Решение № 1633 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2020 г.

Решение № 1633 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител срещу решение № 9279 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2061/2020 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отменен чл. 1, ал. 3, изр. последно от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., /обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г., загл. изм. ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ В жалбата се излага, че решението е неправилно поради необоснованост на изводите на съда за допуснати нарушения на изискванията на чл. 28 и чл. 26 от Закона за нормативните актове. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за отмяна на оспореното решение. В писмено становище по делото касатора заявява, че поддържа подадената жалба като представя заверено копие от Постановление № 199 на Министерски съвет от 07.08.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата, с което отменената от съда разпоредба на чл. 1, ал. 3 е изменена. Прави искане за обезсилване на решението. Не претендира разноски. Ответната страна – Ц. Мурджева не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - М. Мирчева, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба с доводи за отпаднал правен интерес на страните, включително за касатора от водене на делото. Министърът на труда и социалната политика не изразява становище по касационната жалба. Представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилeно. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение Върховен административен съд, тричленен състав е отменил разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. последно от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., /обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г., загл. изм. ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ В процесния случай, след подаването на касационната жалба на Министерски съвет на Република България и до приключване на устните състезания на делото, отменената от съда разпоредба на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., /обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г., загл. изм. ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ е изменена с § 1 от Постановление № 199 на Министерски съвет от 07.08.2020 г. В така направеното изменение изречение последно на чл. 1, ал. 3 е отпаднало и разпоредбата е придобила ново съдържание. Действително към момента на подаване на жалбата срещу разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. последно от Наредбата и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, оспорената разпоредба е била част от действащото право, но към датата на приключване на устните състезания пред касационния петчленен състав на Върховен административен съд - 10.12.2020 г. разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. последно от оспорената Наредба не е част от действащото право, поради нейното изменение. Отмяната на оспорената разпоредба е настъпила след подаването на касационната жалбата, но съставлява факт от значение за спора, който следва да бъде съобразен при преценка на допустимостта на производството. С отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт не е налице годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 185 и сл. от АПК. С отмяната на цитираната разпоредба е отпаднал и правният интерес за жалбоподателя от търсената съдебна защита, тъй като липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от изменената разпоредба. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без ограничения във във времето и е относима само към действащи, но не и отменени, респ. изменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали в новоприетите и/или изменените части се съдържат текстове, които са подобни или идентични с оспорените текстове. Новите редакции на текстовете могат да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване на разпоредбите на чл. 181 и сл. от АПК. Следва да се отбележи, че липсата на предмет води и до отсъствие на друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването - тази за наличие на правен интерес от търсената защита у оспорващия, за която съдът е длъжен да следи служебно през целия процес на съдебното производство. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, или част от негови разпоредби както е в конкретния случай, правния интерес от търсената защита се състои в премахването на този акт от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са изменени, то същите са престанали да бъдат част от позитивното право и затова за оспорващите не е налице непосредствен правен интерес от отмяна на този акт, респ. от продължаване на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение - т. е. отмяната на разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. последно от Наредбата по съдебен ред не би имала обратно действие, а би действала занапред, както действа и отмяната на същия акт от издалия го орган с изричен текст на новоприет нормативен акт. С оглед гореизложеното оспорването се явява недопустимо на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено, жалбата на Ц. Мурджева срещу разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. последно от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., /обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г., загл. изм. ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г./ - оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия