Решение № 1234 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение06.02.2023 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 155 от 12.07.2022 год. постановено по адм. д. 98/2022 год. по описа на Административен съд Сливен
Решението е окончателно.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град против Решение 155 от 12.07.2022 год. постановено по адм. д. 98/2022 год. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменено по жалба на ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр.Котел Решение 1040-21-1217/26.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 год. издадени от ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по жалбата ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр. Котел редовно призован се представлява от управителя М. Маринов, който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Решение 1040-21-1217/26.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което жалбата на ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр. Котел срещу Задължителни предписания изх. 3Д-1-21-01034826/17.11.2021 год. е оставена без уважение и предписанията са потвърдени. С оспорения административен акт ст.инспектор при ТП на НОИ София-град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е дал задължителни предписания на дружеството да заличи данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на М. Маринов [ЕГН] за периода 01.04.2015 год. до 31.08.2015 год. с вид осигурен 10, декларация обр.1 и за същото лице за периода 01.09.2015 го. до 30.09.2021 год. с вид осигурен 04 декларация обр.1. Като мотиви органът е посочил некоректно подадени данни. Дадено е и предписание лицето да подаде редовни данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с код за вид осигурен 10 за М. Маринов [ЕГН] за периода 01.04.2015 год. до 30.09.2021 год. Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол КП-5-21-01034811/17.11.2021 год. Задължителните предписания са обжалвани от дружеството. С Решение 1040-21-1217/26.11.2021 год. директорът на ТП на НОИ София-град е оставил без уважение жалбата на ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр. Котел срещу тези предписания с мотив, че сключеният трудов договор между дружеството и М. Маринов по съществото си не е трудов, а е договор за управление и контрол и данните в регистъра на осигурените лица следва да се променят. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд Сливен, който с решението предмет на настоящата проверка е отменил решението на административния орган. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че директорът на ТП на НОИ не се е съобразил с нормата на чл.74 от КТ, съгласно която когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1 той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. По делото не били представени доказателства за атакуването на трудовия договор в съда, а косвен съдебен контрол върху действителността на договора в производството пред административния съд било недопустимо. С оглед на установеното съдът е приел, че М. Маринов е полагал труд по сключения трудов договор считано от 01.09.2015 год., за който ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр. Котел като осигурител по чл.5, ал.1 от КСО надлежно е изпълнявал задълженията си по чл.5, ал.4, т.1 от КСО подавайки необходимите данни декларации обр.1 за периода 01.09.2015 год. до 30.09.2021 год. с вид на осигуряването 04, поради което не били налице условия за издаване на задължителни предписания за корекция на данните. Решението е правилно. В хода на производството пред Административен съд Сливен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Изводите, които е направил съдът изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което няма основание за преповтарянето им на основание чл. 221, ал.2 от АПК. От фактическа страна е безспорно установено, а и страните не спорят, че М. Маринов е едноличен собственик на капитала и управител на ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр.Котел. С трудов договор от 27.08.2015 год. Маринов е назначен в ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр.Котел на длъжност "управител" за непълно работно време. Съгласно данни от "Регистър на осигурените лица" за М. Маринов са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО чрез осигурителя ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр.Котел с код вид осигурен "04" за периода от 01.09.2015 год. до 30.09.2021 год. Контролните органи са обявили, че горепосочения договор не е трудов, а по съществото си е договор за управление и контрол. Правилно този извод на административния орган е възприет от съда като неправилен. Съгласно чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1 той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор. Вместо обаче да изпълни така вменените му задължения по закон контролният орган при ТП на НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт е приел, че сключеният трудов договор между ЕС ПИ ВИ МОКРЕН ЕООД гр.Котел и М. Маринов не е трудов, а е договор за управление и контрол, т.е. сключеният договор е недействителен. Съгласно чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването и не бъде връчено на страните. На същото основание страните могат да се позовават на нищожност на трудовия договор само след обявяването и от съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган-съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни от регистъра на НОИ. В настоящия случай е налице трудов договор в писмена форма, съдържащ подписите на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение. Именно наличието на осигурително правоотношение възникнало въз основа на трудовото такова е основание за подаване на данните по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на М. Маринов. С оглед на изложеното обжалваното решение на Административен съд Сливен е правилно и не са налице твърдяните касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото, но с оглед изхода на спора съдът намира искането за неоснователно. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение