Решение № 5727 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2018 г.

Решение № 5727 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Поморие, чрез процесуалния му представител адв. Ангелова, срещу решение № 1556 от 02.08.2018 г. по адм. д. № 3366/2017 г. на Административен съд – гр. Б., с което е отменен мълчалив отказ на Кмета на община Поморие по подадено заявление вх. № ТСУ – 2286 от 10.11.2017 г. за издаване на заповед за разрешаване на изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ IX, кв. 22 по плана на гр. А., ПИ идентификатор № 00833.501.284 по кадастралната кара и регистър на гр. А. и с което административната преписка е върната на административния орган за произнасяне при спазването на указанията, дадени в решението. С решението Община Поморие е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение – отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като още преди първото по делото заседание е налице изричен отказ по подаденото заявление за разрешаване на изработване на изменение на ПУП, като в тази връзка твърди, че неправилно съдът се е произнесъл по жалбата срещу мълчаливия отказ. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като посочва, че са били налице предпоставките за постановяване на отказ да бъде разрешено изменението на ПУП. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено и да бъде отхвърлено оспорването срещу отказа. Ответникът Община Поморие, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците В. Р., Т. И., М. С., М. Ч., Н. К. и Г. Н., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът Л. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Б. се е произнесъл по жалба на В. Р., Т. И., М. С., М. Ч., Н. К. и Г. Н. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Поморие по подадено заявление вх. № ТСУ – 2286 от 10.11.2017 г. за издаване на заповед за разрешаване на изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ IX, кв. 22 по плана на гр. А., ПИ идентификатор № 00833.501.284 по кадастралната кара и регистър на гр. А.. В решението съдът е посочил, че след подаване на жалбата, по която е образувано делото на АС – гр. Б., Кметът на Община Поморие е издал заповед № РД-16-89 от 26.01.2018 г., с която изрично е отказал на жалбоподателите изработването на проект за изменение на ПУП за имота. Приел е, че описаната фактическа обстановка подкрепя формирането от жалбоподателите твърдение за наличие на мълчалив отказ по подаденото от тях заявление за одобряване на разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, като е приел, че срокът за произнасяне на административния орган по тази разпоредба е 14 дни, като в този срок не е последвал изричен акт, поради което е налице мълчалив отказ. Приел е, че мълчаливият отказ, формиран от Кмета на община Поморие да издаде заповед па чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, е незаконосъобразен, тъй като административния орган е имал задължение да изследва всички хипотези за наличието на предпоставки за издаване на такава заповед, включително тази по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, което административният орган не е направил. Приел е и че за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е необходимо да има и становище на главния архитект на общината, каквото липсва. В тази връзка е приел, че при неизпълнение от кмета на общината на задължението му да придвижи и приключи с краен акт административното производство, последвалият мълчалив отказ е незаконосъобразен, и като такъв следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган, тъй като съдът не може да се произнесе по същество. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, като при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, то производството продължава по оспорването на изричния отказ. Правилен е извода на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ по отношение на оспорването на мълчаливи откази по актове, издадени по ЗУТ, но това не се отразява на крайната неправилност на оспореното решение, предвид посоченото по – горе, че в настоящата хипотеза производството следва да е по постановения изричен отказ за допускане на изработване на ПУП – ПР по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, който е последвал след оспорване на мълчаливия отказ. Това е така, тъй като когато в хода на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. Първоинстанционният съд не е съобразил с това и не се е произнесъл по същество по изричния отказ, поради което решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За пълнота следва да се посочи, че към момента на постановяване на решението вече не е налице мълчалив отказ, именно поради факта, че в хода на производството е последвал изричен такъв. Освен това във връзка с указания на съда, с писмено становище от 13.02.208 г. (стр. 237 от делото), процесуалния представител на жалбоподателите е изложил съображения за незаконосъобразност на изричния отказ, като се е позовал на теоретични становища относно това при оспорване на мълчалив отказ и последвал изричен, по какъв ред следва да продължи производството. С това становище не е ясно уточнен въпроса на какво оспорване дължат жалбоподателите, което също представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са еднозначно уточнени пределите на оспорването. С оглед горното обжалваното решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за ново произнасяне от друг състав на АС – гр. Б. като следва да се уточнят пределите на оспорването и съдът да се произнесе при спазване на разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение