППЦК. Както е прието в обжалваното решение, като обявено в несъстоятелност дружество, "КТБ" АД е поднадзорно на КФН лице, вписано във водения от Комисията в регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, от което следва, че дружеството е адресат на разпоредбите на специалния закон ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба № 2,при което при подаване на ГФО следва да се спазват стриктно приложимите законови изисквания, което в случая не е сторено. КТБ" АД представлява кредитна институция, поднадзорно лице на КФН, вписана с решение № 736-ПД от 6.06.2007 г. на КФН под № РГ-05-1349 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН. Фактът, че със съдебно решение от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, е обявено в несъстоятелност, а с Решение № 138/6.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза на дружеството, налага извода за преустановяване дейността на дружеството, но не и за преустановяване надзорната функция на КФН по отношение на банката. Този извод следва както от факта на липса на дерегистрация от регистъра на публичните дружества и емитенти на ценни книжа, така и по силата на чл. 100щ, ал. 2 ЗППЦК вр. чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. Върховният административен съд в своята съдебна практика вече е имал възможността да се произнесе, че ".. действащата законова уредба установява задължение на емитента, в т. ч. и на този, който е в производство по несъстоятелност, да предоставя на Комисията за финансов надзор и на обществеността годишен финансов отчет за дейността, който съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора - чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗППЦК, във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗСч, а в подзаконовия нормативен акт - Наредба № 2, чл. 37, ал. 1 във вр. с ал. 4, е регламентирано задължението на емитента в производство по несъстоятелност за предоставянето само на Комисията за финансов надзор на годишен счетоводен баланс изготвен съгласно счетоводните стандарти. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗСч допуска изключение само ако то е предвидено в закон, не и в подзаконов нормативен акт. С оглед на това действащата нормативна уредба не освобождава емитента в производство по несъстоятелност от задължението по чл. чл. 100н, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗППЦК и чл. 38, ал. 1 ЗСч. Доколко икономически обосновано е това законодателно решение е ирелевантно за правилността на извода на съда за законосъобразност на оспореното решение"./ Решение № 12110 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2015 г., 5-членен с-в, Решение № 4152 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2016 г., 5-членен с-в, Решение № 297 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2014 г., 5-членен с-в/. Като продължение на гореизложеното, правилен е и извода на първоинстанционният съд, че след изтичане на срока на Решение № 809-ФБ от 24.09.2014 г. на заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", т. е. след 25.11.2014 г., до края на 2014 г., няма забрана за търговия с акции на регулиран пазар, емитирани от "Корпоративна търговска банка" АД. Обстоятелството, че КТБ АД е с отнет лиценз да извършва банкова дейност не означава, че за 2014 г. е престанала да има качеството на емитент и публично дружество по смисъла на Наредба № 2. Обстоятелството, че през 2014 г. банката не е с прекратена дейност а емитира акции до средата на годината, като няма и забрана за емитиране в края на 2014 г., налага правилно изведеният от първонистанционният съд извод, че тя дължи информация на обществеността на основание в чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2, във вр. с § 8 от ПЗР на ЗСч (отм.), действал до 1. 01. 2016 г. Загубата на качеството емитент на ценни книжа и публично дружество съгласно чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 22 от 29.07.2005 г. изисква нарочен акт за отписване от регистъра на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор. С оглед значимостта на поднадзорната дейност и характера и същността на търговията с ценни книжа и пазарни инструменти, текста на чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗППЦК предвижда отписването да не настъпва автоматично - с откриването на производство по несъстоятелност, а вменява на административния орган компетентност да установи въпросното обстоятелство. Извод, който се налага и от дискреционната компетентност на органа, съгласно § 4, ал. 2 от ДР на Наредба № 22 от 29.07.2005 г. В заключение, съгласно чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността в срок до 90 дни от завършване на финансовата година, със съдържание, посочено в чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С огледа изхода от спора и предвид своевременно направено искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение, настоящият състав счита, че такова се дължи в размер на 300 /триста лева/, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 от ДР и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия