Решение № 388 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г.

Решение № 388 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Г. Б. чрез процесуален представител адвокат С. Н. против решение на Софийски градски съд, ГО, IV "г" въззивно отделение № 642/2.02.2012 г., постановено по гр. д. № 15937/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, II ГО, 70 с-в № II-70-21/2.09.2011 г., постановено по гр. д. № 8785/2011 г., с което са отхвърлени предявените от П. Г. Б. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С определение № 1058/19.09.2012 г. на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановени от Върховния касационен съд решения по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно: Р. № 452/26.05.2000 г., ВКС, III г. о. и Р. № 200/17.02.2000 г., ВКС, III г. о. Отговор на правния въпрос: Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от трудовата функция на изпълняваната от тях работа пряко да зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнения служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: Ищецът /сега касатор/ е заемал длъжността "организатор/координатор и контрол на перонно обслужване - багажи" към Дирекция "Летищни и наземни услуги", отдел "П. обслужване", сектор "Багажи" при [фирма] по силата на допълнително споразумение № 219/19.04.2010 г. към трудов договор № 113/21.09.1995 г. С решение на СД на дружеството от 4.08.2010 г. за изпълнителен директор е избран А. Т. и между него и дружеството е сключен договор за управление от същата дата. Със заповед № 1260/30.12.2010 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е сред кръга длъжностни лица, представляващи ръководство на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като с оглед заеманата длъжност и задължения по длъжностна характеристика е преценил, че на ищеца са възложени ръководни функции и функции по организация на трудовия процес съгласно т. II /1/ от длъжностната характеристика: "организира, ръководи, контролира и отговаря за изпълнението на дейността на сектор "Багажи", както и че според т. I /4.2/ на тази длъжност са подчинени всички работници и служители от сектор "Багажи" към отдел "П. обслужване" по щатно разписание 137 души. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ. Заеманата от ищеца длъжност не попада в кръга на служители, които могат да бъдат определени като "ръководство" на ответното дружество по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. Това е видно от допълнителното споразумение към трудовия му договор, по силата на което той е преминал от работа на ръководна длъжност, а именно" "ръководител отдел в транспорта и въздушното обслужване" с работно място отдел "П. обслужване", дирекция "Наземно обслужване" на работа на длъжност, която не е с ръководни, а е с организационни функции "организатор/координация и контрол на перонното обслужване - Багажи" с трудови функции по длъжностна характеристика, касаещи техническата организация и координиране на перонното обслужване на сектор "Багажи" към отдел "П. обслужване", некасаещи пряко ръководството на трудовия процес на дружеството. Видно е и от кодът и наименованието на длъжността по Н. - 3439 "Приложни административни специалисти, некласифицирани другаде", предполагащи подпомагане на ръководителите при вземането на управленски решения и отговорност за техническата организация на работата. За разлика от служителите с ръководни функции, които в случая са: ръководител "П. обслужване", директор на дирекция "Летищни, наземни услуги", в чиито длъжностни характеристики е включено ръководство и надзор над заемащия длъжност "организатор/координация и контрол на перонното обслужване обслужване - Багажи". Незаконосъобразно в случая работодателят е приложил основанието за уволнение чл. 328, ал. 2 КТ. Решението следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като се признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца, постановено със заповед № 1260/30.12.2010 г., ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и да му се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 30.12.2010 г. до 30.06.2011 г. в размер на сумата 9 816.66 лв. при размер на месечното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец - м. ноември 2010 г. в размер на сумата 1 636.11 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 28.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на сумата 900.00 лв. за всички инстанции. Основателно е възражението за прихващане от дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на изплатеното от работодателя при уволнението на служителя обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на сумата 1 636.11 лв. /л. 71/, поради отпадане на основанието за изплащане на сумата или на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 8 180.55 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение