Решение № 11072 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационна жалба на В. С. С., чрез адв. Русанова, срещу решение 15058 от 02.05.2025 г., постановено по адм.д. 10503/2024 г. на Административен съд София град , с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед Н-1472/30.09.2024 г., издадена от министър-председателя на Република България. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът министър-председател на Република България, чрез процесуални представители Михайлова и Демирев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед Н-1472/30.09.2024 г. на министър-председателя на Република България, с която на основание чл.92,ал.1 във вр. с чл.90,ал.1,т.5 и чл.91,ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и по реда на чл.107, ал.1,т.3 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел Регулаторна политика в дирекция Модернизация на администрацията, считано от датата на връчване на заповедта.

Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 92 ЗДСл, в изискуемата писмена форма, при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 във вр. с чл. 97 от ЗДСл. Прието е, че заповедта се явява и материално законосъобразна, тъй като описаните в нея нарушения по чл.89, ал.2, т.1,т.3 и т.5 ЗДСл са установени по безспорен начин, а именно:

1. без правно основание и превишавайки правомощията си С. е изискала с писмо с per. 02-13-27/01.04.2024 г. по описа на МС от директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР и директора на дирекция Комуникационни и информационни системи - МВР да се изпрати техническата спецификация за Автоматизирана информационна система Домашно насилие и насилие, основано на пола. Това й действие не е съобразено с предходно предоставена информация от министъра на вътрешните работи в писмо изх. 8121000-6141/29.03.2024г. ,а имено, че не е предвидено използване на системата от други администрации;

2.превишила е правата си участвайки в работата на междуведомствената работна група, създадена със заповед Р-2/08.01.2024 г. на министър-председателя, без да е член на групата и без да е привлечена като експерт в работата на групата, като е давала и указания на служителите от отдел ПЗДНСЕИВВГО - членове на работната група за разработване на проект на изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, да не разписват раздела от правилника в частта Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие, защото г-н Г. П., външен IT експерт ще представи текстовете от правилника след като напише техническата спецификация и задание;

3.допуснала е в качеството си на главен секретар на МС, лицето Г. П. да извършва дейности, за които може да претендира възнаграждение, свързани с изготвянето на техническа спецификация за НИС за превенция и защита от домашното насилие, в т.ч. да получава служебна информация, да присъства на служебни срещи и да работи по служебни документи;

4.нарушила е чл.31 и чл. 32 от Вътрешните правила за ОП, както и чл. 20, т. 2 и т. 9 от ЗПФ и чл. 28 и чл.36, ал. 1, т.1 и т.2 от Вътрешните правила за ФУК в качеството си на изрично упълномощено лице - възложител чл. 5, ал. 1 ЗОП и първостепенен разпоредител с бюджетни средства, по силата на издадени от министър председателя заповеди В-261/19.12.2023 г. и Н-1031/24.07.2023 г.;

1. нарушила е етичните правила на поведение по чл. 14, ал. 1 и ал.3, чл.16, ал. 2 и ал. 4 и чл. 17, ал.1 от КПСДА в отношението си към служителите в ПЗДНСЕИВВГО и по-конкретно към Р. И..

Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло фактическите констатации, залегнали в процесната заповед за извършване на описаните по-горе нарушения, като ги е квалифицирал като три дисциплинарни нарушения по чл.89,ал.2 ЗДСл по т.1 /неизпълнение на служебните задължения/, по т.3 /неспазване кръга на служебните правомощия/ и по т.5 /неспазване правилата на КПСДА/. По този начин са описани нарушенията и в решението на Дисциплинарния съвет по чл.96, ал.3 ЗДСл от 21.08.2024г.

В процесната заповед обаче, нарушенията, визирани в решението на Дисциплинарния съвет са възприети изцяло от дисциплинарно наказващия орган само от фактическа страна, а от правна е прието, че са осъществени две дисциплинарни нарушения - неспазване кръга на служебните правомощия по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА. Никъде в процесната заповед не е визирано правното основание на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл , което по смисъла на чл.97, ал.1, т.7 ЗДСл съставлява порок от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на заповедта в тази й част. Следователно описаните по-горе действия на С. в т.3/ допуснала е в качеството си на главен секретар на МС лицето Г. П. да участва като IT експерт/ и т.4 /нарушила е норми от ЗПФ, Вътрешните правила за ФУК и ЗОП/, не са определени от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на т.1,ал.2,чл.89 ЗДСл, което води до изводът за невъзприемане в тази част на констатациите на Дисциплинарния съвет. Изложеното сочи на допуснато нарушение във формата, което от категорията на съществените и обосновава материална незаконосъобразност на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК по отношения на визираните по-горе нарушения, което е относимо и към преценката на дисциплинарно наказващия орган по чл. 91, ал. 1, т. 2 - т. 4 от ЗДСл.

По отношение на останалите нарушения /по т.3 и т.5 ,ал.2,чл.89 ЗДСл/ формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл са спазени. Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства във връзка с дисциплинарното нарушение по т.3, ал.2,чл.89 ЗДСл /неспазване кръга на служебните правомощия/. Прието е от съда, че С. е извършила нарушение на чл. 89, т. 3 от ЗДСл с изпращане на писмо с peг. 02-13-27/01.04.2024 г. по описа на МС, с което е изискала от директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР и директора на дирекция Комуникационни и информационни системи МВР информация, която не е дължима предвид отговорът в предходно писмо изх. 8121000-6141/29.03.2024г. на министъра на вътрешните работи. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че с това си действие С. не е превишила правомощията си, тъй като това действие съответства на чл.55 и чл..57 от Устройствения правилник на МС и раздел V, т. 4 от длъжностната й характеристика - пряко задължение на главният секретар е да координира взаимодействието на администрацията на МС с другите администрации на изпълнителната власт и на местното самоуправление, включително да изисква чрез тях материали и информация, необходими за анализа и подготовката на въпроси от компетентността на МС. Освен това не е отчетено от административния съд обстоятелството, че отдел ПЗДНСЕИВВГО е създаден на основание §1 от ПЗР от Постановление 276 на МС от 13.12.2023г. /в сила от 15.12. 2023 г./, и приетия Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, като самостоятелен отдел към главния секретар на МС с функции да разработва проекти на нормативни актове и проекти на стратегически документи и оперативни документи към тях в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и отчита тяхното изпълнение /чл. 58, ал. 8, т. 1, буква а/; да изпълнява функциите на Секретариат на Националния съвет /чл. 58, ал. 8, т. 1, буква з/; да изпълнява функциите на Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Именно поради това, главният секретар е координирал пряко дейността на отдела,първоначално ръководейки дейността му пряко, а впоследствие и чрез назначения началник на отдела /М. Х./. На същото основание С. е участвала периодично и в работата на междуведомствената работна група, създадена със заповед Р-2/08.01.2024 г. на министър-председателя. Обстоятелството, че не е била член на работна група и не е била изрично поканена /привлечена/ като експерт в работата на групата, не сочи на превишаване на правомощията й, предвид описания начин на работа на работната група от нейния председател Г. Н. заместник-министър на правосъдието. Видно от показанията на разпитания като свидетел Г. Н. в първоинстанционното производство, в периода, в който С. е заемала длъжността главен секретар на МС, тя е участвала като представител на МС в сформирана към Министерство на правосъдието работна група за изработване на координационен механизъм за защита от домашно насилие, като е присъствала, когато прецени, което е било утвърдена практика. Присъствието й е било оправдано предвид задълженията й да координира дейностите касаещи домашно насилие, закрила на децата и т.н. и да докладва напредъка по темата до знанието на междуведомствения съвет към МС, който логистично ръководи. За заседанията на работната група не са били изпращани покани до вземалите участие външни експерти, за което свидетелят дава примери присъствали външни на работната група експерти, без официално отправени покани. Свидетелят установява, че като председател на работната група не се е противопоставял, а такова противопоставяне не е имало и от членовете на групата на участието на С. и другите присъствали лица, вкл. на представеният от зам.председателят на работната група А. IT експерт Г. П.. Този начин на работа се е наложил поради изключително кратките срокове,заложени в закона и заповедта за сформиране на работната група.

От изложеното следва неправилност на изводът на първоинстанционния съд, че в периода от 08.01.2024 г. до 12.04.2024 г. С. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл - не е спазила кръга на служебните си задължения, като многократно е превишавала правомощията си чрез участие в работата на междуведомствената работна група, създадена със заповед Р-2 / 08.01.2024 г. на министър-председателя, без да е член на групата и без да е привлечена като експерт в работата на групата. Не е отчетено от съда, че съобразно заеманата длъжност и чл.8, ал.2 от ЗА С. има задължение да контролира администрацията, като същата е наблюдавала работата на междуведомствената група, в която участват експерти от пряко подчиненият й отдел ПЗДНСЕИВВГО. Тези й действия съответстват и на заложените в длъжностната характеристика като преки задължения контролни правомощия в раздел V, т. 1 от длъжностната характеристика.

По отношение на дисциплинарното нарушение по чл. 89,ал.2, т. 5 от ЗДСл, настоящият състав намира, че в обжалваното решение е мотивирано единствено непочтително и неотговарящо на изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал.3, чл.16, ал. 2 и ал. 4 от КПСДА поведение на С. към служителите в отдел ПЗДНСЕИВВГО и конкретно към Р. И., но не и наличието на действия, обосноваващи състава на чл. 17, ал.1 от КПСДА. От друга страна съдът е кредитирал показанията на свидетелката Р. И. без да изложи съображения за евентуалната й твърдяна заинтересованост, като е възприел за ирелевантни доводите, че Р. И. е провокирала С. изначално, тъй като й е било препятствано кариерното развитие. В тази връзка настоящата инстанция намира, че дисциплинарното нарушение по чл. 89,ал.2, т. 5 ЗДСл в неговата цялост /нарушенията на чл. 14, ал. 1 и ал.3, чл.16, ал. 2 и ал. 4 от КПСДА/ не е безспорно установено в първоинстанционното производство, но тъй като обоснованата по-горе липса на двете предходни нарушения по т.1 и т.3, ал.2, чл.89 ЗДСл води до несъответност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, не следва да се събират допълнително гласни доказателства за нарушението по т.5 на същата разпоредба.

Предвид горното , процесната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като по реда на чл.91 ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган се е мотивирал с извършени множество нарушения, довели до налагане на дисциплинарно наказание уволнение. След като не се установяват нарушенията по т.1 и т.3 на ал.2, чл.89 ЗДСл, то налагането на най-тежкото дисциплинарно нарушение само за едно нарушение, би било несъразмерно и в противоречие с принципа по чл. 6 от АПК и критериите по чл. 91 от ЗДСл.

С оглед на горното, обжалваното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени процесната заповед.

При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят реално направените и доказани по размер съдебни разноски по приложения списък по чл.80 ГПК, представляващи такива за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5510лв, общо за двете съдебни инстанции. Надлежно заявеното възражение за прекомерност от процесуалният представител на ответника се явява основателно досежно адв.възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2400лв, тъй като касационното производство е проведено в едно съдебно заседание и не е с по-голяма фактическа и правна сложност както от първоинстанционното производство, така и от сходни производства по ЗДСл. Предвид това адв.възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде редуцирано до определения минимален размер в чл.8,ал.3 по действащата редакция на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1200лв с ДДС/1000лв възнаграждение и 200лв ДДС/. Общо дължимата от касатора сума за разноски възлиза в размер на 4310лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение