Определение № 3 от 22.03.2022 г. на КС по к. д. № 2/2022 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията). Делото е образувано на 3 февруари 2022 г. по искане на четиридесет и осем народни представители от 47-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на приетото на 7 януари 2022 г. Решение на Народното събрание за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка (Обн., ДВ, бр. 3 от 11. 01. 2022 г.). В искането се твърди, че актът на Народното събрание противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 67, чл. 72 и чл. 73 от Конституцията. С определение от 17 февруари 2022 г. Конституционният съд е допуснал искането на народните представители за разглеждане по същество. Към момента на постановяване на настоящото определение от конституираните на основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) заинтересувани институции няма представени становища по делото. Няма постъпили становища по делото и от поканените на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС неправителствени организации. От останалите заинтересувани институции и поканени организации и специалисти от науката и практиката правно мнение по делото е получено от проф. д.ю.н. Васил Мръчков. Допълнителни съображения в лично качество е изразил народният представител Костадин Костадинов. Във фазата на разглеждане на делото по същество 47-ото Народно събрание в заседание, проведено на 11 март 2022 г., е приело Решение за отмяна на Решението за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка. Решението влиза в сила на 14 март 2022 г. и е обнародвано в Държавен вестник, бр. 21 от 15 март 2022 г. Отмяната на Решението за достъп до сградите на Народното събрание при обявена извънредна епидемична обстановка, прието от Народното събрание на 7 януари 2022 г., е факт, който определя хода на образуваното пред Конституционния съд производство. „…Конституционният контрол няма основание да се развие тогава, когато Народното събрание и президентът са предприели междувременно действия за отстраняване на последиците, породили правния спор… Правният спор трябва да е налице както към момента на образуване на делото, така и към момента на произнасяне по допустимостта на искането, и към момента на произнасяне по съществото на спора“ (Определение № 2/17.06.2014 г. по к. д. № 6/2014 г.). Практиката на Конституционния съд в това отношение е трайна и последователна (Определение № 3/12.12.2017 г. по к. д. № 6/2017 г.; Определение № 2/02.06.2015 г. по к. д. № 2/2015 г., Определение № 2/25.09.1998 г. по к. д. № 25/1998 г. и др.). Ето защо, когато атакуваните разпоредби са отменени и възникналият спор за конституционосъобразност вече не съществува, липсва предмет на делото, по който Конституционният съд трябва да се произнесе с решение по същество (вж. Определение № 3/03.12.1998 г. по к. д. № 19/1997 г.). Именно такъв е случаят, който Конституционният съд констатира по допуснатия за разглеждане правен спор по настоящото дело. Разпоредбите, съдържащи се в отмененото Решение (Обн., ДВ, бр. 3 от 11 януари 2022 г.), не могат да бъдат предмет на производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, защото са загубили юридическа сила и правно действие. С отмяната на оспореното решение на Народното събрание предметът на настоящото дело отпада. Поради това и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането на четиридесет и осем народни представители следва да бъде отклонено, а производството по делото – прекратено. С оглед на изложените мотиви Конституционният съд