Решение № 15028 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2012 г.

Решение № 15028 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Риан Абдулразак Ахмед - гражданин на Ирак, против решение № 3401 от 20.06.2012 г. по адм. дело № 4597 от 2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя против административно решение № 248 от 5.04.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, по изложени съображения, че същото е постановено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми на чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът е изложил съображения, че съобщените от жалбоподателя факти за причините да напусне страната си, а именно, че е бил преследван от различни групировки за това, че известно време е работил като полицай през 2004 г., са недостоверни и не обосновават изводи за осъществено преследване и за действия на официалните власти или на конкретни групировки, които да са застрашавали неговата сигурност, свободата или живота му. Решението е правилно. Съображенията за липса на предпоставки за предоставяне на статут по ЗУБ са подробно изложени в административния акт и правилно изводите в тази насока са споделени от първоинстанционния съд. Същият е обсъдил релевантните фактически обстоятелства, свързани с правния спор, и е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на административния орган и липса на основание за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. След като са обсъдили заявените мотиви за исканата закрила, и административният орган, и първоинстанционният съд правилно са приели, че Риан Абдулразак Ахмед не е бил принуден да напусне Ирак поради основателен страх от преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и че не се е установил риск от бъдещо такова. Самото преследване като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основаните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 4 ЗУБ), което не се установява в конкретния случай. Предвид обстоятелството, че отправената заплаха и направеният опит за посегателство над чужденеца са извършени от неизвестни лица, тези инциденти следва да бъдат определени като криминални актове, които не представляват основателна причина за страх от преследване, а оттам и за предоставяне на статут на бежанец. Не се установяват и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ. С оглед установената фактическа обстановка в обжалваното решение правилно е установено, че тя не дава основания да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него лично не е имало конкретни посегателства. До заминаването си от Ирак през 2010 г., както и до момента, семейството на чужденеца живее в страната необезпокоявано от никого. В съдебното решение правилно е установено, че по отношение на чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Според тълкуването в решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07 на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС във връзка с чл. 2, б. "д" от директивата силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата, или от съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба. Изрично в решението на СЕО е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. В обжалвания акт е обсъдена обстановката в Ирак и правилно е прието, че там не е налице въоръжен конфликт по смисъла на дефиницията за такъв в международното право. Извършването на терористични актове не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. При тях действително насилието е безогледно, но тъй като са спорадични актове на насилие, те не представляват въоръжен конфликт. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,