Решение № 9244 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2017 г.

Решение № 9244 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две жалби, подадени от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и "Еко лайтс" ООД, със седалище гр. П., против различни части от решение № 749/09.05.2017 г. по адм. дело № 2728/2016 г. на Административен съд-П. Касаторът - изпълнителен директор на ДФЗ атакува решението в частта, в която негова заповед № 03-РД/3010/27.10.2016 г. е отменена в частта й по раздел II, т. 1 и т. 2, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите указания, а търговското дружество - само в частта за разноските, в която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 980 лв. Релевирани са подробни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в съответно атакуваната част, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство. По всяка от жалбите са подадени писмени отговори, в които противната страна изразява становище за неоснователността им. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Жалбите са подадени от надлежни страни в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалбата на "Еко лайтс" ООД, регистрирано като земеделски производител, срещу заповед № 03-РД/3010/27.10.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й по раздел II, т. 1 и т. 2, с която е отказано финансиране на разходите по заявление за подпомагане ИД № 26/04/2/0/00190/16.12.2015 г. по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за създаване на предприятие за преработка на краве, овче и козе мляко и производство на млечни продукти, със стойност на проекта 5 857 314,10 лв. С атакуваната част от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, е отказано финансирането на проекта за административно-битова сграда (самостоятелна сграда) и стопанска сграда със система за климатизация (самостоятелна сграда), за разликата между заявената от дружеството стойност и референтните разходи, в случая в размери съответно на 242 024,09 лв и 1 000 844,72 лв. Като основание за редуцирането са посочени чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., във вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г., с оглед приложени референтни разходи при определянето на обосноваността на заявените. Съдът е изяснил изцяло спора от фактическа страна, включително като събрал административната преписка по издаване на акта и допуснал изслушването на съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-техническа експертизи (СТЕ). По отношение на първата от тях е приел, че не установява нови факти от значение за спора, а единствено размера на одобрените разходи, с оглед референтни цени, определени от Разплащателната агенция. Въз основа данните по делото и заключението на СТЕ пък приел за установено, че списъци на активи не са налични на сайта на ДФЗ в раздел "Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.", подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти". Такива са публикувани, но в раздел Мерки за подпомагане - подмярка 4.1, на 27.03.2015 г. на страницата на ДФЗ, в три файла, обективиращи списък активи СМР, списък активи трайни насаждения и списък активи земеделска техника. На 21.04.2015 г. файл "списък с активи, за които са определени референтни цени" е публикуван на сайта на ДФЗ, като според вещото лице, относим към заявеното от дружеството изграждане на административно-битова и стопанска сграда с климатизация е файл "списък с активи, за които са определени референтни цени - извадка за 4.2 СМР", намиращ се в раздел "мерки за подпомагане" - подмярка 4.2, под референтни номера СМР 3 и СМР 5, който обаче е с празни колони. Така, в резултат установеното от фактическа страна, АС-П. е приел заповедта за издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липсата на изложени конкретни фактически основания и несъобразяване с процедурите, утвърдени за преценката по заявлението за финансиране. Изтъкнато е, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, е публикуван на интернет страницата на Разплащателната агенция преди срока за прием на заявленията за подпомагане, но в раздел "Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.", подмярка 4.1, което води до неяснота приложим ли е и за заявленията по подмярка 4.2. Прието е, че административният орган не установява изпълнение на задължението си за публикуване на списък с определените референтни разходи по чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20/2015 г., както и че при липса на публикувани конкретни стойности на референтните разходи за СМР, е невъзможно извършването на преценка за основателността на заявените за финансиране от жалбоподателя по делото. При това, заповедта е отменена като незаконосъобразна в атакуваната част. Така постановеното решение е правилно. Отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта по т. 1 и т. 2 от раздел II, поради надвишаване на одобрените референтни разходи, действително е основан на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20/2015 г., вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. Поради това, правилно са приети за приложими чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20, определящ като недопустими за финансиране инвестициите в частта им, надвишаваща определените от Разплащателната агенция референтни разходи, както и ал. 10 на същия текст, според която Разплащателната агенция съпоставя размера на определения референтен разход и предложения за финансиране от кандидата, при което одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер. Според чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент № 809/2014), задължение на Разплащателната агенция е да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност, чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Правилно е съобразено и правилото на чл. 30, ал. 9 от Наредбата, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, и установеното в случая публикуване на такъв списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, който обаче не съдържа референтни цени. Видно от заключението на СТЕ, през април 2015 г. списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи е публикуван на интернет страницата на ДФЗ, но в раздел "Мерки за подпомагане - подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства - Бази данни с референтни цени" и с празни колони - без никакви цифри или цени. Според представената по делото заповед № РД09-781/06.11.2015 г. на министъра на земеделието и храните, началната дата за прием на заявленията е 30.11.2015 г., а крайната - 18.12.2015 г. Представена е и заповед № 03-РД/1634/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при извършване на СМР, допълнена със заповед № 03-РД/1634/23.08.2016 г. Правилно е направеното в тази връзка отбелязване, че за всички разходи, отхвърлени като превишаващи определените референтни стойности, административният орган не се е позовал на административен акт или друг документ, в който такива да се съдържат. Прието е, че липсата на изложени конкретни фактически основания за атакувания отказ изключва възможността да се извърши преценка за съответствието му с определените референтни стойности за активите, обявени към датата на подаване на заявлението за подпомагане, а оттам и да се приеме, че част от заявените разходи за активите по т. 1 - административно-битова сграда и по т. 2 - стопанска сграда със система за климатизация, ги надвишават. Неспазването на процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна създава вероятност в противен случай да бъде постигнат различен краен резултат, а от друга - е в нарушение на основни принципи в административния процес и по-конкретно тези на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл правилно е прието, че липсата на конкретно посочени и установени фактически основания за постановяване на атакувания отказ е довело до невъзможност съда да прецени законосъобразността на акта - не става ясно доколко същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона. Както вече беше отбелязано по-горе, разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта, включително определени референтни разходи. На свой ред, чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20/2015 г. регламентира, че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1, чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. По силата на чл. 37, т. 4 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" определя и одобрява размера на допустимите разходи, за които се кандидатства в заявленията за подпомагане, чрез прилагане на предвидени в наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР, механизми за определяне основателността на предложените разходи. В тази връзка и Разплащателната агенция, респективно ДФЗ, поддържа списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съдържащ информация за активите, за които тя разполага с база данни с актуални цени от производители, вносители, дистрибутори, дилъри и други търговци по отношение на земеделската техника, както и за дейностите и услугите за строително-монтажни работи, създаване на трайни насаждения и насаждения от бързорастящи дървесни видове, за които има издадена заповед от изпълнителния директор за прилагане на референтните им стойности. Поради това и чл. 30, ал. 9 от Наредбата налага списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА, не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Другояче казано, тълкуването на приложимата правна уредба и липсата на обявени към датата на публикуване на заповедта за прием на заявления, референтни разходи, като част от списъка на страницата на фонда, сочи на допуснато от административния орган нарушение на основните принципи в административното производство, налагащи правомощията му да бъдат упражнявани по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при своевременно, публично огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната му самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните от процесуалния представител на ДФЗ касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в атакуваната от изпълнителния директор на ДФЗ част. По подадената от "Еко лайтс" ООД жалба (обозначена като "частна касационна жалба"), срещу решението в частта, с която административният съд е отхвърлил искането на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 980 лв, настоящият състав взе предвид, че правилно Административен съд-П. е отчел наличието на законова пречка за твърдяното плащане в брой на сума в такъв размер, при което искането е прието за неоснователно. Сама по себе си забраната по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за извършване на плащания в брой на територията на страната, на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв, (каквито могат да се извършват само чрез превод или внасяне по сметка), изключва възможността за присъждане на изплатена в брой за адвокатски хонорар, сума от 19 800 лв. Поради това, без правно значение са представените едва в касационното производство от "Еко лайтс" ООД, договор, в който е уговорено изплащане в брой на горепосочения размер на възнаграждението за първата инстанция, на две равни вноски, и разписки за получените суми. Следователно, като приел за неоснователно искането на дружеството за присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 19 800 лв за първата инстанция, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила и в частта за разноските. Предвид изхода от спора по същество, основателна е претенцията за разноски на "Е. Л." ООД за настоящото касационно производство. В тази връзка и предвид установеното изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 19 800 лв, по представено платежно нареждане за кредитен превод, съдът съобрази своевременно предявеното от процесуалния представител на ДФЗ възражение за прекомерността на уговорения хонорар. При това, като взе предвид, че спорът е с административен характер и противно на релевираните от дружеството твърдения - такъв без определен материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на "Еко лайтс" ООД, сумата от 1 000 лв, представляваща намален от съда размер на изплатеното за касационното производство, адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение