Решение № 8430 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2009 г.

Решение № 8430 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Неделчева, процесуален представител на СД "ШЕЛФ-ИВАНОВИ и сие" - Габрово, срещу решение № 113 от 4.12.08 г., по адм. д. № 76/08 г. по описа на Административен съд - Габрово с молба за обезсилването му като процесуално недопустимо или отмяната му като неправилно. Ответниците "АЛЕКО" ООД, чрез процесуалния си представител, адв. Сергиева и РДНСК-Габрово, чрез юрк. Николова, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Ответникът община Габрово не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Габрово е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора СД "ШЕЛФ-ИВАНОВИ и сие" срещу Заповед № ДК-10-04/26.02.08 г. на началника на РДНСК-Габрово, с която в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) жалбата на дружеството срещу Разрешение за строеж № 312/15.11.07 г., издадено от главния архитект на община Габрово на името на "АЛЕКО" ООД за строеж "Търговски комплекс" в УПИ II- "търговия и обществено обслужване", кв. 177 по плана на гр. Габрово- 46-та част е отхвърлена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващото дружество не е носител на ограничено вещно право в урегулирания поземлен, в който е разрешен новия строеж, предвид което не попада в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ . Съдът е пристъпил към постановяване на съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Въз основа на данните по делото, обсъдени в съвкупност с доводите на страните, обосновано и в унисон с материалния закон е прието, че с погиването на собствения на дружеството павилион, същото е престанало да бъде носител на право на ползване в УПИ, в който е разрешен новия строеж. След като по повод настоящата касационна жалба провери допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд намира същото процесуално недопустимо в частта, с която е постановено спрямо община Габрово, конституирана в качеството на юридическо лице, от името на което е издадено оспореното разрешение за строеж. Съдебното обжалване е средство за разрешаване на спорове между гражданите и юридическите лица, от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на РБ и чл. 147, ал. 1 АПК . По отношение на общината, от чието име главният архитект е издал разрешението за строеж, заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ се явява контролен административен акт, който нито общината, нито главния архитект биха могли както да оспорват, така и да участват в делото по оспорването му. Следва решението в недопустимата му част да бъде обезсилено, а производството в тази част-прекратено. Касационната жалба срещу решението в допустимата му част, подадена с оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, е неоснователна. Оплакването за недопустимост на решението не държи сметка за специалната разпоредба на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, съгласно която на съдебен контрол подлежат заповедите на началника на РДНСК, с които този орган се е произнесъл по основателността на оспорване по жалба срещу акт от категорията по чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ, след преценка на допустимостта на оспорването. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Безспорно установено по делото е, че касаторът е притежавал право на собственост върху постройка (масивен павилион), без собствеността върху земята или отстъпено по надлежния ред право на строеж в поземления имот, за който е отреден УПИ II, кв. 177. При тази хипотеза съгласно чл. 64 от Закона за собствеността (ЗС) същият е имал право на ползване върху земята доколкото това е било необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на сила на присъдено нещо на влязлото в законна сила решение по гр. д. № 169/02 г. на РС-Габрово. С това решение, видно от приложените на л. 86-96 от делото копия от съдебни актове по в. гр. д. № 62/05 г. на ОС-Габрово и по гр. д. № 855/06 г. на ВКС, са отхвърлени искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е прието, че площта върху която е изграден павилиона се държи от СД "ШЕЛФ-ИВАНОВИ и сие" на правно основание, и негаторен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване неоснователни действия, пречещи на "АЛЕКО" ООД да упражнява правото си на собственост върху поземления имот чрез премахване на павилиона. Фактът, че павилионът е погинал преди издаване на оспореното по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ разрешение за строеж не е спорен. С погиването на вещта правото на ползване на касатора върху частта от поземления имот е погасено (чл. 55 вр. с чл. 64 ЗС), предвид което след инкриминираната по нох. д. № 187/08 г. на РС-Габрово дата 18.06.07 г. оспорващият не попада в категорията лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва издаденото за УПИ II, кв. 177 (в който се е намирал павилиона) разрешение за строеж. Доводите по отношение твърдяни нарушения на закона при одобряване изменение на ПУП за поземления имот и за незаконосъобразност на разрешението за строеж са извън предмета на спора по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, решението в допустимата му оспорена част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение