Решение № 12827 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Р. от [населено място], общ.Силистра, обл.Силистра, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Станев. Жалбата е против решение 955 от 06.08.2024г., постановено по адм. дело 71/2024г. на Административен съд - Силистра. С него е отхвърлена жалбата на М. Б. Р. против решение за налагане на финансова корекция 19/112/09847/301/04/04 от 28.02.2024г. издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Разград. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и излага две основни възражение. Първото свързано с несъществуващо изрично признание от жалбоподателя, че не е изпълнил договорните си задължения, и второто свързано с прилагането на погасителната давност. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него решение за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Разград, чрез пълномощник юрисконсулт Л. Железарова, с представена по делото молба моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и прави възражение за прекомерност при евентуално претендиране на адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото безспорно е установено неизпълнение на договор от 16.05.2014г., сключен между М. Русев и Държавен фонд Земеделие, както и че Административен съд Силистра се е произнесъл правилно по възражението за изтекла погасителна давност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 19/112/09847/301/04/04 от 28.02.2024г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - гр.Разград. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 9 от 3.04.2008г.), чл.70, ал.1, т.7 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на М. Б. Р. е определена и наложена финансова корекция в размер на 48 892 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След анализ на фактите по делото Административен съд Силистра е приел, че действително е налице пълно неизпълнение на задълженията по договор 19/112/09847, сключен през 2014г., в какъвто смисъл са и изводите на административния орган. Съдът е приел, че икономическият размер на земеделското стопанство е 0 икономически единици (ИЕ), като в жалбата си М. Русев изрично признавал, че не е изпълнил задължението си да достигне и поддържа икономическия размер на стопанството - 8,95 ИЕ в срока, предвиден по договор. Административният съд е обсъдил предходно издадените Актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) два на брой, които са отменени поради неспазване на установената процедура - с единствен мотив, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ, а не АУПДВ по реда на ДОПК. В тази връзка е мотивирал извод, че наличието на основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ косвено е потвърдено и в мотивите на решенията на ВАС. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, за изтекла давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на приложимата наредба и договора за отпускане на финансовата помощ се изразява в неподдържане икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено второто плащане а именно не се поддържа калифорнийски червей на площ от 750 кв.м. в животновъдни обекти с рег. 7543-0071 и 7543-0070, находящи се в [населено място]. общ.Силистра, обл.Силистра. Правилно Административен съд Силистра е приел, че М. Б. Р. е допуснал пълно неизпълнение, като не е достигнал и поддържал договорения икономически растеж, каквато е била целта на безвъзмездното подпомагане. За да мотивира такъв извод съдът е обсъдил констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото контролни листове от 27.11.2018г. и 14.02.2019г. Следва да се отбележи, че контролните листове представляват официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила може да бъде оборена, но в настоящия случай това не е сторено. Касационният жалбоподател възразява, че съдът неправилно се е позовал на несъществуващо изрично признание от страна на жалбоподателя относно факта, че е получил финансовата помощ, както и, че не е изпълнил договорните си задължения. Действително с жалбата си до първоинстанционния съд М. Б. Р. не прави изрично признание на посочените факти, но и не ги и оспорва, навеждайки конкретни доводи. Такива доводи не представя и в настоящето производство. Същественото обаче е, че фактите по делото се установяват от съда въз основа на представените доказателства - доказателства, че е получил финансовата помощ, както и, че не е изпълнил договорните си задължения. Съдът правилно се е позовал на представените по делото контролни листове от 27.11.2018г. и 14.02.2019г. за извършени посещения в стопанството на М. Б. Р., от който е видно, че в лехите с тор в двата животновъдни обект липсват калифорнийски червеи. В тази връзка обосновани са изводите му за доказано неизпълнение на бизнес плана, което е довело до това икономическият размер на земеделското стопанство да е 0 ИЕ, т.е. с 13.24 ИЕ по-малко от икономическия размер, за който жалбоподателят е получил второто плащане. С касационната жалба се твърди, че главният въпрос в настоящето производство е свързан с прилагането на погасителната давност. В тази връзка излага твърдение, че е приложима давността по ЗЗД, която е 5-годишна. Излага и несъгласие с изводите на Административен съд Силистра, че в случая е било налице прекъсване на давността. Настоящият състав не споделя съображенията, изложени в касационната жалба, според които е приложима 5-годишната давност по ЗЗД, както и тези свързани с правното значение на признанието на дълга. Тези съображения биха били относими само ако в разглеждания случай намира приложение предвидената в ЗЗД давност. Но в случая правоотношенията между страните са административни, като са приложими материалноправните разпоредби на специалните закони, уреждащи отношенията между страните. Конкретно за спора относно давността е приложима определената в чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 давност, която е четиригодишна /всъщност е по-благоприятна за касатора от сочената от него 5-годишната давност по ЗЗД/. В отритото съдебно заседания процесуалния представител на касационния жалбоподател излага съображения, че Административен съд Силистра не се е съобразил с разпоредбата чл.172, ал.2 от ДОПК. Неоснователни са съображенията, според които с издаването на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), основан на идентично неизпълнение по договор между ДФЗ и М. Б. Р. и отменен с решение на ВАС, не е прекъсната давността за налагане на финансова корекция. По аргумент от чл.172, ал.2 от ДОПК, това би било вярно само ако в разглеждания случай намира приложение предвидената в чл.171 от ДОПК давност. Но по делото, както вече се посочи, е приложима определената в чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 давност, за прекъсването на която намират приложение именно уредените в регламента правила, а не тези по чл.172 от ДОПК. Настоящият състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок, предвид следното: Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл.1, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Касае за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В настоящия случай доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на която е извършена последната проверка на място, а именно датата на съставяне на втория поред контролен лист - 14.02.2019г. Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Цитираните от първоинстанционния съд предходно издадени два актове за установяване на публични държавни вземания от 07.10.2020г. и от 02.08.2022г. са прекъснали давността /по първия 19.04.2019г. давността не е прекъсната поради обявяването му за нищожен/. Това прекъсване трае до влизане в сила на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността им. Давността не тече докато трае действието, което я прекъсва, а в случая действието е преустановено едва с влизане в сила на второто съдебното решение по спора (датата на която е постановено второто окончателно съдебно решение на ВАС е от 21.11.2023г.). Така давността е запознала да тече от 14.02.2019г. и е прекъсната на два пъти на 07.10.2020г. и на 02.08.2022г. преди да е изтекъл четиригодишният давностен срок по чл.3, §1 от Регламент 2988/95. От 21.11.2023г. последно е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл на 28.02.2024г. - датата на постановяване на процесното решение за налагане на финансова корекция. Следователно правилно е прието от Административен съд Силистра, че давностния срок не е изтекъл. Предвид на това административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, е постановил правилно решение. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно и е искането на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Разград, направено чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Железарова, за присъждане на разноски. Според чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая не е имало процесуално представителство на ответника. Представената по делото молба с искане за присъждане на разноски също не обективира такова. С тази молба се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,