Решение № 4163 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2015 г.

Решение № 4163 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 439/09.07.2015 г. по административно дело № 469/2015 г. Административният съд - Пазарджик е обявил нищожността на заповед № ЗД-ЗД-2169/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата по касация Станка Петкова Пежева от гр. Пазарджик оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Другата касационна ответница - Иванка Иванова Чалъкова от гр. Велинград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 6 и т. 9 и чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на малолетната Никол Иванова Чалъкова с майка Иванка Иванова Чалъкова и баща неизвестен, в професионалното приемно семейство на Станка Петкова Пежева и е разпредено детето да бъде отглеждано в биологичното му семейство. Изводът си за нищожност на административния акт съдът е обосновал с това, че административният орган е разпоредил прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и отглеждането му занапред в биологичното му семейство като постоянна мярка, а не временна, изземвайки по този начин правомощията на районния съд, регламентирани в чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет и действайки в противоречие с предоставената му в чл. 30, ал. 2 от същия закон компетентност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по аргумент на чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда от твърдения от касатора порок необоснованост, а и конкретни доводи за това не се излагат в касационната жалба. Изводите на съда относно правнозначимите факти са направени в съответствие с правилата на логическото мислене. То е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни законови разпоредби, регламентиращи материалната компетентност на административния орган, а именно чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет. Съгласно тази правна норма прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Нито по отношение на прекратяването на настаняването на детето в приемното семейство, нито по отношение на решението за бъдещото му отглеждане и възпитание в биологичното му семейство е разпоредено от административния орган, че имат временен характер до произнасянето на съда. В чл. 30, ал. 1 от същия закон законодателят конкретно и ясно е посочил, че компетентен да прекрати настаняването е районният съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11. Цитираните правни норми налагат извод, че както прекратяването на настаняването в приемно семейство, така и решението относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето могат да бъдат разпоредени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" само временно до произнасянето на съда. От съдържанието на разпоредителната част на акта е видно, че органът е разпоредил мерки с постоянен, а не с временен характер извън представената от му от закона материална компетентност. Посочването на правното основание на чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет и представените допълнително в касационното производство доказателства за това, че от дирекция "Социално подпомагане" е подадено искане до Районния съд по реда на чл. 30, ал. 1 от закона не водят до различни правни изводи, доколкото преценката за наличието на компетентност на органа следва да се направи въз снова на разпоредителната част на административния акт. Неоснователен е и доводът на касатора, че прогласяването на заповедта за нищожна е пречка за окончателното разрешаване на въпроса от районния съд. Наличието на валидна заповед, влязла в законна сила, не е условие за допустимост на производството пред районния съд по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет. Достатъчно е сезирането на съда от активно легитимираните съгласно същия законов текст правни субекти. В потвърждение на това е и постановеното съдебно решение на 23.10.2015 г. на Районен съд - Велинград по гр. д. № 517 по описа за 2015 г. на същия съд. Изложеното по-горе налага извод, че като е обявил за нищожна оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, по отношение на който не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - материална незаконосъобразност и необоснованост. Поради това съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,