Решение № 12876 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез юрк Мужо, срещу решение 3052/05.05.2023 година на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 2357/2023 година, с което е отменена негова заповед 145/14.02.2023 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за неосъществяване на елементите от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговка практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во от ЗЗП. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "БМ лизинг ЕАД срещу заповед 145/14.02.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски по делото. Ответникът, "БМ лизинг ЕАД, чрез юрк. Тушев оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "БМ лизинг ЕАД срещу заповед 145/14.02.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т. 3 АПК, изразяващи се в неизясняване на релевантните обстоятелства, в несъответствие със задължението на административния орган по чл.35 АПК, и поради това и неправилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на закона: Съответстващ на фактите по делото е изводът на първоинстанционния съд, че с оспорения акт на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (УП), на жалбоподателя "БМ лизинг ЕАД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговка практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во от ЗЗП. Комисията е приела, че подвеждащата практика се изразява в предоставяне на следната информация на интернет платформата https://bmleasing.bg: БМ ЛИЗИНГ Ви предлага най-подходящия лизинг за Вашия специален автомобил. Изводът е направен след установяване от КЗП на интернет сайта на дружеството, https://bmleasing.bg/, в секция «Луксозни автомобили», че то предоставя на потребителите следната информация: БМ Лизинг Ви предлага най-подходящия лизинг за Вашия специален автомобил. Според органа, така формулирано, изречението представлявало заблуждаваща търговска практика, тъй като било в състояние да въведе потребителя в заблуждение, че финансовата институция ще му предостави наистина най-добрия лизинг за автомобила, който желае да закупи. Небанковите финансови институции били с определен доста висок лихвен процент, което само по себе си означавало, че не предлагат възможно най-добрите условия, например сравнено с кредитните институции. От друга страна, разчитайки на наистина най-доброто решение, потребителят би могъл да сключи договор за лизинг с дружеството, приемайки, че това е лизингът с най-ниска лихва. В съответствие с правилното прилагане на закона е изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелствата по делото не разкриват основание горепосоченото изречение да бъде определено като заблуждаваща търговска практика по смисъла на 68г ЗЗП. Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. В случая административният орган е приел, че жалбоподателят в дейността си използва забуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение първо от ЗЗП, според което търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Невярната информация е определена като такава въз основа на извършеното приравняване от органа на израза най-подходящият лизинг към израза лизингът с най-ниска лихва. Касационната инстанция намира за правилен извода на АССГ, че това приравняване е немотивирано, тъй като не почива на действителен икономически анализ. Изразът най-подходящ лизинг не означава еднозначно лизинг с най-ниска лихва. Липсва анализ на фактите по предлагането, доколкото в действителност, както е приел АССГ, най-подходящият лизинг е възможно да включва освен лихва по лизинга и други параметри като например такива по сервизно обслужване, предложения за застраховки и прочие, които като краен резултат съгласно потребностите на потребителя да формират извод за най-подходящ за него лизинг. Значителната стойност на стоките в действителност поставят потребителя в състояние на внимателно предварително изследване на пазарните условия като цяло. В действителност, мотивът на органа, че по принцип небанковите институции са с определен доста висок лихвен процент, което само по себе си означава, че не се предлагат възможно най-добрите условия е освен неподкрепен с доказателства, и изначално негоден да послужи за обосновка на процесната забрана (както правилно е приел АССГ). Като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касационния ответник се дължат разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд