Решение № 8184 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2015 г.

Решение № 8184 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Х. Х. И. Ко. България" АД - гр. С., представлявано от изпълнителния директор Б. К. Й., чрез пълномощника адв. М. М., против решение № 2984/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9061/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РО-210/7.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.-град за потвърждаване на разпореждане № 1163/14.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С.-град, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Е. В. се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "Х. Х. И. Ко. България" АД - гр. С. против решение № РО-210/7.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 1163/14.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 274/26.02.3014 г. в общ размер на 29 265,93 лв., от които 19824,60 лв. главница и 9441,33 лв. - лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил, че имуществената отговорност на осигурителя в случая е ангажирана законосъобразно, поради това че с удостоверение обр. УП-2 с изх. № 161/26.09.1996 г., издадено от "Е.-Т." ЕАД, чийто правоприемник след приватизация е дружеството - жалбоподател, е удостоверен осигурителен доход на лицето И. Н. за периода 1.01.1985 г. - 31.12.1987 г., който е значително по-висок от действителния доход за този период и въз основа на това е получавана пенсия, с което е причинена щета на държавното обществено осигуряване, установено с ревизионен акт за начет № 274/26.02.3014 г. Съдът е приел, че в случая не е налице бездействие от страна на административния орган, което да е довело до причиняване на щетата на ДОО, тъй като органът няма задължение във всички случаи да прави проверка на истинността на обстоятелствата, отразени в удостоверението за пенсиониране. В случая документът е бил редовен от външна страна, не е имало липсващи или нередовни документи по заявлението, затова за органа не е и било налице основание за приложение на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Наред с това съдът е приел, че удостоверението е официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена, въпреки че от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушана по делото е установено, че удостоверението не е подписано от инж. Р. П. Р., който е бил представляващ "Е.-Т." ЕАД. Въпросът относно истинността на документа - дали е подписан от лицето, от които е дадено вид, че е подписан, може да бъде установен само в производство по чл. 193 ГПК, в което може да бъде проведено пълно доказване по отношение на авторството на документа. В случая оспорване на истинността на удостоверението от жалбоподателя не е заявено, макар в жалбата да се съдържа искане за назначаване на експертиза. Жалбоподателят е правоприемник на "Е.-Т." ЕАД и отговорността му за възникналите щети на ДОО от неверните данни за осигурителния доход възниква именно в това му качество. Не е необходимо да има потвърждаване на неверните данни от правоприемника, доколкото дружеството придобива задълженията и пасивите на своя праводател. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните за спора факти и обстоятелства са отразени правилно в мотивите на първоинстанционното решение. Безспорно е, че "Х. Х. И. Ко. България" АД - гр. С. е правоприемник по силата на приватизационен договор от 1.07.1997 г. на "Е.-Т." ЕАД; на "Х. Х. И. Ко. България" АД - гр. С. е извършена частична финансова ревизия относно разходите по ДОО, която е приключила с констативен протокол вх. № 1/22.11.2013 г., въз основа на който е издаден ревизионен акт за начет № 274/26.02.2014 г. При проверката е установено, че от "Е.-Т." ЕАД е издадено удостоверение обр. УП № 2 с изх. № 161/26.09.1996 г., с което е удостоверен осигурителен доход на И. Г. Н. за периода 1.01.1985 г. - 31.12.1987 г. в размер на 62 944 лв. Това удостоверение е послужило за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, отпусната с разпореждане от 16.10.1996 г., считано от 10.08.1996 г. Установено е, че удостовереният осигурителен доход не съответства на данните в разплащателните ведомости на дружеството за този период. В рамките на проверката е издадено ново удостоверение УП-2 за същия период с изх. № 81/30.10.2013 г., с което е удостоверен осигурителен доход в размер на 15 854,98 лв. Извършено е преизчисление на размера на пенсията на лицето, при която е установено, че е отпусната пенсия в по-голям размер, като за целия период начетът е 58108,01 лв., от които главница 30710,53 лв. и лихва - 27397,48 лв. Както е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушана по делото се установява, че удостоверение обр. УП-2 № 161/26.09.1996 г. е подписано с три ръкописни подписа, положени за "ръководител", "гл. счетоводител" и "изготвил", но нито един от тях не е изпълнен от инж. Р. П. Р., който е бил изпълнителен директор на "Е.-Т." ЕАД към датата на издаване на удостоверението. От допълнителното заключение на вещото лице е установено, че въпросното удостоверение № 161/26.09.1996 г. не е подписано от лицето, което е подписало две други удостоверение обр. УП-2 - № 160 и № 162, издадени от дружеството на същата дата - 26.09.1996 г. /П. П., работила на длъжност "счетоводител - работна заплата"/. Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса дали е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя, респективно на неговия правоприемник, по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на съда са неправилни. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая търговското дружество, чиято имуществена отговорност е ангажирана, не е причинило щети на държавното обществено осигуряване от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или доход. В хода на извършената финансова ревизия на "Х. Х. И. Ко. България" АД е установено, че удостовереният осигурителен доход за тригодишния период от 1.01.2985 г. до 31.12.1987 г. не съответства на действителния осигурителен доход на лицето И. Н., според данните в разплащателните ведомости на предприятието "Е.-Т." ЕАД, чийто правоприемник е жалбоподателя. Както се посочи, по този въпрос не се спори, като от самото дружество в хода на ревизията е издадено ново удостоверение с изх. № 81/30.10.2013 г., в което е посочен действителния осигурителен доход, който е значително по-нисък от удостоверения с удостоверение обр. УП-2 № 161/26.09.1996 г. Следователно, в хода на административното производство е установено, че е налице неправилно удостоверяване на осигурителен доход. Въз основа на това неправилно удостоверяване е изчислен размера на личната пенсия на лицето, който е по-висок от действителния и съответно пенсията е изплащана в този недължим размер. Налице е щета за държавното обществено осигуряване, изразяваща се в недължимо изплатената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Г. Н. за периода от отпускането й до датата на издаване на новото удостоверение. Причинната връзка между неправилното удостоверяване на осигурителния стаж и причинената щета на ДОО е доказана, доколкото изчисляването на пенсията е направено въз основа на документа, съдържащ неправилното удостоверяване на осигурителния доход. За да се ангажира отговорността на юридическото лице обаче следва щетите на ДОО да са причинени от това лице. Казаното се отнася съответно и за случаите на правоприемство. Поради това, че причиняването на щетите в случая е в резултат на издаване на документ с неправилно удостоверяване на осигурителен доход, за да е налице причиняване на щетите от юридическото лице "Х. Х. И. Ко. България" АД, на което е съставен ревизионния акт за начет и което е правоприемник на приватизираното дружество "Е.-Т." ЕАД, следва удостоверителният документ да е съставен от това лице, а тъй като удостоверителният документ е издаден преди приватизацията, следва документът да е издаден от приватизираното дружество. Юридическите лица извършват правни действия чрез своите представители, респективно чрез надлежно упълномощени за това лица. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект /работодател и осигурител/, тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. Удостоверение № 161/26.09.1996 г. е издадено при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./, който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. "а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа; в б. "в", която е действала до отмяната й с ДВ, бр. 76 от 1996 г., тоест и към датата на издаване на въпросното удостоверение, е предвидено, че в документа се посочва помесечно получената за три години - при пенсиониране за изслужено време и старост, съответно за 12 месеца - при пенсиониране за инвалидност: основна заплата за времето, което се зачита за трудов стаж; брутна заплата, определена съгласно чл. 110, 111, 112 и 113 от този правилник, без възнагражденията, увеличенията и др., посочени в чл. 110, ал. 4 и 5; обща сума на допълнителните възнаграждения, посочени в чл. 110, ал. 4. В чл. 101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Следователно удостоверението, с което се удостоверява осигурителен стаж и доход по правило представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Удостоверение обр. УП-2 изх. № 161/26.09.1996 г., което съдържа невярното удостоверяване на осигурителен стаж на лицето И. Н. е издадено от името на "Е.-Т." ЕАД, но не е подписано от лицето, които е представлявало това дружество към момента на издаването му /инж. Р. Р./, нито от друго длъжностно лице, на което са били възложени такива функции. Обстоятелството, че удостоверението не е подписано от лицето, което е представлявало дружеството в качеството на изпълнителен директор е установено чрез заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушана по делото. Както е посочено в самото заключение, изводът на вещото лице е категоричен, освен това този извод не е оспорен от страните по делото, а от мотивите на заключението е видно, че то е изготвено компетентно и дава обоснован отговор на поставения въпрос. В. че ответната страна се е опитала да докаже, че удостоверението е подписано от друго длъжностно лице, което е подписвало удостоверенията за осигурителен стаж в дружеството и за което е назначена допълнителна почеркова експертиза, въз основа на допълнителното заключение е установено, че удостоверение № 161/26.09.1996 г. не е подписано и от това лице. Изводът, който се налага предвид тези доказателства е, че удостоверението не е подписано от лице, което има представителна власт по отношение на дружеството, посочено за издател на документа. Това означава, че документът е неавтентичен и не се ползва с формална доказателствена сила за това, че материализираното в него волеизявление е направено от лицето, посочено за негов издател /документът е издаден от името на юридическо лице, но не е подписан от лице, което е имало право да издава такъв документ от името на дружеството/. Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че в съдебното административно производство е недопустимо да се доказва неавтентичността на документа. Дружеството - жалбоподател "Х. Х. И. Ко. България" АД, на което този документ се противопоставя е оспорило неговото авторство още с подаването на жалбата и е поискало назначаването на съдебно-почеркова експертиза. Съдът е уважил това искане и въз основа на заключението на вещото лице е установено, че документът не е подписал от лице, което представлява дружеството, посочено за издател на документа или на което по съответния ред е възложено да подписва такива документи. Съдът е пропуснал да открие нарочно производство по оспорване на документа, но на практика е провел такова въз основа на оспорването от страна на жалбоподателя. Неправилно обаче съдът е отказал да обяви документа за неавтентичен и да направи съответстващите на това изводи по спора, въпреки че недвусмислено е изложил в мотивите на съдебното решение, че документът не е подписан от представляващия юридическото лице, посочено за негов издател. Поради това че документът не е издаден от юридическото лице, посочено за негов издател, то не може да се обоснове извод, че това юридическо лице е причинило щетата на ДОО, изразяваща се в плащания за пенсия в по-висок размер, изчислена въз основа на този документ. Макар да е причинена щета на ДОО от документ, съдържащ невярно удостоверяване на осигурителен доход, то имуществената отговорност за тази щета не следва да се носи от юридическото лице, посочено за издател на документа, тъй като е установено, че това юридическо лице не е издател на документа. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са изградени при неправилна преценка на доказателствената сила на относими и допустими доказателства и доказателствени средства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено обжалваното пред съда решение № РО-210/7.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 1163/14.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 274/26.02.3014 г. в общ размер на 29 265,93 лв., от които 19824,60 лв. главница и 9441,33 лв. - лихва. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото е основателно. По делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, нито пред първата инстанция, нито пред касационната. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер общо на 300 лв., от които - 50 лв. държавна такса и 250 лв. - депозит за съдебна експертиза. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение не са представени, като в представеното пълномощно № 13/29.04.2014 г. /л. 15 от първоинстанционното дело/ липсва и уговорено възнаграждение. Предвид изложеното, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени общо разноски за двете инстанции в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,