Решение № 11794 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2025 г.

ВАСВторо отделение20.11.2025 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5699/6.6.2025г., постановено по адм.д. 1009/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕУРО ПЛАНТС ЕООД против решение 5699/6.6.2025г., постановено по адм.д. 1009/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед ДК-02-Х-1/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Хасково, с която, е наредено премахване на незаконен строеж: Земно насипна стена/дига (Хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в ПИ 48698.100.1, ПИ 48698.100.2, ПИ 48698.100.3, ПИ 48698.100.5, ПИ 48698.100.6 по КККР на с. Младиново, община Свиленград, извършен от ЕУРО ПЛАНТС ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не било съобразено от съда, че заповедта била със неясен предмет, поради което не било възможно по еднозначен начин да се определи строежът подлежащ на премахване. Неправилно съдът не бил възприел строежа като търпим, тъй като обосновал този свой извод на предположението на вещите лица, което от своя страна било основано на субективния прочит на снимките от Google Earth. Твърди че в крайна сметка точният момент на изграждането на строежа не бил установен. Моли отмяна на оспореното решение, отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В условията на евентуалност иска след отмяна на решението връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Хасково. Ответникът началник на РДНСК Хасково не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отхвърли оспорването, срещу посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, че е налице незаконен строеж, както и че същият не е търпим. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че в РДНСК Хасково е постъпило писмо с вх. Х-1436-03-665/09.07.2024 г. от ДНСК, с което се иска извършване на проверка от страна на РДНСК -Хасково по повод констатирани нарушения в редица поземлени имоти по КККР на село Младиново, Община Свиленград. Началникът на РДНСК Хасково е издал Заповед ДК-14-Х-16/11.07.2024 г., с която се нарежда да се извърши проверка в ПИ 48698.106.9, ПИ 48698.106.10, ПИ 48698.106.12, ПИ 48698.106.13, ПИ 48698.106.15, ПИ 48698.108.79 и други по КККР на с. Младиново, община Свиленград. Видно от Констативен акт Х-2, съставен от служители при РДНСК Хасково, на 16.08.2024 г. е извършена проверка на строеж: Земно насипна стена/дига (Хидротехническо хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в ПИ 48698.100.1, ПИ 48698.100.2, ПИ 48698.100.3, ПИ 48698.100.5, ПИ 48698.100.6 по КККР на с. Младиново, Община Свиленград. Контролните органи са установили, че имотите и строежът са собственост на Еуро Плантс ЕООД. Строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с размери в план: дължина 166 м., ширина 20 м. на билото на стената, и височина от по-ниския терен 6 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се е образувал водосбор. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2016 г. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. Посочено е също, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство за премахване на незаконен строеж. Въз основа на съставения констативен акт Х-2/16.08.2024 г. и след приемане на писмени възражения на дружеството е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед ДК-02-Х-1/03.09.2024 г. на началника на РДНСК Хасково. По делото са изслушани свидетели, които заявяват, че дигата е изградена пред 50-60 години. По делото е прието като доказателство и заключението на комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица посочват, че земнонасипната стена/дига е изградена в поземлени имоти с идентификатори 48698.100.1, 48698.100.2, 48698.100.3, 48698.100.5, и 48698.100.6. Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото, била 207 метра. Средната ширина на съоръжението - 8.20 метра. Максималната денивелация (височина от билото до най-ниската точка на сухия откос от юг) била 7.20 метра. Действителните технически параметри били установени на база извършени геодезически измервания, проучвания и огледи на място. След извършено проучване в Google Earth вещите лица установили, че изображението на което най-рано се визуализира водоемът е това от месец септември 2017 г. В предходни изображения - месец юли 2016 г. и месец септември 2016 г. водоем не съществува. С оглед на установеното, експертизата е възприела че изграждането на процесния обект (земнонасипна стена/дига) е извършено в периода след септември 2016 г. и преди септември 2017 г. При така установената фактическа обстановка неоснователни се явяват възраженията срещу постановения съдебен акт, съдържащи се в касационната жалба. Няма спор, че строежът предмет на обжалваната заповед е изграден, без необходимите строителни книжа, поради което същият правилно е възприет като незаконен. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че заповедта била със неясен предмет, поради което не било възможно по еднозначен начин да се определи строежът подлежащ на премахване. В заповедта ясно е посочен обектът, който следва да бъде премахнат. Същият е конкретизиран както с размерите му, изрично посочени в обстоятелствената част на заповедта, така и с местоположението му подробно са описани поземлените имоти с посочване на идентификаторите им по КККР на село Младиново. От констатациите съдържащи в констативния акт, от показанията на свидетелите, както и от заключението на експертизата се установява, че в описаните в заповедта поземлени имоти съществува една единствена дига. Следователно обектът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен и не съществува съмнение, че именно това съоръжение подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационният жалбоподател, че посредством изображенията съдържащи се в Google Earth не е възможно да се установи годината на изграждането на процесния строеж. Ортофото изображенията, каквито са тези съдържащи се в масивите на посоченото интернет приложение, са годно доказателствено средство. Така например посредством ортофото изображения изготвяни ежегодно се определят подлежащите на подпомагане земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители. С оглед състава на комплексната съдебно-техническа експертиза, в която участва инженер-геодезист, настоящата инстанция намира, както правилно е възприел и съдът от първа инстанция, че вещите лица разполагат с достатъчна компетентност да разчетат ортофото изображенията, съдържащи се като приложение към писменото заключение. От заключението на експертизата по несъмнен начин е установено, че изграждането на процесния строеж е осъществено след септември 2016 г. и преди септември 2017 г. С оглед тези установявания, е невъзможно приложението на нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено, неговото премахване. Атакуваното решение на Административен съд Хасково като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,