Решение № 11070 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2019 г.
ВАСIII отделение13.08.2020 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490/2.07.2019 г. по адм. д. № 238/2019 г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11070 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от "Р. А." ООД против решение № 490/2.07.2019 г. по адм. д. № 238/2019 г. на Административен съд - Хасково. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли в тази част решението да бъде отменено и претендира заплащането на разноски.
Ответникът - Община Хасково, редовно призована, не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че претендираните от ищеца разходи по поддръжка на обекта през месец януари 2018 г. по своята същност не са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането, нито са необходим резултат от действието на отмененият мълчалив отказ на главния архитект. Същите са в резултат на извършана в нея трудова дейност още преди подаване на искането за въвеждане обекта в експлоатация от 30.10.2017 г., като освен това разходи по поддръжката и запазването на обекта и заплащането на ел. енергия, съобщителни услуги, дейности по охрана на обекта, помощни материали, са нормални и присъщи на осъществяваната от дружеството дейност и те не съставляват вреди по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на съда, че касаторът "Р. А." ООД не се справил с доказателствената тежест относно доказване наличието на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за месец януари 2018 г. от неосъществената търговската и производствена дейност на процесния обект в размер на 19 000 лева. Наличието на пропуснати ползи и техният размер подлежат на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства пада върху ищеца. Не са наведени твърдения, а и липсват доказателства за наличие на други договори, изпълнението на които да е било възпрепятствано от липсата на издадено удостоверение за експлоатация на обекта. Правилно съдът е посочил, че недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния обект са били дължими за периода 1.03.2017 г. - 10.07.2018 г., и съответно претендираната сума от 1000 лева се явява законосъобразно събрана и внесена по сметка на Община Хасково.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от "Р. А." ЕООД, (към датата на подаване на исковата молба с наименование "Р. А." ООД) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер от 28 000 лв., причинени от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на Главният архитект на Община Хасково, по искане с рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017 г. по чл. 177 от ЗУТ на "Р. А." ООД, за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Търговска сграда и автосервиз", находяща се в м. "Увата", гр. Хасково, по обективно съединени искове, както следва:
- частичен иск за 8000 лева представляващи разходи по поддръжка на посочения по-горе обект, за месец януари 2018 г., която сума представлява част от стойността от общо претърпените преки вреди от "Р. А." ООД, в периода 1.01.2018 г. до 10.07.2018 г. от 48 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2018 г. – датата на издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж № 60/10.07.2018 г. от административния орган;
- частичен иск за 19 000 лева, представляващи пропуснати ползи от търговската и производствена дейност на горепосочения обект, за месец януари 2018 г., която сума представлява част от стойността на общо претърпените от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи от 114 000 лева, за периода 1.01.2018 г. - 10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2018 г. – датата на издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж № 60/10.07.2018 г. от административния орган.
- частичен иск за 1000 лева, представляващи претърпени вреди от незаконосъобразно събраните от дружеството "данък сгради" и "такса смет", която сума е част от стойността на общо претърпените от ищеца имуществени вреди (за един месец) за заплатени за периода от 1.03.2017 г. до 10.07.2018 г., "данък сгради "такса смет" на Община Хасково" от 11 187. 20 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.08.2018 г., представляваща дата на плащането на публичните общински задължения.
Съдът е отхвърлил предявените от "Р. А." ЕООД, три обективно съединени иска и е осъдил дружеството да заплати на Община Хасково, разноски по делото в размер на 100. 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и да заплати по смета на Административен съд - Хасково 470. 00 лева разноски за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
По същество на спора е изложил следните мотиви:
По отношение основателността на предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на 8000 лева, за осъществени разходи по поддръжка на обект "Търговска сграда и автосервиз" е посочил, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт, но осъществените разходи през м. януари 2018 г. от "Р. А." ООД по поддръжка на обекта не са в каузална връзка с отменения административен акт. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че за м. януари 2018 г. дружеството е направило разходи по поддръжка на обекта в размер на 11 877. 22 лева, като към 1.01.2018 г. дружеството е имало 6 бр. действащи трудови договори. От показанията на свидетелите съдът е направил извод, че много преди януари 2018 г. обектът е бил снабден с машини и съоръжения и е бил в готовност да работи. Според съда, това е наложило той да бъде охраняван и пазен, още повече, че през 2016 г. в него е имало пожар.
По втория иск съдът е посочил, че фактът, че през исковия период обектът не е бил въведен в експлоатация не е достатъчен да обоснове извод за наличие на пропуснати ползи. Вредите, изразяващи се в пропуснати ползи се обезщетяват само, ако ще настъпят сигурно. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е посочил, че освен двете фактури за авансови плащания и договора, сключен с В. Кралев през м. януари 2018 г., други договори, които да са били сключени през м. януари 2018 г. или които е следвало да бъдат изпълнени през м. януари 2018 г., не се твърди да съществуват. Наличието на такива не се установява и от събраните гласни доказателства, поради което настъпването на пропусната полза и нейният размер са останали недоказани.
По отношение основателността на предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи претърпени вреди - част от незаконосъобразно събраните от дружеството "данък сгради" и "такса смет" съдът е приел, че задължението за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци възниква по силата на закона – ЗМДТ, като предпоставките за възникване и дължимост на задължението за данък недвижими имоти са: сградата да е завършена или да е започнало ползването й (чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 117 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.), като за възникването на данъчното задължение лицето по чл. 11 от ЗМДТ следва да подаде декларация (чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.). След като на 1.03.2017 г. дружеството-ищец е подало декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, под вх. № 7611000468, за облагане с данък върху недвижимите имоти, в която е декларирана година на построяване на имота – 2017 г. и към която е приложено уведомление от управителя на същото дружество от същата дата - 1.03.2017 г., с което община Хасково е уведомена, че имот "Търговска сграда и автосервиз", находящ се в гр. Хасково, ул. "Димитровградско шосе", ще бъде физически ползван, считано от м. февруари 2017 г., посочените данъчни задължения са станали изискуеми. Съдът е приел, че на законово основание е събрана и дължимата за този период такса битови отпадъци. Процесната сграда е ползвана считано от м. 02.2017 г., подадена е и декларация за определяне на таксата от 1.03.2017 г., а между страните не е спорно, че Община Хасково в периода 1.03.2017 г. - 10.07.2018 г. е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и на територията на общината има изградени депа за битови отпадъци.
Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон.
Доказателствата по делото установяват, че със заявление рег. индекс 53 Р-288-3/30.10.2017 г. до Главен архитект на Община Хасково, за регистриране на строежи от четвърта или пета категория и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, от "Р. А." ООД е поискано да бъде регистриран строеж "Търговска сграда и автосервиз" в ПИ 77195.215.11. 3, 77195.215.11. 4, местност "Увата" и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация.
Поради липса на произнасяне на компетентният административен орган по така подаденото заявление, на 16.11.2017 г. "Р. А." ООД, подало жалба до АдмС - Хасково против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Хасково, формиран по горепосоченото искане, с рег. индекс № 53 Р-288-3/30.10.2017 г., подадено от дружеството.
По оспорването било образувано административно дело № 1221 по описа на Административен съд - Хасково, което приключило с постановяване на Решение № 490 от 21.06.2018 г., с което съдът отменил обжалвания мълчалив отказ и върнал делото като преписка на Главния архитект с указания за изрично произнасяне по подаденото от дружеството искане. Съдебният акт не бил обжалван и влязъл в законна сила на 12.09.2018 г.
След влизане в сила на съдебното решение и. д. Главен архитект на Община Хасково издал по отношение обект "Търговска сграда и автосервиз" в ПИ 77195.215.11. 3, 77195.215.11. 4, местност "Увата" гр. Хасково Удостоверение № 60 от 10.07.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4б от ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
Обосновани са изводите на административния съд, че всички направени разходи за ползване, охрана и поддържане на изградената от дружеството "Търговска сграда и автосервиз" не произтичат и не са свързани с отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на гл. архитект на Община Хасково да издаде удостоверението за ползване на сградата. Установен факт от събраните по делото доказателства е, че сградата е била завършена и оборудвана още към 2016 г. Направените разходи са с цел охрана и поддържане на сградата, независимо дали тя е била ползвана за целите, за които е била изградена. В този смисъл са данните за назначени по трудов договор лица към 2016 г., четирима от които са били наети на длъжността "хигиенист-чистач". Претендираните разходи за охрана, ел. енергия и помощни материали са предназначени за поддръжка на обекта "Търговска сграда и автосервиз" и са нормални и присъщи разходи за един вече изграден обект. Още повече, като се има предвид, че дори и без да бъде експлоатирана, в посочената сграда е имало пожар през 2016 г.
Касационната инстанция споделя изводите на съда и по отношение на недоказаните пропуснати ползи през процесния период за дружеството, в резултат на неиздаденото удостоверение за ползването на търговската сграда и автосервиза. По делото не са представени никакви писмени доказателства, които да установяват, че дружеството е имало поети ангажименти, сключени договори, приети поръчки през посочения период, задълженията си по които не е могло да изпълни по причина на незаконосъобразния административен акт. Позоваването на сключения договор с В. Кралев на 15.01.2018 г. и издадените на 5.02.2019 г. две фактури с авансови плащания за дружеството, не могат да обосноват други пропуснати ползи за дружеството през исковия период. Те трябва да са конкретно установени с писмени доказателства и получаването им да е сигурно и закономерно, ако обектът беше пуснат в експлоатация. В случая само може да се предполага, че при своевременното издаване на удостоверението за ползване на обекта, дружеството е щяло да получава доходи. Но това предположение е останало недоказано по основание и размер и поради това решението на съда в тази част е обосновано и правилно.
В съответствие с приложимия материален закон е постановено обжалваното решение и в частта на предявения частичен иск за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи част от незаконосъобразно събраните от дружеството "данък сгради" и "такса смет". Дружеството само е декларирало имота по чл. 14 ЗМДТ и по чл. 62 от ЗМДТ и с този акт е заявило пред данъчната и общинска администрация, че е налице годен обект за облагане в съответствие с изискването на чл. 14 ЗМДТ. При подадена декларация административните органи имат задължение само да определят размера на данъка. Поради това не е доказана пряката и непосредствена връзка между разходите за данък сгради и такса смет и незаконосъобразния мълчалив отказ на гл. архитект на Общината. Дали се експлоатира или не една сграда е без значение за облагането й с посочените публични задължения. От изграждането на сградата във вид на годен за ползване обект, за нея се дължи данък сгради. А при предоставяне от страна на Общината на услугите по събиране, транспортиране, третиране на битовите отпадъци, поддържане на чистотата на териториите, за услугата се дължи такса.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е преценявал исковата претенция не за целия заявен период, а само за месец януари 2018 г. Съдът е изследвал доказателствата за периода от 6 месеца - 1.01.2018 г. до 10.07.2018 г. и изводите му се отнасят също за целия период. Позоваването на месец януари 2018 г. е във връзка с изявлението на ищеца, че предявява "частичен иск за период от един месец". Но искът е разгледан, както е предявен - за част от заявената като сума искова претенция, но за целия период, посочен в исковата молба.
Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,